«Христос! Истината е, че ти си една мръсна семитска твар»


На всички ни се е случвало да ни бъгяса телефона или направо да изключи без причина. Понякога дори се налага да извадим батерията и да го рестартираме. Много пъти нещо подобно обаче се случва и с различни хора около нас, от които най-малко сме го очаквали. Един образован интернет потребител написа на страницата на «Гласувам за България» една безкрайна глупост, показваща обаче как мислят някои хора, независимо от това, дали са завършили университет и дали принадлежат към групата на т.нар „интелектуалци”. Ето, какво написа г-н Станислав Р. на страницата ни в интернет: 

"Здравей, Христос! Истината е, че ти си една мръсна семитска твар, и затова никой тук не ти вярва... Можеш да пишеш каквото искаш, но пак си оставаш семитски грък...И, моля те, направи страница "Гласувам за дебелия си мързелив тарикатски задник"! :)))

Естествено, не познавам този човек, но ме изненадва антисемитският му стил, приличащ малко на начина, по който се изразяваха навремето нацистите точно преди да започнат Холокоста, най-черната страница в човешката история. Не можех да повярвам, че в тази страна, в която обикновеният народ е спасил хиляди евреи от смъртта, би могло днес да съществуват образовани хора, като нашият приятел г-н Ризов, които могат да се изразяват по този начин. И не толкова, че се "изразяват", а че демонстрират безпричинна агресивност спрямо една група от хора и то само и защото се е случило да се родят със собствените си специфики или да следват своята вяра. 

В много европейски страни един подобен коментар би въвлякъл неговия автор в съдебни процедури, предвиждащи затвор и сигурно уволнение, защото в чувствителните общества явлението „расизъм” се преследва незабавно и то с цялата строгост на закона.  В България все още не сме дорасли до това ниво на чувствителност, но с течение на времето и с напредъка на обществото, и тук подобни практики ще намерят съответния си отговор, както в САЩ и Западния свят, част от който е и България.  

Не мога да забравя, разбира се, и нещо друго, което много остро съм критикувал и в предишни  свои текстове: с подобни коментари и отношение съм се сблъсквал и в родината, от които произхождам - Гърция. Бях написал в един свой текст за подобно отношение на мои гръцки сънародници към работещите там българи, базирайки се на писмото на една моя читателка. За мен, това генерализирано поведение и манталитет са достойни за остра критика и изискват поне едно голямо „извинявайте”!.   

Борбата в едно общество, като нашето, е за прогрес, за по-добър утрешен ден за всеки един от нас поотделно и за целия социум, към който принадлежим. Успехът на едно такова усилие зависи от сътрудничеството между хората, от споделянето на добрите им практики и характеристики и от оползотворяването на полезната информация. Ако не заимстваш положителното от своя съсед, един друг народ в конкретния случай, би трябвало сам да го откриваш тепърва, нещо което е твърде съмнително дали наистина може да се случи на практика. Отворените граници ни улесняват. В конкретния случай, на който се спрях, онова, което можеш да научиш от непрекъснатите и от векове успехи на евреите надлъж и нашир е, че с помощта на сътрудничеството, на взаимната подкрепа и помощ, можеш да постигнеш най-големите резултати.       

Евреите, поради тази причина, се сблъскват с коментари, като този на моя читател и на други хора. Защото успявят да се отличават и да постигат целта си в много области, използвайки образованието и взаимопомощта. Нещо, което ние тук, на Балканите, не сме в състояние да разберем. И обикновено, в резултат на всичко това, действаме самостоятелно като отделни единици, като истински вълци единаци, и не можем да се радваме на успехите на ближните си. На всички, които си мислят, че това нещо се случва само в България, бих искал да кажа, че бъркат: сблъскваме се с подобни "практики" в почти всяка балканска страна, които се олицетворяват по най-добрия начин от  изконите български символи, но не Пижо и Пенда, а от Нане и Вуте: „Я не сакам на мен да е добре, я сакам на Вуте да му е зле!”   

 

Обидният коментар на нашия приятел с расистките изтъпления би трябвало логично да ни доведе до някои изводи за самите нас и до мисълта как ние, като отделни индивиди и като социална съвкупност, бихме могли да се усъвършенстваме, за да вървим напред. Ето, някои мои мисли по този въпрос, които заслужават да бъдат допълнително  анализирани:

Живеем заедно с други хора в една глобализирана среда: някога живеехме при затворени граници. Днес вече не, всички живеем и сме принудени да се конкурираме в една обща среда. Да "преписваме" добрите практики и да отхвърляме отрицателните. Да демонстрираме способностите и качествата си в тази среда и да се погрижим да заличим различните особености, характерни за всеки един от нас. Днес борбата е по-трудна, но и по красива. В тази борба няма място за всички онези, които се опитват да отричат и отхвърлят своите конкуренти и опоненти и то само защото имат  различна идентификация. Едно подобно поведение, както на моя читател, води до самоотричане и изолация.

Ценностите се печелят чрез уважението: Уважението на човешката личност и на различността е един параметър, който ни отличава като общност и като общество. Ако искаме другите да казват "Българите заслужават нашето внимание", но не само от куртоазия, а и наистина да го вярват, трябва и ние да уважаваме техните възгледи и особености, за да искаме и те да ни уважаваг.

Ключът към успеха е любовта: Любовта към целта, любовта към човека, любовта към обществото, в което живеем и любовта към нас самите са ключът, водещ всеки човек стъпка по стъпка към висините, както и всяко общество към по-големи успехи. Ако обичаме себе си и ближния си, няма да мислим агресивно и ще можем да заобичаме и неговата различност.     

Приключвайки, бих искал да благодаря на читателя Станислав Р., който ми предостави възможността да се спра на този въпрос, който ме занимава от много години. Не би могъл да го направи по по-добър начин от тази малка фраза, качена в нета. Бих искал да му кажа и аз съвсем публично и открито, че би могъл да спечели повече битки и да постигне повече цели в живота си, ако успее да заобича самия себе си, обществото, в което живее и своята родина. Бих го приканил да се замисли какво добро би могъл да направи, вместо да пусне някакъв негативен коментар или кофти изказване, и с какво положително би могъл да допринесе за своето семейство, за приятелите си, за своя квартал и за България изобщо. И ако успее, нека го сподели с нас, за да се поучим от него. 

Източник:



Коментари



горе