ЧУДЕСАТА НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК МИНА


Сказание на Тимотей, архиепископ Александрийски

Св.Вмчк Мина Египетски, Преп. Теодор Студит Изповедник, Св. Мчк Викентий дякон Августополски, Св. Мчк Виктор Италийски, Св. Мчца Стефанида. Честват се на 11  ноември

След смъртта на нечестивите и богоненавистни римски императори Диоклетиан и Максимиан на царския престол се възкачил благочестивият Константин Велики[10], при царуването на когото се умножила вярата в нашия Господ Иисус Христос. По това време едни христолюбиви хора от Александрия намерили мястото, където били положени честните останки на светия славен Христов мъченик Мина и построили там църква на негово име.

Случило се така, че в Александрия пристигнал един благочестив търговец от Исаврийската земя[11], за да купи стока. Като чул за многото чудеса и изцеления, които ставали в църквата на свети Мина, той си казал:





- Ще ида и аз да се поклоня на честните мощи на светия мъченик и ще отнеса дарове в църквата му, за да ме помилва Бог по молитвите на Своя страдалец.

Той тръгнал към църквата и взел със себе си торба злато. При крайморското езеро намерил превоз и стигнал до мястото, наречено Лозонета. Тук слязъл на брега и потърсил къде да пренощува, защото вече било вечер. Влязъл в една къща и казал на стопанина:

- Друже, окажи ми милост, пусни ме да пренощувам, защото слънцето вече залезе, а аз се страхувам да вървя сам по-нататък.

- Влез, брате - казал му стопанинът, - и остани тук до сутринта.

Гостът приел поканата, влязъл в къщата и легнал да спи. А стопанинът, като видял у пътника торба със злато, се съблазнил и по внушение на злия дух намислил да убие гостенина си, за да завладее богатството му. В полунощ той станал и удушил търговеца, разрязал тялото му на части, сложил ги в една кошница и ги скрил във вътрешната стая. После много се развълнувал и като се оглеждал настрани, търсел скришно място, където да зарови убития.

Докато размишлявал за това, му се явил свети мъченик Мина в образа на конник, сякаш пратеник на царя. Той влязъл през вратите и попитал за убития гост. Убиецът пък се оправдавал, че не знае за какво става дума, и казал на светеца:

- Не зная какво ме питаш, господине, никой не е идвал при мене.

Но светецът слязъл от коня, отишъл във вътрешната стая, взел кошницата, изнесъл я навън и казал на убиеца:

- Какво е това?

Той много се уплашил и паднал в безсъзнание в нозете на светеца. А свети Мина съединил отсечените членове, помолил се и възкресил мъртвия, а после му казал:

- Въздай хвала на Бога.

Търговецът станал, сякаш пробуден от сън, и като разбрал, че е пострадал от стопанина, прославил Бога и с благодарност се поклонил на воина пред себе си. А светецът взел златото от убиеца, върнал го на възкресения човек и казал:

- Върви си по пътя с мир.

После се обърнал към убиеца и започнал да го бие. Убиецът се разкаял и поискал прошка. Тогава мъченикът му дарувал прошка за убийството и като се помолил за него, станал невидим.

В Александрия живеел един човек на име Евтропий. Той дал обет да пожертва за църквата на свети Мина едно сребърно блюдо. Повикал златар и му заповядал да изработи две блюда - на едното да напише: блюдо на свети великомъченик Мина, а на другото: блюдо на Евтропий, александрийски гражданин. Златарят изпълнил поръчаното и когато двете блюда били готови, оказало се, че блюдото за свети Мина се е получило много по-красиво и блестящо от другото. Златарят надписал върху съдовете имената на свети Мина и Евтропий и му ги дал.





Веднъж Евтропий плавал по море и на трапезата си на кораба сложил двата нови съда. Като видял, че блюдото на свети Мина е много по-красиво от неговото, не пожелал да го даде в дар на светеца, а заповядал на слугите си да му поднасят ястията в него. В дар на църквата на свети Мина решил да прати блюдото със своето име. След края на трапезата слугата взел блюдото с името на мъченика и отишъл на края на палубата, за да го измие в морето. Изведнъж го обзел голям ужас, защото видял, че от морето излязъл човек, който взел блюдото от ръцете му и станал невидим. Робът, поразен от страх, се хвърлил след него в морето. Като видял това, господарят му също се уплашил и като заплакал горчиво, казал:

- Горко на мен, окаяния, че пожелах да взема за себе си блюдото на свети Мина - така погубих и блюдото, и своя роб. Но Ти, Господи Боже мой, не се гневи против мен докрай и яви Твоята милост на слугата Си. Ето, давам обещание, че ако намеря тялото на своя слуга, ще заповядам да направят същото такова блюдо и ще го принеса в дар на Твоя свят угодник Мина или ще дам на църквата толкова пари, колкото струва то.

Когато корабът стигнал брега, Евтропий слязъл и започнал да търси изхвърленото от морето тяло на своя слуга, за да го погребе. И видял роба си да излиза от морето с блюдото в ръце. Уплашен и зарадван, той високо извикал:

- Слава Богу! Наистина си велик, свети мъчениче Мина!

Щом го чули, всички хора, които били на кораба, слезли на брега и преизпълнени с удивление, прославили Бога. Когато взели да разпитват роба как е останал жив и е излязъл невредим от водата, той казал:

- Когато вчера се хвърлих в морето, един благолепен мъж заедно с други двама ме взеха и ходеха заедно с мен, а днес ме доведоха тук.

Евтропий взел блюдото и отишъл в църквата на свети Мина. Той му се поклонил и оставил обещания дар на светеца, а после си отишъл, благодарейки на Бога и прославяйки Неговия свят угодник Мина.

Една жена на име София отивала на поклонение в храма на свети Мина. По пътя я срещнал войник и като видял, че е сама, решил да я обезчести. Тя се съпротивлявала и призовавала на помощ светия мъченик Мина. И светецът не я лишил от помощта си, наказал насилника, а нея запазил невредима. Когато войникът вързал коня си за десния си крак и поискал да извърши насилието, конят изпаднал в ярост и не само попречил на намерението на стопанина си, но го повлякъл по земята и не спрял дотогава, докато не стигнал до църквата на свети Мина. Той цвилел и буйствал и с това привлякъл много хора, защото денят бил празничен и църквата била пълна. Като видял толкова много народ и това, че конят още е разярен, а той самият няма откъде да очаква помощ, войникът се изплашил да не претърпи нещо още по-ужасно от буйното животно. Затова оставил срама и изповядал пред всички нечестивото си намерение. Конят веднага се успокоил и станал кротък, а войникът влязъл в църквата, паднал през мощите на светеца и молел за прошка на греха си.





Около църквата на светия мъченик имало един хром и една няма жена, които очаквали да получат изцеление. В полунощ, когато всички спели, свети Мина се явил на хромия и му казал:

- Иди мълчешком при нямата жена и хвани крака ѝ.

Човекът отговорил:

- Божий угодниче, нима съм някой блудник, че ми заповядваш да сторя това?

Но светият три пъти му повторил думите си и добавил:

- Ако не направиш това, няма да получиш изцеление.

Хромият изпълнил повелението на светеца, допълзял и хванал нямата за крака. Тя се събудила и завикала, негодувайки против него. А той се уплашил, скочил на крака и побягнал. Така и двамата почувствали, че са изцелени - нямата проговорила, а хромият избягал бързо. И двамата благодарили на Бога и на свети мъченик Мина.

Един евреин имал приятел християнин. Веднъж, когато заминавал в далечна страна, той дал на приятеля си за съхранение ковчеже с хиляда жълтици. Но се забавил в пътуването си и християнинът намислил да не му връща златото, а да го вземе за себе си. Когато се върнал, евреинът отишъл при християнина и го помолил да върне златото, което му дал да пази. Но онзи отказал с думите:

- Не зная какво искаш от мене. Нищо не си ми давал и аз нищо не съм вземал от тебе.

Като чул такъв отговор от приятеля си, евреинът се натъжил и като сметнал златото си за изгубено, казал на християнина:

- Брате, никой не знае това, освен Бог. Ако отказваш да върнеш златото, което ти оставих да пазиш, и уверяваш, че не си го вземал от мене, потвърди това с клетва. Нека идем в църквата на свети Мина и там се закълни, че не си вземал от мене ковчежето с хиляда жълтици.

Християнинът се съгласил и те заедно отишли в църквата на светеца, където християнинът се заклел на евреина пред Бога, че не е вземал златото му за съхранение. Като изрекъл клетвата, те излезли от църквата и щом яхнали конете си, конят на християнина побеснял, така че той не можел да го удържи. Конят разкъсал юздата, изправил се на задните си крака и хвърлил господаря си на земята. При това от ръката на християнина паднал един пръстен, а от джоба му изпаднал ключ. Християнинът станал, усмирил коня, яхнал го отново и тръгнал заедно с евреина. След известно време той казал на евреина:

- Приятелю, ето едно удобно място, нека слезем от конете, за да хапнем малко хляб.

Те слезли от конете, оставили ги да пасат и седнали да хапнат. След малко християнинът изведнъж видял пред себе си своя роб, който в едната си ръка държал ковчежето на евреина, а в другата - падналия от ръката на господаря си пръстен. Като видял това, християнинът се ужасил и попитал:

- Какво значи това?

Робът отговорил:

- Един страшен воин на кон дойде при госпожата, даде ѝ този ключ и пръстена и каза: прати колкото се може по-скоро ковчежето на евреина, за да не се случи голяма беда със съпруга ти. И тя ми даде да донеса всичко това при тебе, както си заповядал.

Като видял това чудо, евреинът се зарадвал и заедно с приятеля си се върнал в храма на свети мъченик Мина. Там той се поклонил доземи и поискал да бъде кръстен, защото повярвал чрез чудото, което видял. А християнинът се помолил на свети Мина за прошка, че нарушил Божествената заповед. И двамата получили онова, за което молели - единият кръщението, а другият прошка за греха си, и се завърнали радостни, прославяйки Бога и величаейки Неговия свят угодник Мина.

Кондак:

Взел те от временното, те показа съобщник на нетленното воинство, страдалче Мина, нашият Христос Бог, Който е нетленен венец на мъчениците.


Какво четем:

🔴 Натали Трифонова призна, че иска... (СНИМКИ)

🔴 Скръбна вест за българската журналистика: Отиде си голямо име

🔴 Нашествие на лисици в Русе (ВИДЕО)

Източник: arhiereiskopz



Коментари



горе