Мощна селищна система отпреди 8000 години с център Стара Загора


Aрхеологът Петър Калчев, праисторик в Регионалния исторически музей в Стара Загора, преди време успя да подготви карта на праисторическите селищни могили и открити селища в Старозагорско отпреди 8000 години. Картата прави впечатление с пъстротата от заселвания главно по яката на Сърнена Средна гора, където

праисторическите могили са на разстояние от 3.5 до 8 км една от друга

Няма друга географска област в Европа, която да е с такава гъстота на заселванията през новокаменната (неолит) и меднокаменната (халколит) епоха (6-5 хилядолетие пр. Хр.), казва археологът. Тези могили показват интензивно заселване с активен човешки живот в този регион. Това е обусловено от ред природни дадености, които създавали условия за

развитието на древните земеделско-животновъдни общности

Сред тях са благоприятен климат, плодородна и лесна за обработване почва, множество реки и извори, наличието на гори и дивеч, дървен материал за строителството на къщите. Много важен е и стратегическият път, който свързва Севера и Югоизтока със Запада – най-пряката връзка с древните центрове на Предна Азия.
В края на 7-о хилядолетие пр. Хр. заселниците много бързо колонизират Северна Тракия и в частност Старозагорско.

Тук се поставя началото на европейската цивилизация

която по-късно, след 1000-1500 години, достига до Средна и Западна Европа.
Неслучайно тук е праисторическият колос – Берекетската селищна могила, най-голямата в Европа. Висока е 17.5 м, в диаметър е над 300 м. На десетки декари около нея има многобройни селища сателити, които са обитавани през късния неолит – края на 6-о хилядолетие пр. Хр., през каменно-медната епоха (5-о хилядолетие пр.Хр.). Тук е проучен

единственият засега плосък некропол от ранната бронзова епоха в Европа

Той дава много важни данни за промяната, която настъпва в края на 4-о и началото на 3-о хилядолетие пр. Хр. с идването по тези места на така нар. конни народи, които се свързват с тракийския етнос.
За Беректеската могила, твърди Калчев, може да се каже, че цялата картина на праисторическа Тракия е в тази селищна могила. Тук има селище и от бронзовата, и от ранната желязна епоха, както и следи на живот от тракийско време. В горната част на могилата се очертават антични зидове, средновековен некропол. Това е

уникален паметник за цяла Европа

в който са засвидетелствани всички етапи на европейската цивилизация.
Моята карта, казва Петър Калчев, визира цялата Старозагорска област. Включва на север Стара планина, на юг – р. Марица, на изток стига до Караново (Карановската могила естествено е в цялата тази селищна система), на запад – до Братя Даскалови. Интересното е, че на юг и на север има селищни могили с по-кратко обитаване, каквато е Габаревската могила, обитавана само през късния халколит. Но тя също е един много важен паметник на културата.

Над 120 са праисторическите селища в тази територия с център Стара Загора

Не претендирам, казва археологът, че всичко е видяно, открито и нанесено на картата. Но тук, в Тракия, където са дошли първите хора в Европа, те са имали някакви познания за избор на място за заселване. Тези места не са избрани случайно. Не е случайно, че те се заселват до минералния извор на Старозагорските минерални бани. Там възникват селища, които са

много важни репери за европейската праистория

Възможно е хората, които са избирали тези места за заселване, да са имали специални познания. Веднъж заселено това място, то не е напускано хиляди години. И неслучайно акад. Вадим Масон, проф. Меларт и други авторитетни праисторици говорят за градове и протоградове. Това са

големи центрове, които са управлявали територии, организирали са производство, търговска дейност и др.

Нещата не са толкова прости и не може да внасяме термина град, както го разбират в античността или при ранните тракийски градове. Не можем да привнасяме терминология, която е базирана на други показатели, и да не можем да говорим, че не е имало тогава градове.
В селищната могила в двора на УМБАЛ “Проф. д-р Стоян Киркович” в Стара Загора при отворена постройка (навес) е проучена топилня за медна руда. Това е занаятчийско производство. Не можем да казваме, че, щом няма каменна стена, това не е град. В Изтока крепостните стени са от кирпич, а в Европа са от камък. Това е въпрос на технологии, на климат, на дадености.

Източник: nbp



Коментари



горе