На Маргарита и Димитър Тикатови: Щастлив път, дълъг живот и радости в България!
Маргарита и Димитър Тикатови, един обичан и почитан български дом от Чикаго,
поема пътя си на Изток, там, "където Слънцето ги е огряло първи път", назад към
Родната страна! Техният живот, страдания и радости, са описани на страниците на
подготвяния за печат Първи том от енциклопедичния труд за българската имиграция
"CHICAGO - БЪЛГАРСКИЯТ ГРАД", който ще се появи през това лято.
Помествайки част от публицистичните страници за тях "Bulgarian-American Legassy",
издател на тритомника и в."България Сега" пожелават на нашите сънародници щастлив и радостен живот в България, обич, почит и уважение
от всички, каквото имаха тук, сред нас в Чикаго!
"Bulgarian-American Legassy",
Вестник "България Сега", Чикаго
Край къщата на Маргарита и Димитър Тикатови в Чикаго са се разположили и домовете
на едно украинско семейство, на имигранти от Полша, тук живее и един далечен потомък
на Бернард Шоу от ирландската столица Дъблин, има турска фамилия с постоянни гости от Истанбул, до тях - голям корейски дом с много деца, а зад
ъгъла – даже „американци”, чиито прадеди и баби имат немска и италианска кръв.
Семейство Тикатови са сред хората, които са често в нашите православни църкви
в Чикаго – и за молитва, и за работа в полза на Вярата! Винаги, когато гостувам
на тези наши ветерани – имигранти, родени и двамата в Брегово – Видинско, до самата
река Тимок, която тече между България и Сърбия, имам чувсто, че това е моделът
на „мирното съвместно съществуване” между различните народи. Чикаго е най-типичното
място за подобно явление.
Голямото съседско общество е толкова различно по езици и религии, по вкус и по
цвят, по традиции и привички, та ти се струва, че помежду им би трябвало да има
постоянни вражди и раздори. Но не е така. Тук всеки се грижи и внимава както за
своя дом и семейство, така и за общия микросвят в това малко късче чикагска земя
и е толерантен към другите така, както и те са толерантни към него. И българският
дом на Тикатови има съществен принос за доброто общение. Един от очебийните фактори
за това е прекрасният зеленчуков двор-градина, който снабдява щедро и безплатно
всички съседи с български домати, чушки и туршии, каквито по вкус и еко-чистота
не могат да се намерят на сто мили наоколо! Особено почетни посетители са децата – щото „зеленчуци
който не яде – той голям не ще да порасте”!
Бог сякаш е наградил Маргарита и Димитър с добър живот сега, заради лошото и
мъките, които е трябвало да преживеят в едно отминало време. Новите поколения
дори и не могат да си го представят.
... Любовта ги спохожда, когато България живее в преломно време. Социализмът
започва да изгражда прочутите „Трудово-кооперативни земеделски стопанства”. Мнозина
не ги искат. Не дават имота си и не искат да го обработват после като "членове
на ТКЗС". Неподчинението често свършва лошо. Когато за двадесетгодишния Димитър
остава само един път за спасение той тръгва по него. На Запад. През българската
граница. Но не както сега – по въздуха, асфалтиран път или железопътни релси.
За него пътят е през планински дерета и през малки мътни кални реки, които трябва
да се прегазят. После и през пет други граници, за минаването на които няма документи.
След няколко години по различни емигрантски лагери из Европа Димитър Тикатов
поема за Америка... Океанското пътешествие започва от пристанището Бремен. 11
дни и нощи пътуват със стар военен кораб, участвувал през Втората световна война
в битките с опасните подводници на Райха. Спят в моряшките койки и сънуват Новия
свят!
В Ню Йорк Митко Тикатов си купува пет-доларов билет за влака и на 4 октомври 1956 година пристига в Чикаго. 5 дни след това – на 9 октомври, започва
работа във фирмата S&C ELECTRIC с долар и 40 цента заплащане на час. Сега на видно място у дома му е поставена
една необикновена грамота, изписана през 1996 година, поднесена му в последния
работен ден, преди да излезе в пенсия. След 40 години работа на едно и също място
– до кръстовището на бул. Рич и познатата улица Девон, където е бил и първият
му работен ден в Америка. Подписана е не само от шефа. Подписана е от всичките
му колеги по работа. Всичките, чиито подписи са могли да се съберат върху уникалния
пергамент...
- 40 години работих в Компанията, чиито ръководители бяха швейцарците Конрад
и Шварц. Имах прекрасни колеги. От 1000 работници и специалисти след време станахме
2000. И всеки ми даваше път, помагаше ми от първия ден, в който постъпих – казва
Тикатов. След три месеца ме повикаха в управлението и ми казаха, че са наблюдавали моята
работа и поведение. Оставам във фабриката! Увеличиха заплащането ми – 1.90 на
час. Пращаха ме 7 пъти на различни курсове за квалификация. Започнах да получавам
по 23 долара на час. За времето бяха много пари. Имах и доста извънредни възнаграждения.
Произвеждахме части за електрически изолатори за високо напрежение, стоманени
проводници, които се поставят под водата и пр. Даваха ми план на продукта и аз
го правех от мед, желязо, стомана, алуминий... След време станах групов лидер.
После сам започнах да давам работа и контролирам изпълнението на поръчките. Обучавах
новите колеги, които идваха, или студенти дошли на производствена практика. Сега
фирмата има филиали още в Китай и Канада.
По онова време имигрантите са си помагали много.
- Христо Яйцаров беше първият, който ме посрещна на гарата. Имаше къща и известно време живях у него. От 1956 до 1960 година четирима сънародници живяхме заедно под наем, като всеки плащаше по 10 долара седмично за квартира и му се събираха още 10
долара за храна, която си готвехме сами. После Христо Иванов, Васил Антонов, Андон Юруков и аз си купихме къща за 24 000 долара.
Събрахме по 1000 и взехме заем. През 1963 г. продадохме къщата за същите 24 000
долара и всеки заживя самостоятелно, защото тримата се ожениха и си създадоха
семейство. Женен до това време бях само аз и чаках Маргарита от България...
26 години и 7 дни трае дългата раздяла. Толкова дълго остава Маргарита Тикатова
зад „Желязната завеса”, която бе спусната и пред България. Едва след кончината
на Сталин се появяват малки шансове за събиране на семейството. България подписва прочутото
Хелзинкско споразумение за присъединяване на разделените семейства. От този момент
нататък започва истинска емигрантска сага. Димитър Тикатов праща покана след покана за Маргарита и сина им. Всяка година. И всяка година следват отказ след отказ.
И следват години... години... години..
Отказ! Отказ! Отказ!
Маргарита „Прави пътека” до София. В същото време и Димитър Тикатов от Чикаго
е постоянно в контакт с американските дипломатически и консулски служби. Американските
консули и посланици също задават настойчиво и последователно въпроса: защо България
не изпълнява международните споразумения, които е подписала? Защо г-н Тикатов
от Чикаго е принуден да води такава епична борба, за да събере семейството си,
и вие винаги му отговаряте с „не” или изобщо не отговаряте?
Но идва денят!
- Пощальонката ми донесе писмо. От МВР – Видин. Отварям познатия плик и гледам къде са познатите думи за поредния отказ... Беше
писано друго. И като го прочетох – толкова силно съм извикала, че го чуват чак
в двора и дотичват да видят какво е станало...
Полетът е на „Балкан”. Дестинация: София – Лондон – Чикаго.
Годината е 1977-а. Срещата е в Чикаго. След 26 години и 7 дни раздяла.
Събитието е подвиг. В човешката история има описани много подвизи при кървави
битки в местни и световни войни. Това е случай, да се преклоним пред един подвиг
на любов и вярност. Такива са подвизите, които могат да спасят човечеството. Обратното
го унищожава!
От двадесетина години вече Димитър и Маргарита често пътуваха за България. Често
посрещаха и гости в Чикаго от голямото си семейство. Братя, снахи, синове и внуци... Някои от младите са учили в САЩ, после се върнали и сега работят в България.
Но мостът, който е вече прехвърлен през океана с родната страна е благодатен! Той трябва да се държи
отворен, да става още по-полезен в общението между българите в Америка и нашите
стари родни корени в България.
И ето, че дойде и денят, когато това отдавна познато и тачено българско семейство
в Америка, тръгва по същия този мост, по който някога трудно, много трудно, един
по един преминаха от Изток на Запад... Сега са заедно и отиват към Изтока, към Слънцето на своята родна страна.
Благодарим ти, Америка! Благодарим ти Чикаго! Димитър и Маргарита се връщат в
родната страна за да изпитат заслужената радост от родната къща, за да се насладят
на заслужен отдих и благодат там, където всичко им е мило и познато от младостта
- и птиците в небето, и чистата изворна вода, и тежкият житен клас в полето, и
родните сърца на деца, внуци и правнуци... Добър път! Бъдете щастливи! Дълбок
поклон и благодарност от всички българи в Чикаго, които Ви познаваме, безкрайно обичаме и тачим!
Коментари
Последвайте ни във facebook!
