Умира Владимир Висоцки



Владимир Семьонович Висоцки е руски поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз.

След като умира, в личния му архив баща му и жена му, Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми.






След като завършва училище, по настояване на семейството си, Владимир Висоцки кандидатства и е приет в Московския инженерно-строителен институт.Той не проявява особен ентусиазъм към инженерното образование и през декември 1955 година напуска института с намерението да кандидатства в театрално висше училище. От януари 1956 година отново редовно посещава театралния си кръжок, който по това време подготвя постановки по Александър Островски и Антон Чехов.
През юни 1956 година Висоцки е приет в класа за актьори на Школата студия на Московския художествен академичен театър „Немирович-Данченко“ (МХАТ),който е ръководен от Борис Вершилов, а след неговата смърт в края на 1957 година – от Александър Комисаров и Павел Масалски.

По време на следването си Владимир Висоцки участва редовно в сатирични самодейни постановки, организирани от студентите, за които понякога пише пародийни стихотворения и други кратки текстове.Негов преподавател по литература е Андрей Синявски, който години по-късно е осъден за „антисъветска пропаганда“, на което Висоцки посвещава стихотворението „Вот и кончился процесс“. Синявски запознава Висоцки с работата на Булат Окуджава, чийто концерт в школата подтиква Висоцки да поднови заниманията си с китара, сега с помощта на своя състудент Роман Вилдан.






Висоцки получава своята дебютна роля – на войник без реплики – в студентска постановка на пиесата на Александър Щейн „Хотел „Астория“, подготвяна в продължение на две години и представена през 1958 година. През този период той участва и в други учебни постановки – като Боркин в „Иванов“ на Антон Чехов, Порфирий Петрович в етюд по „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски, колар в спектакъл по разказа „Вещицата“ на Антон Чехов, Евдоким Жигалов в „Сватба“ на Чехов. Участва с епизодична роля във филма „Връстнички“ („Сверстницы“, 1959). В дипломния спектакъл на курса в школата играе ролята на Бубнов в „На дъното“ на Максим Горки.

По време на репетициите на „Хотел „Астория“ Висоцки се запознава със своята състудентка Изолда Жукова и от есента на 1957 година двамата живеят заедно. През 1958 година Жукова се дипломира и е изпратена на работа в театър в Киев, но Висоцки я посещава почти всяка седмица. Двамата се женят официално на 25 април 1960 година, след като тя се развежда с предишния си съпруг.

На 20 юни 1960 година Владимир Висоцки завършва Школата на МХАТ.
Смърт и признание
Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар.

Висоцки умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.


Какво четем:

🔴 Дете на 1 година почина в болница в Плевен, проверяват за лекарска грешка

🔴 Телевизията на Слави май ще се казва "Седем осми"

🔴 IQOS или електронна цигара - кое е по-малко вредно?

Източник: Актуално



Коментари



горе