Да обиколиш света с бридж


Българи се оказаха най-добри в Европа при смесените двойки в бриджа. Направиха го Деси Попова и Росен Гунев, които преодоляха конкуренцията на 220 тандема и триумфираха с титлата на първенството на континента в белгийския град Остенде.

Отличието е пето в кариерата им, като преди това ликуват още два пъти на европейския връх - през 2007-а и през 2009-а, но в отборното класиране.
“Целият ми живот е бридж”, обича да казва Росен. “Постоянно си в напрежение”, допълва го Деси.

Двамата са двойка, но само на състезателната маса, вече 22 години. И казват, че най-важното, за да са добри в играта, е доверието помежду им. Останалото е много работа и концентрация по време на играта.
 
И за двамата спортът е само хоби

Гунев е счетоводител в частна фирма, а Деси е икономист и сега завършва психология. Далеч са обаче от мисълта, че играейки бридж, могат да направят състояние. Но състезателната тръпка ги кара непрекъснато да се стремят да подобряват формата си. Основно тренират чрез специална интернет програма, която изцяло е насочена към самоусъвършенстване в бриджа.

Започват като на шега - с весели компании в студентските години. И тогава дори припечелват от играта “на вързано” дребни суми, с които си помагат по време на следването. За да стигнат по-късно до големите състезания.

На престижните шампионати по бридж също има допинг контрол, забранени са алкохолът и пушенето. А игралната маса е от прегради, така че състезателите да не се виждат и да не си подсказват. Неспортсменското поведение пък се наказва сурово - със спиране на състезателните права за 2 или 3 години.

Талантът на българите е забелязан от норвежки бизнесмен, който става техен спонсор и поема изцяло разноските им за участия в турнири. И въпреки че наградните фондове не са големи (около 5000 евро), а на световни и европейски първенства изобщо ги няма, Деси и Росен са щастливи, че благодарение на бриджа са посетили над 40 държави по света. и вече за доста от състезанията получават поименни покани за участие. 

“Бриджът е скъпо удоволствие, а в чужбина предимно богати хора се занимават с този спорт - разказва Росен. - При успех състезателят получава премия, рекламни и спонсорски договори. При нас е повече от ясно, че това го няма...”

Тандемът дори никога не е имал треньор, както е при почти всички от конкурентите. А съветите на най-добрите специалисти в бриджа излизат доста скъпо. Световната практика в големия бридж е състезателите в последните няколко седмици преди важни турнири да си наемат треньор - консултант. Но и така елитните наставници в елитарния спорт често успяват да натрупат по милион евро за година-две от съветите си.

Бриджът не е в олимпийската програма, но Международният олимпийски комитет (МОК) вижда сериозно развитие и потенциал в младия спорт и поема под своя егида състезанията за деца, младежи и студенти.

У нас Деси опитва да прави курсове по бридж и да предаде уменията си на по-младите, както това става в школите на Холандия, Полша, Израел... Интересът обаче тук е малък и тя се отказва. Въпреки лекото разочарование от този факт шампионите се радват, че

са намерили своето удовлетворение

“Съперниците ни са изключително интелигентни, имаме много социални контакти. Когато на състезание се слееш с игралната маса, усещането е малко странно”, казва Росен.

“Бриджът има състезателен елемент и е интересен, но освен това развива редица умения, като съобразителност, самообладание, пространствено мислене, въображение, креативност... И ти става страст за цял живот”, допълва го Деси.

Източник: Труд



Коментари



горе