Show must go on
Един много дълъг политически цикъл се затвори. Повече от 20 години след първия социалнополитически експеримент със заемки на шоу - кандидатирането на Кулеков и Бойчев на президентските избори през 1996 г., предизвестеното включване на Слави Трифонов в политиката се състоя. С участието в поддържаща роля на вече белокосата половинка на стария тандем Кулеков - Бойчев, с което “Ку-Ку бенд” удря кодата на тази политическа пиеса.
Въпреки че едва сега официално пристъпва в политика, правейки партия “Няма такава държава”, озаглавена на една от песните му, Слави всъщност не е излизал от нея. Предаването “Ку-ку” се отличаваше с политическа реторика, след това участва в не един протест срещу властта - и срещу Жан Виденов, и срещу Иван Костов. Трифонов беше сред създателите на движение “Гергьовден”, явило се няколко пъти на избори. А през годините неведнъж е давал своята подкрепа за различни лица от политиката, като пряко се ангажира и с кандидатурата на Меглена Кунева за президент.
През 2016 г. шоуто му инициира референдум, в резултат на който 2,5 млн. българи се произнесоха партийната субсидия да бъде намалена на 1 лев. И реално го постигна - днес промяната в закона е факт. Тогава Трифонов излезе с писмо, в което намекваше за политическите си намерения, и настана голямото очакване как ще ги реализира. А миналата година направи кастинг за млади политици, които да участват в промяната на системата. Но едва сега се изправи директно, пое личната отговорност, обяви се за лицето на своя политически проект.
Още е рано да се прогнозира
ще успее ли
първата партия
с балет у нас,
или “Седем осми” сами ще си паднат, както гласи фейсбук фолклорът. На тази сцена през годините се появяваха и изчезваха още много артисти. Кой казва, че България все е изоставаща в ЕС - баш в тренда сме на възхода на несистемни партии и движения, ако не и основоположници.
Много преди комикът Володимир Зеленски да стане президент на Украйна, у нас шоумени преминаваха като комети в политиката. Жорж Ганчев е първият христоматиен пример от ранните години на демокрацията. Дългучът с шпагата, китарата и треторазредни роли в презокеански продукции даже имаше реален шанс да стигне балотаж на президентския вот. Бареков също обра подобен вот - надежда на клети хорица някой от тв екрана да помете ояли се политици, а в днешни времена Веселин Марешки бере плодовете от тази роля.
Стефан Данаилов
Но ако ще си говорим за истински актьори, един е Ламбо и неслучайно е Мастера и в НАТФИЗ, и в политиката.
Стефан
Данаилов
е икона
на БСП
и мнението му е обръщало не един червен конгрес. Обичаният български актьор започва политическата си кариера още през комунизма. През 1975 г. става член на БКП. Бил е секретар на първичната партийна организация в Народния театър, член на Ленинския районен комитет на БКП, но без активна партийна дейност, отдаден повече на сцената и камерата. Всъщност заради партийната си книжка дори първоначално е низвергнат в театъра в ранните години на демокрацията, после респектът към таланта надделява и народният любимец отново е припознат като такъв.
Активно влиза в политиката години по-късно - депутат е в 6 поредни парламента, включително настоящия. Беше министър на културата в кабинета “Станишев” и кандидат за президент на левицата през 2011 г. Другари и политически опоненти плакаха с Ламбо, когато загуби съпругата си и мина през тежко заболяване, студентите му от театралната академия също са неотлъчно до него.
Емпирично доказано е, че известно
име от сцената тежи
много повече в листата
от партийния кариерист,
колкото и начетен да е той. И зададат ли се избори, партиите винаги гледат да привлекат атрактивни имена, най-често актьори и певци.
Андрей Слабаков
Последното доказателство на тази теза е Андрей Слабаков. Винаги с мнение и цигара в ръка, непукист и цапнат в устата, той подкрепи листата на ВМРО за евровота от почетното, но абсолютно неизбираемо 4-о място. И изненадващо и за самия него получи толкова много преференции, че стана втори и влезе в Европарламента. Първата му работа беше да научи къде в голямата сграда в Брюксел се пуши. Втората му мисия била да закрива парламента в Страсбург - защо да се трошат пари за две седалища на органа. Станал е неузнаваем с костюма си, заменил дънките, казват негови колеги. Дори емблематичната му дълга коса вече е в по-спретната прическа.
Евгени Будинов
В тукашния парламент този мандат и други двама театрали внасят колорит в пленарната зала, макар да им личи, че не са в свои среди. Евгени Будинов влезе в парламента през октомври 2017 г. на мястото на подалия оставка депутат от ГЕРБ Антон Тодоров. В момента актьорът е член на комисията по културата и медиите, както и на тази по политиката за българите в чужбина. И я провежда лично по време на турнетата си зад океана. “За съжаление в парламента има повече театър, отколкото в самия театър”, сподели преди време актьорът за “24 часа”. И разказа, че на сцената се чувствал по-комфортно - и там го гледали стотици, но с добри очи, а в пленарната зала усещал отрицателна енергия.
Нона Йотова
Актрисата и певица Нона Йотова пък е депутат от БСП. Макар съпругът ѝ Богомил Бонев да бе вътрешен министър в дясното правителство на Иван Костов, тя самата влезе в левите листи от гражданската квота. Досега няма ясно изразени инициативи като депутат, но артистичният ѝ стил на обличане определено се откроява на фона на строгите костюми в парламента. И макар да има опит в играта пред публика, много рядко се престрашава да застане на микрофона на парламентарната трибуна.
Въпреки многобройните ангажименти като депутати, и Йотова, и Будинов не са слезали и от сцената и играят в различни постановки.
Безспорно най-колоритният представител на артистичните среди в този парламент обаче е Вежди Рашидов. Скулпторът изкара два мандата като министър на културата, а сега е шеф на ресорната парламентарна комисия. Изказванията му от трибуната винаги са емоционални и цветни, не се притеснява да изразява мнение и често дава за пример лични истории. Рашидов винаги се включва в дебатите, когато става въпрос да се хока левицата, тогава прави истинско шоу в пленарната зала. Но по повод на проекта на Слави, чийто гост в предаването е бил неведнъж, отсече: “Политиката не е шоупрограма.”
Всъщност още с избухването на декокрацията народни любимци стават народни представители и Великото народно събрание бе пълно с известни личности. Положи се традиция, така да се каже, и през следващите години атрактивни лица продължиха да внасят артполъх в политическите дебати.
Най-мощна бе вълната, когато
синята идея събра под
знамената си известни
имена като Богдана
Карадочева, Васил
Найденов, Йосиф
Сърчаджиев, Тодор Колев,
Кирил Маричков, Васко
Кръпката, Милена
и десетки други.
Тодор Колев
Може би най-колоритната личност във Великото народно събрание бе Тодор Колев. След кратката си кариера като депутат великолепният актьор бе културен аташе в посолството ни в Канада до 1994 г.
Кирил Маричков
Велик депутат от СДС беше и Кирил Маричков. Въпреки ангажираността му със синята идеология обаче “щурецът” не издържа на политическите страсти и разочарован напусна.
Най-силната актьорска
трупа седна на
парламентарните банки с
царската вълна през 2001 г.
- Коста Цонев, Явор Милушев, Андрей Баташов.
Коста Цонев
Цонев бе доайенът на групата на НДСВ и колегите му се отнасяха с него като към патриарх. В рамките на двата си мандата той спомага за изграждането и реконструкцията на сградата на Младежкия театър, за създаването на Български културен център в Париж и активно работи за учредяването на годишна награда за дейци на културата, която се връчва на 24 май. По-късно тя е преименувана в “Златен век”.
Явор Милушев
Явор Милушев съсредоточи работата си по промени в законите за авторското право, за филмовата индустрия, туризма, за радиото и телевизията, за народните читалища и др. Реализира и благотворителни инициативи за опазване на културно-историческото наследство, подпомага финансирането на археологическите разкопки край Созопол. През 2007 г. става зам.-министър на културата.
Цветана Манева
Съпругата на Милушев - актрисата Цветана Манева, също се е занимавала за малко с политика преди промените. Тя е депутат в три последователни парламента от 1976 до април 1990 г. Била е член на Пленума на Комитета за култура и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. Избирана е и за два поредни мандата за кандидат-член на ЦК на БКП - на XII и XIII конгрес. Веднага след 1989-а тя изпада в немилост. Големите упреци към нея са, че БКП й е давала роли. Години по-късно в интервюта подчертава, че не БКП я е направила актриса, и това е нещо, което вече е доказала.
Андрей
Баташов пък бе красивото
момче на царската група
Наследник на известен руски род, той е и рицар на Ордена на тамплиерите. Има много роли в театъра, но най-емблематична му остава тази в “Секс, наркотици и рокендрол”. Почина през 2010 г. едва на 45 г.
Юлияна Дончева
От продажбата на банички като студентка през телевизионната кариера до зам.-шеф в парламентарната група на НДСВ се издига Юлияна Дончева. По професия тя е геодезист. Съдбата ѝ обаче я отвежда в Италия, където става водеща в телевизия RAI2. По-късно се завръща в България, където продължава да се занимава с шоубизнес. През лятото на 2001 г. влиза в царските листи и става депутат от НДСВ, издига се и до зам.-председател на парламентарната група. Две години по-късно напуска царистите заедно с отцепниците от “Новото време”. Кандидатира се 2 пъти за кмет от нововремците. На изборите през 2007 г. се бори за София, 4 г. по-късно - за Велико Търново. След това напуска политиката, за да гледа новородения си син. От телевизиониня екран в политиката с НДСВ влязоха и Милена Милотинова и Диляна Грозданова.
Владимир Пенев
Актьори са се пробвали не само в парламента, но и в други сфери на политиката. В служебното правителство на президента Росен Плевнелиев през 2013 г. влезе Владимир Пенев. Малко преди това БНТ го превърна в най-обичания полицай в държавата - Емил Попов, в сериала “Под прикритие”. При представянето на служебния кабинетПлевнелиев се пошегува, че “първо
мислех да назнача
Владо Пенев за министър
на вътрешните работи,
нали играе доброто ченге в “Под прикритие”, но вярвам, че той ще се справи много по-добре в Министерството на културата”.
Българският певец и бас китарист Васил Гюров е активист на партия “Зелените”. По образование той е богослов. Основател е на емблематичните групи “Кале” и “Ревю”. Известен е и с участията си в протести срещу различните управления на страната. Беше кандидат на “Зелените” за местните избори в София през 2015 г. На последните европейски избори този май пък бе в листите на коалицията на “Демократична България” и “Зелените”.
Виолета Гиндева
За кратко в политиката влезе и вече покойната прима на българския театър Виолета Гиндева. От 2003 до 2007 г. тя бе зам.-кмет на Пазарджик от квотата на БСП. През 2007 г. за кратко бе назначена за временно изпълняващ длъжността кмет на Пазарджик. На следващите местни избори тя не се кандидатира, за да се върне в театъра.
А ако някой най-добре обединява политика и шоу в момента, то определено това е лидерът на “Атака” Волен Сидеров.
Какво четем:
🔴 Плевен е обезобразен [снимки]🔴 Енергиен триъгълник привлича туристи от целия свят [снимки]
🔴 Българският Рокфелер Пенчо Семов дарява 200 милиона лева
Източник: 24 часа
Коментари
