Борис Христов – певецът, който покори света!
“Успехите на България” е рубрика, в която ще ви представяме постиженията на онези наши сънародници, които чрез силата на своя гений са достигнали висините на световния успех. Много от тях по един или друг начин са останали в сянката на историческите събития и са забравени от днешното общество, но ние ще се постараем да поправим тази грешка.
Историята, която ще ви разкажем в следващите редове е една от най-впечатляващите,
на които сме попадали в нашите търсения. Личността, която ще заема централно място
в статията ни е българинът Борис Христов. Той дава изключително много на България,
дори тогава когато управляващите се отричат от него и го заклеймява като родоотстъпник.
След това кратко встъпление преминаваме към биографията му, биография на един
от най-внушителните хора в българската история.
Борис Христов
В царство България, в един от най-развитите градове живее, семейство Христови. Бащата Кирил е преселник от Битоля, Македония. Той е от онези българи, които силно скърбят за своята разделена родина. Получава образование във Франция и се завръща в татковината, за да предаде знанията си на своя народ. Герой е от Балканската война, а същевременно активен деец на ВМРО. Съдбата го среща с жена му Райна, когато той е още млад. През 1914-та в семейството на Кирил Христов се ражда малкият Борис. Датата е 18 май и в Пловдив има военен празник. Градът е щастлив, хората наблюдават маршируващите войници, а заедно с това раждането на малкото момче е съпътствано с оръдейните залпове на могъщата българска армия. Детето отраства в атмосфера, в която може да бъде отгледан един истински патриот. В домът му често гостуват хора от македонската организация, сред тях е и самият Гоце Делчев. Старите хайдути говорят за своята любима Македония, за своята майка България, а малкият Борис слуша и израства с мисълта за любимата си татковина. Тъй като е учител, Кирил Христов държи много на учебната подготовка на своя син. Малкият завършва гимназия, като междувременно проявява и певческия си талант. Той обаче не се отправя веднага към музиката като свое поприще. Записва и завършва право в Софийския университет, след което съдбата му отрежда да постъпи във военна служба.
Борис Христов е зачислен в редиците на Първи конен полк на Негово височество княз Александър I. Той посещава тамошната школа за запасни офицери – мястото, където служи елитът на България, мястото за най-добрите от най-добрите. Там младежът изгражда изцяло своя характер. Спомените, които му остават са свързани с искреността на приятелството и любовта към родината, с честта, която всеки един школник трябва да носи и пази. Показателна е една история от войнишките години на Борис Христов. Докато е в отпуск заедно с колегите си от казармата, той става свидетел как полицаи се нахвърлят върху един бедняк. Младежът веднага скача и извиква “На оръжие”. Последват го всички войници, намиращи се в кафенето. Настава голям скандал. На следващия ден школниците се строяват, за да отговарят за действията си. Присъстващ е и един от пострадалите стражари. Той обаче припознава като виновен друго момче. Сърцето на Борис обаче не може да му позволи да остави нещата така. Той излиза пред строя и си признава за случката. Вследствие на честността му, не е наказан тежко, а целият випуск започва да го нарича “Нашият рицар”.
Борис Христов с униформата на Конния полк
Важно е да се отбележи, че покрай службата си Борис решава да се отдаде и на пеенето. Той притежава много хубав глас още от съвсем малък. Това го кара да стане инициатор на създаването на хор, в които по-късно пее. Това е периодът, в който Христов обръща по-сериозно внимание на заложбите си. Годината е 1940-та, съвсем скоро е избухнала Втората световна война и българската държава още не е решила по кой път да поеме. В тази напрегната обстановка, Борис постъпва като певец в хора на параклиса, край двореца на цар Борис. Там талантът му е изключително ценен. След две години практика, през зимата на 1942-ра се празнува богоявление. По случай религиозния празник, хорът е изкаран на изключително студено време. Присъства и царят, който остава силно впечатлен и кани певците на гости. Докато са при монарха, диригентът кара Борис да изпълни една песен за хан Крум. След като певецът приключва, царят е възхитен. Диалогът който двамата водят е изключително интересен:
- Пеете чудесно, кога ще ви чуем в Операта?
- Аз съм стажант юрист, Ваше Величество. Нямам възможност да се занимавам професионално с пеене.
- Добри юристи имаме много, но такива гласове са рядкост. Заминавате за Италия! – отговорил царя.
Борис не може да повярва на думите на царя. Известно време след разговора, хористът получава стипендия и е изпратен в Италия. Семейството му е много радостно и има защо. В близките години целият свят ще ликува заради изпълненията на най-великия бас в оперната музика. След 2 години, набиращият популярност изпълнител се намира в Австрия. Международната обстановка е изключително динамична и поради положението си, той е замесен в случващото се в Европа. През 1944-та България обявява война на Германия (след навлизането на съветските войски в границите на балканската държава). Върл противник на това е “кървавия професор” – Александър Цанков. Той организира доброволчески отряд за борба с комунистите, на страната на Германия. Като царски офицер, Христов е поканен от Цанков да се присъедини към него. Певецът обаче отказва да застане на страната на “професора”, затова е изпратен във военнопленнически лагер. Там стои около година, когато частите на Чуждестранния легион го освобождават. Стига до Италия, където скоро завързва блестяща кариера. Става толкова популярен, че е канен в бурно развиващата се САЩ, за да пее в операта Метрополитън. Проблем за това е българският паспорт на Христов. Той е издаден още от времето на царска България, но въпреки това изпълнителят няма право да стъпи на американска земя. Оказван му е голям натиск да се откаже от гражданството си, но той не го прави.
Великият певец в ролята на цар Борис Годунов
Междувременно, в България остава неговото семейство. След 9 септември 1944-та в страната се установява диктатура на БКП. Народната власт е информирана за миналото на Христов. Комунистите са наясно, че той е подпоручик от конния полк, знаят и за връзките на баща му с ВМРО. Нещо още по-страшно, братът на Борис – Николай е запасен офицер до последно, а също и деец на македонската организация. До идването на червената диктатура той е адвокат в столицата. След идването на БКП е пратен в концлагер, където е подложен на страхотен труд и мъчение – именно там отрязват крака му. Борис Христов е в течение на случващото се и се опитва многократно да отиде при брат си, да му помогне с лечението. Властта обаче не допуска подобно нещо и през 1954г. братът на великия оперен бас умира. Борис не е допуснат дори на погребението. Седем години по-късно, бащата Кирил също среща смъртта си. За пореден път на певеца е отказан достъп, за да се прости със своя изстрадал отец. Въпреки трагедиите, успехите на певецът продължават. Той е международно признат, изключително популярен, той е най-добрият бас в света. Изпълненията му карат Европа да настръхне. Познат е с представянията си на опери от Джузепе Верди, както и на Клаудио Монтеверди. Ролята му на цар Борис Годунов е едно от изключителните му превъплъщения. След падането на Желязната завеса, на Балканите се пръква Социалистическа република Македония. Един “проект” на властта на СССР, който цели максимално да откъсне съответните територии от близостта им с България, като наложи на мирното население налудничави идеи за техния произход и история. През 1969-та година, от Скопие( “Социалистическа република Македония”) се свързват с Борис Христов. Предлагат му огромен хонорар, за да изпълни ролята на цар Самуил. Там обаче българският владетел е бил представен като “македонски княз”. При прочитането на либретото, Христов веднага отказал предложението. Ето част от неговия отговор:
“…Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора.
Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така като цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский…”
Междувременно, отношенията на Христов с властта в България продължават да бъдат изключително враждебни. Той е твърдо против установилата се диктатура. Управниците от БКП от своя страна налагат мнението, че изпълнителят е враг на народа. Близо 30 години световноизвестният Христов не стъпва на родна земя. Макар да е световна звезда и голяма знаменитост, Борис е отричан в родината си и често е противопоставян на някои български изпълнители. Едва през 1976-та от БКП решават да го допуснат в България. Това се случва в храм-паметника Св. Александър Невски в столицата. Христов обаче никога не получава разрешение да пее в операта в София. През 1986г. в Рим, вече на години, в Българската академия той слага край на кариерата си. До последно остава блестящ оперен певец и повод за гордост на целия български народ. Световно признат и обичан от, той допринася страшно много за културата на Стария континент, а и навсякъде по света. На 28 юни 1993г. най-великият бас на света умира в Рим. До последно той остава изключителен патриот, бихме стигнали дотам че да го наречем и герой. Той оставя изключителна следа в музикалната история не само на България, но и на света. До последно милее за родината си, обича я и я пази в сърцето си. За нещастие, умира далеч от нея, в столицата на Италия. Тялото му е пренесено в България за поклонение.
Източник: bulgarianhistoryКоментари
Последвайте ни във facebook!
