12% смятат Слави Трифонов за алтернатива на ГЕРБ
Това са част от изводите от регулярното тримесечно проучване на обществените
нагласи, провеждано от социологическа агенция „Алфа Рисърч” и цитирано от БГНЕС.
Представените данни са от проведеното в периода 10 - 16 септември 2019 г. национално-представително
проучване сред извадка от 1023 пълнолетни граждани по пряко стандартизиран начин
- интервю по домовете с таблети.
Нарастват критичните оценки и гласове към качеството и стила на управление на
страната. Както показват и последните политически скандали обаче, те биват разчетени
от общественото мнение като излизащи от различни по ориентацията си политически
сили, което не позволява консолидиране на единна опозиция. В резултат, правителството
и премиерът успяват да запазят нивата си от месец юни, регистрирани непосредствено
след европейския вот. С 27.5% одобрение за Бойко Борисов и 15% за неговия кабинет,
управляващите влизат в есенния политически сезон. Президентът Румен Радев продължава
да се ползва с най-висок персонален рейтинг от политиците в страната – 54.8%,
с лек ръст на неодобрението (от 14% на 17%).
Това са изводите от регулярното
Закотвени към много ниски нива на обществено доверие
остават законодателната, съдебната власт, както и главният прокурор. Само полицията
отбелязва плавен позитивен тренд, който в рамките на година постига около 10%
ръст одобрение.
През септември, както и през целия период на действие на
настоящия кабинет, като най-успешен министър се оценява Томислав Дончев, който
добавя 5% ръст в персоналния си индекс, следван от министъра на спорта Красен
Кралев. На трето място в началото на учебната година излиза образователният Красимир
Вълчев. Тримата са и с най-ясно изразен позитивен баланс между позитивни и негативни
оценки. От останалите с подобрени позиции са Росен Желязков и Младен Маринов.
По-поляризирани са мненията за Екатерина Захариева, Красимир Каракачанов и Боил
Банов.
Най-проблемни за общественото мнение са ресорите правосъдие,
здравеопазване, земеделие.
От „Алфа рисърч” уточняват, че за изход от местния вот е рано да се правят прогнози,
тъй като битките ще се решават във всяка една община поотделно.
Около 47% обаче са твърдо решилите да гласуват на предстоящите
избори. Като правило местните избори са по-мобилизиращи за избирателите от наскоро
отминалите европейски, но към момента декларираната готовност за участие в тях
е относително ниска. Това може да се дължи както на все още нестартиралата реална
предизборна кампания, така и на липсата на ярки опоненти по места, което дистанцира
гражданите от активно участие. Тази ситуация вероятно ще търпи промяна с регистрацията
на всички кандидати и навлизането в същинската кампания.
Силно поляризирани са нагласите по оста „запазване на статуквото или промяна
в местната власт“. 41% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната
община да продължи да управлява настоящия кмет, 47% са за избор на нов градоначалник.
На база на тези настроения не могат
Изострянето на критичните настроения е ней-големият резервоар за гласове срещу
действащи кметове при втория тур на изборите, тъй като те катализират най-големия
потенциал за протестен вот. Интересното, което показва настоящото проучване, обаче
е, че при местни избори няма същата логика и размах на протестния вот, както при
националните. 37% от анкетираните са готови да се обединят зад която и да е кандидатура,
„срещу“ действащия кмет в името на промяната. 62% обаче са на мнение, че биха
гласували в зависимост от личните качества на кандидатите и политическите си предпочитания,
а не на принципа „против“. Тази нагласа внася допълнителен съспенс в политическата
битка, защото показва, че обединението на недоволните не е автоматичен процес,
особено когато става въпрос за решаването на местни проблеми, които непосредствено
засягат всеки гражданин. Сериозен фактор в развитието на интригата ще бъдат и
множеството алтернативни местни играчи, които често получават значителна подкрепа.
Около 10 на сто от избирателите са готови да гласуват за такива листи или кандидат-кметове,
като на места делът им достига до 15%.
Ако парламентарните избори са следващата неделя:
В средата на третия управленски мандат на ГЕРБ нараства усещането
за изхабяване на властта. 48% от избирателите са на мнение, че е време друг да
поеме управлението, срещу 33%, които продължават да са убедени, че няма по-подготвена
партия от ГЕРБ. Към момента обаче липсва консолидираща избирателите алтернатива.
Отговорът на въпроса „коя е алтернативата на ГЕРБ“ показва силно фрагментирани
предпочитания – към БСП - 17%, към партия на
В настоящото проучване Алфа Рисърч измерва и потенциала на вече заявената от
Слави Трифонов партия – „Няма такава държава“. Тя стартира с подкрепа от 8.3%,
отнемайки симпатизанти от БСП, националистическите формации и "Воля", без съществена
ерозия за ГЕРБ. Поради липсата на масови обществени очаквания за демонтиране на
цялата политическа система и преориентация на страната, новата формация, позиционираща
се като алтернатива на статуквото, започва с умерени нива на подкрепа.
Подкрепата за ДПС е в рамките на традиционните 8.6%. С разпада на "Обединените
патриоти", преобладаваща част от националистическия вот остава зад ВМРО-НФСБ (4.8%),
а доскорошният им партньор "Атака" влиза в политическия сезон с подкрепа от 1.9%.
След пробива на европейските избори и излъчването на евродепутат, "Демократична
България" стабилизира общите си позиции (4.1%), но все още е изправена пред предизвикателството
да разшири кръга от свои симпатизанти в страната.
Регистрираната в настоящото проучване подкрепа за управляващи, лява, дясна опозиция
и нови формации показва настроенията в обществото на национално равнище. Местните
избори обаче са доста различни по характер, а това прави изходът от тях силно
зависим от спецификата в отделните общини, от състоянието на политическите сили
в тях и гражданската ангажираност, заявяват от „Алфа Рисърч” в заключение.
Какво четем:
🔴 Кон на балкона в Благоевград🔴 Катаджията Иван спря Мария и се влюби (СНИМКИ)
🔴 4-те зодии, които НЕ спират да изневеряват
Източник: Актуално
Коментари
Последвайте ни във facebook!
