Вяра, три деца, танци и мотори пълнят живота на отец Зоран и Бранислава Мамучевски
С ВЯРА, МОТОРИ, ТАНЦИ, СПОРТ, ТРИ ДЕЦА И МНОГО ХОРА, НА КОИТО ПОМАГАТ ЕЖЕДНЕВНО,
Е ПЪЛЕН СВЕТЪТ НА ЗОРАН И БРАНИСЛАВА МАМУЧЕВСКИ. Цялата пъстра и щастлива фамилия
живее в Горна Оряховица. Той е свещеник и служи на Бога и хората в храма „Свети
Трисветители“, тя е дясната му ръка, любовта на живота му, неговата презвитера.
Тя е и двигателят на социалната кухня, която са създали към църквата, и инициаторът
за отварянето на детската артработилница.
Бранислава и Зоран се запознали в родната си Македония. В Скопие откривали тържествено
площада, където тя се появила с приятелки, той – с приятели. „Усетих, че някой
ме гледа, и се обърнах. И видях само едни огромни, дълбоки сини очи. И нали разбираш
какво се случи. Колко й трябва на една жена! После в навалицата се изгубихме,
обаче когато започна концертът, се озовахме един до друг. Представяш ли си? Как
да не се довериш на Божия промисъл! Влюбих се на мига. Още същата вечер той ми
каза, че ще учи за свещенослужител, но това нямаше значение за мен. Зарязах приятеля
си заради него и някак с цялото си същество знаех, че това е мъжът за мен“, разказва
Бранислава.
И двамата са възпитаници на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Именно тук Зоран е
завършил богословие, докато тя завършвала бакалавърската си степен по английска
филология в Македония. После и Бранислава пристигнала във Велико Търново и записала
магистратура по международни икономически отношения. А след нея завършила и магистратура
по човешки ресурси, за която през декември ще облече тога, за да си получи дипломата.
Магистратурата на Зоран обаче била в Кеймбридж и когато той заминал за Англия,
Бранислава го последвала. Точно преди да отпътуват, двамата сключили граждански
брак и там се родила първата им дъщеря Ана Мариа, която вече е на 10 г. После
Зоран завършил и двамата се изправили пред избора къде да устроят живота си. „Аз
бях категорична, че в Македония не искам да се връщам. И останаха Великобритания
и България, но Англия не ни хареса и не ни се оставаше там. Така че избрахме България“,
разказва още Бранислава и допълва, че предпочели Горна Оряховица пред Велико Търново
заради по-спокойния живот и по-малкия трафик. Вече 10 г. са тук, устроили са си
живота и Бранислава признава, че е открила себе си и толкова е свикнала с България,
че вече няма спомен за историята си преди.
В Горна Оряховица преди 6 г. се родила втората им дъщеря. Дали и на нея две имена
– Софиа Мария. Три години по-късно се появил и Максим. „Винаги сме искали голямо
семейство. Въпреки че, когато дойдохме тук, нямахме нищо. Дори мебели нямахме,
но сме щастливи да сме заедно“, казва Бранислава.
СОЦИАЛНА КУХНЯ ОРГАНИЗИРАЛИ В ДВОРА НА ЦЪРКВАТА СИ БРАНИСЛАВА И ОТЕЦ ЗОРАН И
В МОМЕНТА ХРАНЯТ 63-МА ДУШИ. Кухнята се издържа само със спомоществователи и дарения.
Възрастни хора и такива, които имат нужда от топла храна, могат да получат обяд
в четири дни от седмицата. Няма условия, няма подбор. „Любов е да даваш, без да
очакваш, това е най-чистата любов. Знам, че хората лъжат, че идват и такива, които
могат да се справят сами, но са мързеливи, ала всичко остава на тяхната съвест.
Понякога ме ядосва това, че мислят, че съм им длъжна, но и това съм приела“, признава
Бранислава. „Църквата не е само сграда, в която в събота и неделя има служби,
а през останалото време е отворена, колкото някой да си запали свещ. Църквата
е общност, място, където хората се събират и си помагат, без значение от каква
националност са. А свещеникът е камъкът, от който се изгражда тази общност. Затова
моята работа не е само да служа в храма, а да отида на поход с хората, да поиграя
мач с тях“, включва се в разговора и отец Зоран след поредното кръщене, след като
е поговорил и с хората, снимал се е с тях, за да го има в спомените им, и ги и
е изпратил с топли и насърчителни думи.
„Свещеникът не е просто мъж с брада, който гледа лошо и раздава забрани. Той
е приятел. Аз искам да бъда приятел, да не ме подминават на улицата хората, защото
ги е страх, че ще им се скарам и ще започна да ги назидавам и да се карам, че
са греховни. Всъщност можеш да осъдиш греха, но никога човека“, казва отец Зоран
и допълва, че и без да е „осъден“, човек, който има съвест, винаги знае кога е
допуснал грешка. „Да, усещането за грях е субективно, но съвестта е този ангел,
нашето вродено чувство за Бог, който ни казва кога правим грях. Знаеш ли откъде
идва думата „грях“? От гръцката дума „амартия“, с която са казвали, че стрелецът
е пропуснал мишената. А мишената, целта е да бъдем с Бога, което значи, че грях
е всяко отдалечаване от Бога“, казва отец Зоран.
Съпругата му допълва, че когато хората влизат в храма, няма нужда да знаят наизуст
Библията, но трябва да бъдат широкоскроени, за да чуят и допуснат до себе си Божието
слово. „Не ми е трудно да живея със свещеник. Той никога не ме е заблуждавал,
от самото начало аз зная, че той е избрал Бог да бъде на първо място, и аз съм
приела това. Аз съм след Него. Другият вариант е да се бунтувам, но това пък на
кого е нужно. Освен това го обичам, а любовта е всичко“, казва Бранислава.
Съвсем скоро ще отвори врати и детската артработилница към храма. В нея деца
на възраст от 6 до 13 г. ще могат да се занимават с изкуство под ръководството
на Анелия Попова, която ще работи там напълно безвъзмездно. Материалите са дарения,
както всички продукти за социалната кухня, а децата ще развиват фината си моторика
в артработилницата безплатно.
НЕОТДАВНА МОТОРИТЕ СА СТАНАЛИ СТРАСТ И ЗА ДВАМАТА И ОТЕЦ ЗОРАН И БРАНИСЛАВА ИЗКАРАЛИ
КУРС, ЗА ДА ВЗЕМАТ КНИЖКА. Тази година, когато дамското мотообщество за първи
път се събра във Велико Търново, Бранислава Мамучевска стана символичен домакин
на събора. „Оооо, това преживяване беше изключително и нямам търпение да се стопли
пак времето, за да тръгна по събори“, казва Бранислава. И двамата имат големи
мотори, имат си и скутер, с който преодоляват все по-нарастващия трафик и в Горна
Оряховица.
Миналата година двамата тръгнаха и на салса в търновския клуб Un Beso, но началото
на новата учебна година погълнаво свободните им часове и те нямат много време
за танци. Трябва да водят едната си дъщеря на балет и пеене, другата на балет
и на тренировки в мажоретния състав, а Максим на народни танци. На народни танци
ходи и Бранислава, а отец Зоран запълва свободното си време с баскетбол. Всъщност
тренира сериозно, защото е състезател в местния отбор „Локомотив“, който играе
в аматьорската лига.
Всички, без Максим, който още е малък, си имат велосипеди и заедно си организират
велопоходи около Горна Оряховица. Заедно ходят на разходки, а в студените вечери
заедно играят настолни игри. В семейство Мамучевски е тихо само когато децата
заспят.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Четете още:
🔴 Нов рекорд за България! Да изкачиш 11 пъти осемхилядник…🔴 Тази рецепта спаси живота ми преди 17 години: Имах тумор на черния дроб и дебелото черво
🔴 39 години без Петя Дубарова
Източник: Борба.БГ
Коментари
Харесайте ни във facebook!
