Евлоги и Христо Георгиеви – меценатите, които завещаха всичко на България


“Забравените герои” е рубрика, с която ние от “Българска история” искаме да отправим едно специално послание. Посвещаваме я на паметта на хората, които са пролели кръвта си в името на България, на хората, чийто живот е преминал в стремеж и яростна борба за отечеството, на хората, които са си отивали от този свят и са предали и своя сетен дъх на идеала, на мечтата, на България.  Посвещаваме я на падналите, но забравени герои, чиято следа в историята като че ли все повече избледнява. Помнете ги, българи!

В този брой на рубриката “Забравените герои” ще ви представим две личности, за които мнозина от вас ще кажат, че далеч не тънат в забрава, даже напротив. Булеварди и улици в цяла България носят техните имена. Ние не можем да се задоволим само с това. Делата на  Евлоги и Христо Георгиеви са толкова големи и благородни, че едва ли днес някой наш акт може да е достатъчен, за да изразим благодарността и признателността си към тях.

Кратка биография на карловските братя:

Евлоги Георгиев Недев е роден на 3 октомври 1819 година в Карлово. Първоначално започва образованието си в местното училище под ръководството на небезизвестния възрожденски учител Райно Попович. Продължава да учи в Пловдив, а след завършването на гимназия се завръща в родния си град да учителства. Следващата и по-голяма част от живота си прекарва извън пределите на Османската империя. През 1837 година заминава за Галац, а после за Букурещ. Едва на 18 години започва да развива търговска дейност без кой знае какъв капитал. Бързо натрупва състояние и се превръща в един от най-богатите мъже в Европа за XIX век. Умира на 5 юли 1897 в Букурещ.

Христо Георгиев Недев е роден през 1824 година и е по-малкия от двамата братя. За жалост от 5 деца остават живи само Христо и Евлоги. Подобно на брат си, той започва бизнес.  Христо Георгиев умира внезапно на 6 март 1872 г. в Букурещ, където и днес се намира гробницата му, в която спи вечния си сън, точно до брат си.

Живот и принос към България:

През 50-те години на ХІХ век братята започват даренията си „на ползу роду”. Те се считат за основатели на „Добродетелна дружина” – организация на заможни българи, които си поставят за цел освобождение на български земи от османско иго, като подпомагат финансово и организационно революционерите. Центърът на организацията се намира в Букурещ.  Тя набира български доброволци за руската армия в Кримската война (1853-1856г.), а в последвалите години набира солидни средства за осигуряване на образование на редица видни българи. Христо умира млад, едва 48-годишен,  без да доживее до най-големите дела, с които днес помним карловските братя. Макар да губи живота си прекалено рано, историците го поставят редом до брат му, тъй като в завещанието си Евлоги посочва и неговите заслуги за дарението, предвидено за строеж на университет в София.

Съвместните действия на българските революционери, емиграцията и последвалата Руско-турска война водят до Освобождението на България. След 1878 година Евлоги Георгиев се връща в България и в последвалите години закупува солидно количество парцели в центъра на София, така че през 90-те години вече притежава над 10 хиляди квадратни метра. През 1896 година меценатът обявява дарението си от 800 000  златни лева и земя на стойност 200 хиляди лева за построяването на сграда на университета.

Други големи дарения, които Евлоги Георгиев прави са:

  • На болницата в “Галац” – 100 000 лева.
  • На университета “Карол I” – 200 000 лева.
  • На Българско девическо училище в Солун – 50 000 лева.
  • На Българска болница в Цариград – 120 000 лева.

Само година след дарението си за Софииския университет по-късно големият българин умира, а в завещанието си оставя меко казано колосална сума пари, която дори не можем да си представим колко много е представявала за времето си. И тук кошмарът започва, тъй като Евлоги завещава само малка част на роднините си, а всичко останало дава на България.

Това е обяснимо, тъй като нито Евлоги, нито Христо създават семейства, така че на практика нямат наследници. Една сума в завещанието му прави впечатление на всички българи. Космическата сума от 6 милиона златни лева е дарена за построяване и поддържането на сградата на висшето училище в София. За изпълнител на завещанието карловецът посочва своя съратник и виден българин Иван Евстратиев Гешов.

Завещание:

  • На българската черква в Букурещ 20 000 лева.
  • “Да се поддържа училището “Кирил и Методий” – 200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, “за да се издържат бедните, но прилежни студенти.”
  • На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
  • 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
  • 20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.
  • За приюта “Елена” и букурещкото управление на болниците.
  • Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община.
  • На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
  • Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
  • На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.

Строеж на Софийския университет, 20-те години на XXв.

Подобно на много други случаи със сходни сюжети, разгневените роднини на карловските братя завеждат дело за оспорване на завещанието. Те твърдят, че Гешов е подменил исканията на Евлоги, макар от предходните му дела ясно да ни показват, че българинът на практика е осмислял съществуването си чрез благотворителност. Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 умира, но делата продължават синовете Богдан, Христо и Драган. Процесът се политизира по изключително грозен начин. Министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев.

Вероятно либералното правителство има да разчиства разчиства стари сметки с Евлоги Георгиев, както и с Гешов, консерватор и бъдещ премиер на България, тъй като то се включва активно в процесите и се опитва да окаже влиянието си. След продължителни съдебни битки завещанието е потвърдено. Експертизата доказва, че касата на Евлоги е отворена с 4-те различни ключа, намиращи се у различни негови роднини и не може да става и дума за тайна подмяна на документи. Битката е спечелена!

Гробницата на карловските братя в Букурещ

Тук идва и положителната новина. Тъй като сагата приключва чак през 1911 година, тогава парите са над 13 милиона, заради лихвите. Сградата на Софийския университет  започва да се строи през 1924 година, а 10 години по-късно е завършена и тържествено открита.

Пишем тези редове с голяма емоция, защото след малко ще ви представим един цитат, който цялостно описва отношението на Евлоги Георгиев към родината и сънародниците му. Вероятно и починалият твърде рано Христо е имал същия мироглед, но сякаш историята помни само по-малкия брат. Нека днес, повече от сто години по-късно, минавайки през сградата на Софийския университет да погледнем за миг прекрасните склуптури на карловските братя, дело на Кирил Шиваров. Това е най-малкото, което можем да направим за тях.

Източник: bulgarianhistory



Коментари



горе