Илинденското въстание е чисто българско


И тази поредна кръгла годишнина от Илинденското въстание бе отбелязана по схемата "едно в две" - ние отделно, край Вардар отделно. Не че у нас имаше някакви сериозни чествания поради днешната кризисна ситуация. Но въпросът не е в това, а че в Скопие упорито отричат българския характер на въстанието. И твърдят, че то си е "македонско" дело.
Но когато фактите говорят, и боговете мълчат. А фактите са преизобилни, защото въстанието намира широк отзвук в европейските медии, и в дипломатическите рапорти, анализи и предложения. И нито на едно място в тях не се споменава думата македонец.
Ето какво се казва например в една от многобройните дописки на Джеймс Баучер до "Таймс" с дата 13 август 1903 г. е: "Между македонските българи има, без съмнение, и една част, която е против въстанието. Все пак обаче въстанието, може да се каже, е народно, що се отнася до македонските българи. От богатите български търговци, които
малко има да спечелят, а всичко могат да изгубят
и до нещастния селянин, който носи по ходилата си белезите от "търсенето на оръжие", всички са замесени във въстанието."
Посланикът на Италия в Цариград съобщава, че главни огнища на въстанието са: в Битолския вилает всички села около седалището на вилаета, включително и самият гр. Битоля, каазите на Прилеп, Крушево, Кичево, Костур и областта на Преспа; засилени четнически действия: в Солунския вилает, Воденска и Ениджевардарска каази; в Скопския вилает, каазите на Крива Паланка, Кочани, Кратово и Пехчево. Същевременно той подчертава обстоятелството, че "въстанаха най-отдалечените от България македонски краища, което доказваше пълната несъстоятелност на клеветите, че уж въстанието било инспирирано от официална България, че се касаело само до нахлуването отвън на "български банди".
Дори в Русия, която винаги е отчитала внимателно сръбските интереси, не се оспорва българският характер на Македония. Кореспондентът на "Сан-Петербургски ведомости" М. Юркевич пишеше: "Ние трябва да съзнаем като живи руски люде, че православните славяни, българите в Македония и сърбите в Стара Сърбия (както и в Босна и Херцеговина) не могат никога да разберат нашите искания
да покажат покорство и примирение
при сегашното тяхно положение. Ние трябва високо да заявим на кабинетните, създатели на подобни инструкции, че тези инструкции не отговарят на исканията на македонските роби, а следователно не отговарят и на руските интереси ... Българите в Македония, цялото население сега, когато всичко се руши - и черкви, и училища, и семейства, ще помислят, че ние вървим заедно с Австрия и Турция ..."
Не по-различни са и констатациите на печата и на главния съперник на Русия на Балканите - Австро-Унгария. Най-меродавните тогава виенски вестници, като "Ное Фрае Пресе", "Ди Цайт" и други всеки ден в специална рубрика предават подробни сведения за събитията в Македония и Одринско. Особено съчувствени отзиви се явяват в хърватските и словенски вестници. На 11 август 1903 г. в. "Ное Фрае Пресе" отбелязва, че "към българските въстаници се присъединяват и представители от другите народности", а вестник "Ди Цайт" от 6 август 1903 г. пишеше: "Турците очакват добрия случай да използуват органите, за да се нахвърлят върху омразните им българи. Но и македонските българи са добре въоръжени и са готови за подвизи." Същият вестник на 20 август пишеше: "Когато един ден ще се пише история на българското въстание в Македония, тогава на Австрия ще се хвърли големия укор, че тя е позволила на Турция да унищожава едно цяло население."
Още по-важно свидетелство за българския характер на Македония се съдържа в многобройните дипломатически доклади. Само два дена след обявяването на въстанието австрийският консул в Битоля Август Крал съобщава на 4 август 1903 г. до граф Голуховски - министър на външните работи: "Настана това, което от няколко дена насам ставаше все по-вероятно: българското въстание започна. Сега става ясно колко погрешно е било мнението на ония, които вярваха, че македонската опасност от въстание е преминала, че реформите са укротили населението и т. н., докато всъщност революционните приготовления никога не са били прекъснати и винаги показват значителни успехи."
Същият консул пише на 27 август 1903 г. до граф Голуховски: "Това не е дело на отделни агитатори и престъпници, както си позволяват много вестници да твърдят. Това е изблик от недоволството на един цял народ... В тия области живеят над 250 000 българи, по-голямата част от които се отнасят със симпатия към революцията и я подкрепят открито или тайно."
Други дипломатически доклади установяваха, че Хилми паша е искал да използва въстанието за унищожаването на колкото е възможно по-голяма част от българското население. На 3 септември 1903 г. австрийският консул в Битоля пише до граф Голуховски: "Унищожаването на българските жилища в някои области е систематическо и може да се мисли, че се цели изтребването на българския елемент... Между другото генералният инспектор (Хилми паша) изглежда смята обезимотените българи да ги заселва в други дялове на отоманското царство. Аз и руският вицеконсул потърсихме великодушие, в смисъл на всички българи, които се предават, да се улеснява завръщането им."
В доклад от 1 септември 1903 г. австрийският консул в Битоля отново употребява думата българи: "Много е чудно, че въпреки всички неволи на българите
те с нищо не се обезсърчават
дори са пълни с надежди и гордо заявяват, че могат да издържат до настъпването на зимата." Всички други отзиви по тоя случай са в същия смисъл. Така, Елена Ф. Гроган, която е посетила Македония непосредствено след въстанието, пише: "През зимата след въстанието бях между българите в Македония...."
Може да продължим списъка с подобни свидетелства за българският характер на Македония в онази епоха до безкрайност. Но има ли смисъл - в Скопие все едно ще продължат да твърдят, че Илинденското въстание е "македонско"
Константин Събчев

Източник: Стандарт



Коментари



горе