Агушевите конаци – едно пътуване в миналото

Комплекс Агушеви конаци в Родопите е сред малкото запазени сгради от турско време, които са добили статут на архитектурен и художествен паметник от национално значение. И една от безценните частици турско наследство, за които можем да сме благодарни. Когато го посетите, ще разберете защо!

Aгушеви конаци (от турски конак – дворец) е най-големият късносредновековен феодален замък на Балканския полуостров и единствен в Югоизточна Европа. Той се простира върху площ от 4 декара в центръра на родопското село Могилица, на брега на река Арда. Отстои на около 25 км от град Смолян и на около 270 км от столицата София.

Комплексът е строен в продължение на 20 години (1820 – 1840 г.) от български майстори като зимна резиденция за богатия турски феодал Салих Ага и тримата му сина. Той притежава типичната за онова време укрепителна архитектура и пищна орнаментика, чиято красота е подсилвана от китната родопска природа в околността.

Варосаният изрисуван ансабъл на Агушеви конаци се състои от две представителни жилищни сгради (Голям конак и Малък конак), сграда за жените и стопански постройки, всички подредени така, че да образуват три самостоятелни двора с кладенци, изолирани един от друг с масивни зидове.

Стаите са просторни и светли, с камини и бани, в стаите на прислугата - огнища, а на втория етаж – с чардаци. Най-голямото съкровище на интериора обаче са колекциите от български народни занаяти(кърпи, черги, чанове и украшения), които днес са събрани в едно от сервизните помещения на комплекса, както и в Смолянския исторически музей.

Целият комплекс е ограден със защитен зид с отбранителни кули, една от които особено впечатляваща и единствена по рода си в Родопите заради стенописите и разклонената смесена архитектура, наподобяваща морски фар. Според легендата господарят я издигнал да облекчи мъката по морето на един от синовете си, капитан на кораб, принуден да се прибере у дома по болест.

Проучванията покзват, че дворецът с всичките му прилежащи части има общо 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Интериорът е почти изцяло от дърво (чам, орех и череша), покривите са със стрехи, а комините - високо зидани от дялан камък. Сградата на жените пък е с вградени въртящи се долапи, които спестявали на жените задължението да крият лицата си при контакт с външен човек.

През 1964 г. Агушеви конаци получават статут на художествен паметник на културата с национално значение. В края на XX в. започва мащабна реставрация на комплекса, а през 2001 г. е върнат по реституция на наследниците на Салих Ага. След близо десетилетие на съдебни спорове, преди известно време той бива отворен за публично посещение.

Дори да не успеете да разгледате вътрешността на Агушеви конаци, посещението на този край заслужава вниманието ви. На площада в Могилица ви очаква най-голямата дървена лъжица, която е кандидат за книгата на рекордите „Гинес”, а недалеч от селото – хладината на една от най-красивите пещери – Ухловица, включена под No 84 в списъка на 100-те Национални турситически обекта.

Съчетайте турското наследство с българската хубост!