Болярин основава Сеславския манастир
Сеславският манастир е разположен на 21 км от София и на 1 км от с. Сеславци
в северната яка на Софийското поле. Светата обител е посветена на св. Николай
Мирликийски и е част от блестящата духовна огърлица манастири в Софийското поле
и предгорията на обграждащите го планини, наречени Софийска Света гора. Колко
са манастирите в тази малка Света гора е трудно да се каже. Едни автори изброяват
53, други 72, трети 84. Трудностите в преброяването идват от факта, че населението,
както в цялата страна, нарича "манастирче" всяка отделна църква или дори параклис
извън населеното място. И със Сеславския манастир е същото. Днес е оцеляла само
църквата, но се знаело, че сравнително доскоро са били запазени жилищните и стопанските
сгради.
Няма сведения в средновековната литература кога е основан манастирът. Предание
твърди, че това е сторил болярин на име Сеслав. Сеслав е аристократично име (носител
на цялата слава в превод). В Средновековието е споменат в ХI век един Сеслав,
като
вожд на печенежко племе
Като се има предвид, че печенегите са населени в Софийското поле след известни
разправии с Византийската империя, нищо чудно именно този Сеслав да е основател
или главен ктитор на манастира.
Днес Сеславският манастир е изоставен, като се смята, че главна причина за това
са разработваните при комунизма уранови мини в близкото Бухово. Единствената запазена
сграда е църквата. Тя датира от началото на ХVII в. и представлява еднокорабна,
едноабсидна постройка с притвор, с обширно вътрешно пространство и богата стенописна
украса. Открити са три живописни пласта, като най-добре е запазен този от 1618
г., дело на именития български книжовник и художник Пимен Зографски. Изображенията
представят сцени с библейски, евангелски и митичен характер и поучителни сюжети.
В олтарната абсида са рисунките на
Богородица с двама архангели
Божествената литургия и покланящи се на Христовата жертва. На южната и северната
страна са разгънати христологични цикли - "Рождество Христово", "Възкресение"
и "Слизане в ада". По-надолу се открояват образите на софийските мъченици - св.
Георги Нови Софийски и св. Никола Нови Софийски, дело на самоковския художник
Коста Вальов от ХIХ в. Цялата западна стена е заета от голяма композиция, представяща
родословното дърво на Христос. Тъжно е, но Сеславският манастир все още чака сериозна
инвестиция, за да се превърне в посещаем обект на културно-исторически туризъм.
Тя за съжаление няма да бъде малка. Освен за сградите и стенописите, средства
ще са необходими и за път до манастира.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
