„За възрожденско Банско, София и света...” се нарича новата книга на Лазар Хадживълчев,
която току-що излезе от печат. Томчето не е голямо и може спокойно да не бъде
забелязано сред многотията в книжарниците. Някои биха си казали, че това е поредната
книга за Банско и за Паисий Хилендарски и че повече няма какво да бъде казано
по темата за родното място на автора на прочутата „История славянобългарска”.
Това не е вярно обаче, защото книгата е написана от един от наследниците на Пайсий
Хилендарски и заради това носи емоцията на онези, които са имали честта и привилегията,
но и нещастието да бъдат свързани по кръвна линия с Паисий. Техните спомени от
първа ръка са особено ценни, още повече че изследването съдържа подробно генеалогично
проучване, плод на усилията на Лазар Хадживълчев, на неговия баща и роднини. Към
това трябва да добавим, че изданието е богато илюстрирано и съдържа някои лични
наблюдения и разсъждения на автора, плод на неговата активна гражданска позиция. Повече от век продължават споровете къде е роден и погребан Паисий Хилендарски
въпреки тежката дума на историографията ни, че родното му място е Банско. Проучванията
на автора на новоизлязлата книга „За възрожденско Банско, София и света...” Лазар
Хадживълчев също доказват, че хилендарският монах е от Банско. “Моят баща Димитър
е разпитвал дядовците ни, които пазели жив спомена от миналото на Банско. Разказите
им потвърждават, че Банско е родното място на Паисий, и допълват данните за неговото
родословие. Търсенията на баща ми продължиха братовчедите ми Екатерина Бояджиева
и Михаил Мустаков”, казва той. Семейството на Паисий имало три къщи в Банско.
В пожар изгаря домът на големия брат Лаврентий, който той завещава на хилендарския
метох и е използван за училище. До наши дни оцелява само къщата на средния брат
- хаджи Вълчо, строена преди 300 години. Тя е паметник на културата и в началото
на 80-те години на ХХ век е демонтирана и пренесена в новия музеен комплекс на
града. „Домът е типичен за времето си с всичките пристройки и помощни сгради.
Имаше дори скривалище и бойници които са запазени до днес”, продължава Хадживълчев. В течение на времето в нея са били настанени различни служби, а
от години потомците на Паисий се борят да си я върнат. Най-сетне успяват, но заради
бюрократични врътки си връщат само сградата, не и двора. Така те не могат да влязат
вътре. Споровете още продължават, но един откъс от книгата хвърля светлина върху
това какво е да носиш фамилията Хадживълчев:„Национализираха ни всичко в Банско.
Повече там не стъпихме чак до 1976 г. Баща ми – изследователят на родословното
дърво, беше починал през 1970 г. Бяхме поканени на откриването на паметника на
св. Паисий Хилендарски частно от уредника на музея Никола Елисеев, наш братовчед.
Родът на св. Паисий, на проигумен Лаврентий и големия родолюбец Хаджи Вълчо не
беше официално поканен да присъства. Направих много снимки. Ние с майка ми бяхме
потънали в радостната гълчава на банскалии. Снимах паметника, поднасянето на венци
и цветя, навсякъде весели хора...А на нас под сърцата ни – буцаКаква ли ще заварим „стопанисваната” от държавата, респективно от общината, „отцовата
ни кукя” след толкова години. Полека се измъкнахме от ширналото се гъмжило и бавно
се отправихме към нашата махала, която е до река Глазне – планинска река, пресъхваща
през лятото, но бурна и страховита през дъждовните периоди. Направи ни впечатление,
че улицата, на която се намира нашият имот, е кръстена „Хаджи Вълчо”. Това беше
добър знак! И после всичко рухна! От двора не беше останал и помен, къщата беше
с полупорутени стени, но столетните мурови греди я държаха още гордо изправена.
Успяхме да се качим с мама на втория етаж и да се снимаме сред погрома, останал
от човешкото безкултурие. Мама се разплака, не можеше да повярва, че това е станало
от човешка ръка. От хубавите слънчеви стаи – язлъка и собата, градинската и малката,
бяха останали разнебитени стени, но здравите вековни греди като воини до последно
защитаваха в прегръдка къщата ни... На площада откриват паметника на св. Паисий,
а тук, където преди векове той е играл с двамата си братя, всичко се рушеше, превръщаше
се в пустош! Възможно ли е, питахме се с мама, тези хора там да са истински весели
и щастливи.”„В нашия род има много богати търговци и хора на духа”, подчертава
на няколко пъти Лазар Хадживълчев. Той е пряк потомък на един от двамата братя
на Паисий - хаджи Вълчо, който единствен оставя потомствоТримата братя - Лаврентий (Лазар), хаджи Вълчо и Паисий (Петър) са от Баановия
род - една от големите търговски фамилии на Банско. Баанови са богати търговци
(кираджии), чиито кервани превозват товар от Беломорието през Будапеща, Виена,
та чак до Париж. Вероятно отначало Паисий придружава баща си Михаил (Било) Банов,
а после и брат си хаджи Вълчо, който е 10 години по-голям от него. Пътуванията
с керваните разширяват мирогледа му и благодарение на будния си ум той схваща
настъпващите промени в Европа и у нас, разказва неговият потомък. Средният брат
- хаджи Вълчо, наследява от баща си търговията и забогатява още повече от събирането
на суров памук от Серско и Драмско и от износа му с кервани за Австрия. От Виена
пък внася манифактурни, железарски и други стоки. Керваните му са с по 150 - 200
каруци. Има кантори в Кавала, Будапеща и Виена. Голям дарител, той строи ханове
и мостове по пътя на кираджиите. Под въздействието на брат си Лаврентий става
един от най-големите спомоществователи (ктитори) на Хилендарския и Зографския
манастир. Нашият събеседник се пада 10-о поколение наследник на хаджи Вълчо. Неговият
баща Димитър, юрист по професия, също притежава търговския нюх на дедите си. През
30-те години открива магазин „Платина”, в който можело да се намери всичко - от
маса до лъжичка за чай. Магазинът им е национализиран, баща му дори влиза в затвора.
Благодарение на хубавия си глас Лазар Хадживълчев влиза във военния ансамбъл и
така пътува много по света. По време на едно от турнетата в Чехия се запознава
с младата студентка по медицина Яна. Между тях пламва петгодишна романтична любов,
подхранвана само с писма и кратки срещи. Двамата имат един син Димитър.
