Появи се втори екземпляр от уникалния медальон на хан Омуртаг. Излиза на търг в Ню Йорк



Златният медальон на хан Омуртаг, уникат, който се пази в Националния исторически музей, вече има втори екземпляр. Той се продава на търг в Ню Йорк от аукционната къща „Класик нумизматик груп” (виж  тук). Търгът ще се проведе на 15 януари, а още отсега може да се наддава и по интернет. Началната му цена е 30 хил. долара, което според правилата на търга представлява 60% от оценката на медальона, която е 50 хил. долара.
Медальонът е изключително ценен артефакт от средновековната история на Европа. С него са илюстрирани кориците на две издадени на Запад книги за българската история.





Медальонът е открит в частна колекция от нумизмата и експерт по антики Митко Станков, който живее във Виена. Той бил помолен да даде становище за колекцията и открил в нея монетата. Собственикът не пожелал да му я продаде и я изкарал на търг, както разказва самият Станков.
Следва продължение на интервюто с Митко Станков (виж  тук първата част):

Митко Станков. Снимка: личен архив

`
– Казахте, че сте открили нови монети на хан Аспарух. Ще ги покажете ли? В какво качество са?

– Качеството им е отлично. Ще ги обявя едва след като ги публикувам в монография. Вероятно не на български език.





– Новите монети на хан Аспарух от същият тип ли са като първата, която се появи на търг преди 8 години?

– През VII век в обръщение в Източно-римската империя (наречена след изчезването й през XVI век Византия) са се наложили златните солиди, с какъвто дизайн е и солидът на кан Аспарух. И новите, непубликувани досега монети, са солиди с портрет на българския владетел. Останалото (аргументи, надписи, четене, стил и варианти) ще публикувам. Плагиати, хора със слаба квалификация, чакат жадно да откраднат чужди идеи, за да се накичат с титли и звания. Затова, първо ще публикувам в научни издания.

– Дълго ли ще чакаме?

– Времето за съжаление винаги е недостатъчно. Зависи и от издателството. Нямам какво да крия или да се опасявам, че ще ме ограбят. Не страдам от параноя . Аз работя за удоволствие.





– Казвате кан Аспарух, кан Омуртаг, а не хан ? Обяснете защо?

– Както добре се вижда от златния медальон, титлата на Омуртаг е изписана с латински букви CAN, което на български звучи КАН. На реверса на златната монета на Аспарух също се четат латинските букви CAN, в негатив, огледално обърнати. При новите, все още непубликувани монети на Аспарух, присъства същата титла в надписа. На каменните надписи от времето на Омуртаг , също се чете КАН, но с гръцки букви. Следователно, титлата на българските владетели Аспарух и Омуртаг е кан. Несъмнено това се отнася и за останалите български владетели от периода VII-IX век.

Медальонът на хан Омуртаг, който се съхранява в Националния исторически музей. Той е леко „по-изтъркан“, с по-лошо качество от новооткрития екземпляр. Снимка: НИМ

– Споменахте, че има и други монети? На какво ново още сте попаднали?

– Най-вълнуващото за мен е появата на нов екземпляр златен медальон на Омуртаг (814-831 г.). В научната литература са известни само два екземпляра. Първият е открит и публикуван от Карел Шкорпил през 1905 г. , без да е идентифициран (разчетен) на кого принадлежи . Известна е рисунка, но неговото местонахождение не е известно и до днес. Вторият екземпляр е намерен през 1975 г. при разкопки на Царевец във Велико Търново и публикуван от човека, който го е намерил – Петър Славчев – в местния вестник. По-късно е препубликуван и от други автори. Фактически, медальонът от Царевец е единственият известен екземпляр. Въз основа на надписа от латински и гръцки букви около образа на Омуртаг са изказвани предположения за прочит и превод, многократно публикувани от Петър Славчев, Иван Йорданов, Йорданка Юрукова и Владимир Пенчев, Игор Лазаренко и Цветан Степанов, румънския учен Оберлендер и др.
Медальонът е на корицата на две капитални исторически книги. Едната на немски език на Даниел Земан със заглавие „От номадски народ към велика сила. Създаването на България през ранното средновековие (VII- VIII век)“. Другата на английски, с автор Цветелин Степанов „The Bulgars And The Steppe Empire In The Early Middle Ages”.  Златният медальон на Омуртаг се използва като изключително ценен автентичен извор за българската история през IX век от абсолютно всички автори, които изследват европейската история. Хипотезите за ролята и функциите на златните медальони на Омуртаг варират според авторите – от „златни пластинки“(според Юрукова и Пенчев), хрисовули (златни печати), монети (според Оберлендер), наградно отличие за „хранените хора на кана“ (според Лазаренко и Степанов) – до накити за украшение.





Кориците на две книги, издадени на Запад, за българската средновековна история, са илюстрирани с медальона на хан Омуртаг.

– Как го намерихте този медальон на Омуртаг?

– Бях поканен да експертизирам една богата колекция от антични и средновековни монети и произведения на изкуството от същото време . Сред тях беше и златният медальон на Омуртаг! По-хубав и с по-ясно изображение и с по-четливи надписи от тези на единственият известен медальон на Омуртаг, който се съхранява в Националния исторически музей в София. Особено радостно за мен е, че е отсечен със същия печат, с който е отсечен медальонът в Националния музей. Вероятно се касае за производството на по-голямо количество медальони (или монети). С такива печати по принцип могат да се отсекат и повече от двадесет хиляди екземпляра, когато става въпрос за златни монети. Несъмнено, отсечените медальони на Омуртаг не са само два или три екземпляра, а стотици, може би и хиляди, но оцелелите са само два.





Монета на Лудвиг I Благочестиви, император на Франкската империя, която по онова време граничи с държавата на Омуртаг и двамата царуват по едно и също време.

– Чия собственост е? Може ли да се купи?

– Естествено, че се поинтересувах за това биха ли се съгласили да го продадат. Отговориха ми, че ще бъде предложен за продажба на публичен аукцион. И докато говорим, вече е обявен на търг в Ню Йорк, отново в CNG. Вече може да се види онлайн, търгът е на 15 януари (виж  тук).

– Каква е оценката му?

– 50 000 долара (бел. ред. – според правилата на търга, там е изложен с начална цена 60% от оценката).

– Това много ли е или малко?

– При един публичен аукцион е известна само оценката и стартовата цена. Резултатът зависи от интереса на участниците. Мога да кажа,че доколкото ми е известно, вече има готови да заплатят повече от 100 000 долара.

– Това висока цена ли е?

– Един златен статер на черноморския град Пантикапея с тежина 9 грама е продаден за три милиона и двеста и петдесет хиляди долара. А от него са известни повече от 50 екземпляра, които са отсечени с общи печати. Златният медальон на кан Омуртаг е носител на единствена по рода си информация , която е редактирана в канцеларията на владетеля. Отсечен е с гравирани печати, така както са отсичани и златните монети на византийските императори. Неговата значимост е огромна не само за българската история, но и за европейската. Като наследник на кан Крум, той не само наследява властта в една утвърдила се като доминираща сила в източната част на континента държава, но и разширява нейната територия. Българската държава става съсед на Лудвиг I Благочестиви , император на Франкската империя от 813 до 840 г. и херцог на Бавария. Затова интерес към златния медальон на кан Омуртаг имат не само потенциалните участници от България, но и от Европа. Доколкото ми е известно, интерес да го притежават имат и колекционери и от САЩ, както и музеи – например разбрах за „Дъмбартън Оукс” (Dumbarton Oaks), Вашингтон. Пример за купуване на „национално значими антики“ направи министър-председателят на Унгария Виктор Орбан , който, за да върне в страната нелегално изкопаното и изнесено от Унгария сребърно съкровище от римската епоха, пожертва повече от 60 милиона евро. За тяхната държава покупката беше най-бързият и кратък път. Това имаше и политически последствия – тя стабилизира авторитета на Орбан.





– Попаднахте ли и на други непубликувани монети или медальони на български владетели от същата епоха?

– Да. Истинска сензация е един златен медальон на кан Крум. Той има размерите на този на кан Омуртаг и на него също е представено бюстово изображение на владетеля, но не с кръст на короната, а в дясната ръка държи бойна брадва. Но за това друг път.

– Къде е намерен? Кой го притежава? Къде се съхранява сега?

– За крумовия медальон ще научите от бъдещата ми публикация. А за омуртаговия мога да кажа само, че колекцията е много стара и такава информация не е записана, но се предполага, че би могло това да е медальонът на кан Омуртаг, публикуван през 1905 г. от Карел Шкорпил.

 

Иван Бакалов

Какво четем:

🔴 Ловец от Самоводене отстреля 300-килограмов глиган

🔴 Българка изчезна мистериозно в Испания

🔴 Нов вирус убива бебета и старци, от белите им дробове излизат гнойни тапи при аутопсия

Източник: e-vestnik



Коментари



горе