Изкачване на връх Ком в Стара планина


Дългите летни дни с хубаво време са чакани от всеки любител на планинските разходки – особено от по-неопитните, които все още се въздържат от зимни преходи по върховете. През летния сезон планината е много по-гостоприемна и този период би трябвало да се използва по най-добрия начин от нейните почитатели, а именно – като се комбинират раница и основна екипировка с хубава идея и настроение.

Връх Ком в Западна Стара планина е известен като началото на най-дългия маркиран туристически маршрут в България – „Ком – Емине”. Всъщност това е българската част на международното трасе Е-3, което преминава през голяма част от Европа и свързва Атлантическия океан с Черно море. Отсечката по билото на Стара планина започва от връх Ком, пресича множество други върхове и накрая завършва при нос Емине на черноморския бряг. Това е много сериозен преход, който отнема около двадесет дни при летни условия и е по силите на много добре подготвени туристи. Изкачването само на Ком обаче, не е никак трудно и би могло да бъде чудесен вариант дори и само за еднодневна разходка.

Върхът е най-високата точка на Берковската планина – дял от Западна Стара планина. Изходен пункт е хижа „Ком”. Всъщност това име носят две хижи – стара и нова. Намират се на половин час една от друга, а до новата се стига по асфалтирано шосе, което започва от близкия град Берковица и е с дължина около 15 км. Пътят преминава през красива букова гора, с множество завои се изкачва все по-нагоре и накрая достига до паркинга пред хижата. При липса на кола е възможен и пешеходен преход от Берковица – разстоянието между градчето и хижа „Ком” се преодолява за приблизително три часа и половина по обозначена със зелена маркировка пътека.

При хижата има множество табелки, които указват посоката към Ком – изкачването до върха отнема два часа по пътека, която първо се движи в иглолистна гора, а после излиза на открито. Маркировката е червена, а по откритите части освен нея има и метални колове, боядисани в жълто и черно. Маршрутът преминава покрай старата хижа и започва стръмно да се изкачва през гора от големи смърчови дървета, в която тук-там има просеки, разкриващи красиви гледки към подножието на планината. След около час пътеката излиза над горския пояс и завива вдясно по билото към връх Ком, който вече се вижда - наподобява пирамида, обрасла с тревиста растителност.

Пътеката по откритите части се движи почти по хоризонтала и е много приятна. Финалното изкачване към върха не е нещо прекалено трудно и за него не са необходими повече от тридесетина минути. Височината на Ком е 2016 м, а гледките, които се разкриват от него, са чудесни. В подножието му е Берковица, в далечината се виждат град Монтана и големият язовир Огоста, на северозапад върволицата височини продължава до граничния връх Миджур, а на изток пък погледът е задържан от скалистите склонове на Врачанската планина.

Големият български писател Иван Вазов известно време е живял в Берковица и красотата на Ком не му е била непозната – доказателство за това е стихотворението му „На Ком”. Откъси от него са поместени на голяма каменна плоча с лика на автора, поставена върху самия връх.

Изкачването на Ком не представлява трудност и при зимни условия – наистина снегът забавя придвижването, но гледките в отрупаната със сняг гора и към красиво извитата дъга на образуващата се при върха снежна козирка със сигурност си заслужават усилията! Изходният пункт за посещение на върха – град Берковица – е разположен на 80 км от София и на малко повече от 20 км от Монтана, и особено при наличие на автомобил са нужни едва четири – пет часа за отиване до Ком и връщане до едноименната хижа.

Източник: peika



Коментари



горе