Дядо Добри залавя крадец в църквата. Догонва го по улиците в селото


Никога повече няма да припари, казва светецът от Байлово

Дядо Добри сам залавя крадец, влязъл да обира църквата в Байлово! Благочестивият старец догонва младия апаш по улиците в селото, хваща го за ухото и го връща в Божия храм. На другия ден казва на съседа си Никола Войнов, че "този младеж е дошъл да краде от църквата, но никога повече няма да припари".





Никола свежда глава пред гроба на светеца от Байлово / Снимки: Авторът


Тази вълнуваща случка от живота на светеца от Байлово е разказана за първи път от неговия комшия Никола в книгата му "Дядо Добре - спомени зад оградата". След кончината на най-големия дарител на храм-паметника "Св. Александър Невски" на 13 февруари 2018 г. Кольо Войнов събира в книга най-ярките и незабравими спомени за Добре Добрев. Цял живот двамата мъже делят един дувар, а до последно Войнов се отзовава на помощ и съдействие на дядо Добри.






"Един ден, някъде към десет часа, се чу гюрултия откъм двора на църквата. Чух, че падат керемиди от дувара към улицата и тропане по улицата като от бягащ човек. Аз много чувам и веднага излязох на улицата и видях млад, среден на ръст мъж да бяга много бързо, а след него дядо Добре на добра дистанция, като се имат предвид годините му. Тогава беше към осемдесетгодишен", пише в книгата Никола Войнов.






Улицата тогава била пуста и нямало кой да помогне на беловласия дядо в гонитбата. Двамата минали през селото и вече не се виждали.
"Хукнах и аз нататък да помогна с каквото мога. Докато стигна до стария магазин на дядо Кито, дядо Добре вече водеше за ухото бягащия младеж. Оказа се крадец. Беше го настигнал в бъзуняка на Тодор Нешин. Как го е хванал, какво му е правил, останах смаян от гледката. Това стана за миг. Дядо Добре гледаше в земята и го водеше като циганин мечка. Хванал го за ухото така, че крадецът се подчиняваше и извиваше на много страни от хватката на дядо Добре", описва случката Войнов.

Никола Войнов с книгата си "Дядо Добре - спомени зад оградата"


Съседът помислил, че дядо Добри ще се обади на кмета или полицията. Вместо това пъргавият старец вкарал младия апаш в църквата и двамата останали вътре дълго време.
"Дядо Добре не даде признак, че му трябва помощ, и аз се прибрах. На другия ден ми каза, че младежът е дошъл да краде от църквата, но никога повече няма да припари. Друго нищо не каза, защото не обичаше много да говори празни приказки. С тази случка той показа силна воля, вяра, любов и увереност в себе си да опази имота свещен", пише Войнов и добавя, че "за тази обител и живота си щеше да си даде дори".






Освен тази история, която трайно се е запечатала в съзнанието на комшията бай Кольо, той още пази спомена за нощуването на светеца от Байлово под ореха в двора на църквата. Една вечер дядо Добри останал да спи на земята под дървото, въпреки че задухал силен вятър, появили се облаци и застудяло.

Къщата на покойния мъж до църквата в селото


"Каза, че и нощеска ще изкара под ореха. Да не се тревожим за него, че Бог го пази. Дядо Добре позна. През онази нощ не заваля. Ставах няколко пъти, а той все така си спеше под ореха. Уличната лампа го осветяваше - дребничък, завит с едно одеяло, така посрещна утрото. Такъв беше той - велик. Като каже нещо - край! Бог го пазеше от всичко", споделя в книгата си Войнов.

Некролози за втората годишнина от кончината на Добре Добрев


Авторът си спомня, че благочестивият дядо често изкарвал нощите навън и никога не се оплаквал от неудобства и неприятности. Гледал да се носи чист и изпран, но за нищо на света не сменял гуглата, пояса, абата и цървулите с по-съвременни одежди.

Никола се покланя пред своя съсед, а зад него е дуварът, разделящ двете къщи на съседите


"За мен той е жив и ще си остане такъв завинаги. Като венец, изплетен от множество истории, които сме преживели заедно. Стотинка по стотинка събираше за църквата и знаеше, че след години делото му ще е много голямо и ще топли сърцата на всеки християнин, който се отбие и запали свещ в храмовете на вярата", разказва още Никола Войнов, когото всички в Байлово и цялата околия познават и тачат като едни от най-добрите и всеотдайни хора.


Повече от година Войнов описва случки и събития, които двамата с дядо Добри са имали през годините. Сам финансира издаването на книгата и разпространението й, а в каузата му помага отзивчивата библиотекарка Анна Цветкова от близкото Народно читалище "Елин Пелин - 1922". "Дядо Добре - спомени зад оградата" може да се открие както при Никола Войнов в селото, така и в читалището в Байлово.

Движение и на 103 години

"Вместо да си почива, дядо Добре ставаше и почваше да обикаля около стола. Държеше се с ръце за него и го обикаляше. На 103 години все искаше да се движи. Такъв дух имаше. Движението е здраве и живот - този съвет съм го запомнил от него. И го спазвам и до днес", разказва още в книгата си Никола Войнов.






Когато минава 90-те години, Добре Добрев майсторял дръжки, метли, гребла, вили за сено. На стълбите пред вратата си има; точило и острел на него секирите. Не можел да стои без работа.
"Ходеше за дърва и носеше греди по пет-шест метра. Като го виждаха, хората много се чудеха как може толкова възрастен човек да мъкне такъв голям товар. А той, като закрепеше дървото на рамо на кантар, и ходеше като сръндак. Гредата не мърдаше, а сякаш плуваше", описва спомените си в четивото съседът през един дувар Кольо Войнов.



Какво четем:

🔴 Коронавирусът стигна и до Гърция

🔴 Преди да ни умори коронавирусът, ще потънем в собствените си боклуци и ще се изтровим от животинските трупове

🔴 Ретрограден Меркурий ни тресе до 10 март - не си правете операции

Източник: bgdnes



Коментари



горе