Тайната на българската криза


Българите не са инвеститори. Те не вярват на пазарите, защото според тях някой винаги манипулира търговията.

Българинът обича да играе на сигурно. Ето защо той държи парите си или в банките, или ги харчи за хазарт. В края на краищата късметът никой не може да го манипулира, значи е сигурен залог.

Този манталитет беше внимателно отгледан от Партията по времето на комунизма и въобще не се е промил оттогава.

А през 70-те и 80-те години на XX век, формирането на нагласите за спестовност и желанието за хазартна печалба имаха съвсем реални икономически измерения.

Благодарение на нарастваща зависимост от вноса на западни стоки - основно производствен капитал, финансиран с външни заеми, българският лев поевтиняваше постоянно.

За да ограничи инфлацията, държавата трябваше да рециклира капиталовите излишъци на вътрешния пазар, а за да поддържа близка до 100% заетостта в икономиката, беше необходимо да се дофинансират неефективните производства и нископроизводителни работни места.

Спестовността и хазартният дух служеха и на двете цели. Всички имаха влогове в държавните банки и всички играеха ТОТО.

Така огромна част от средствата, дадени на населението като заплати, се връщаха обратно в държавата и отново можеха да бъдат използвани за изплащане на дължимите възнаграждения на служителите, които се превръщаха в потребителски разходи. Това финансово перпетуум-мобиле в крайна сметка доведе до провала на целия съветски блок, тъй като плащанията по дълга започнаха да тежат твърде много върху комунистическата система за преразпределяне на капитала.

Спестовността имаше роля и за финансирането на прехода към пазарна икономика. 
Много от българските олигарси бяха създадени с парите на населението. Този процес започна с източването на пенсионната система, още докато БКП беше на власт, а след това и с източването на първите частни банки през 90-те години на XX век.

В днешно време манталитетът на българина въобще не се е променил. Действията на държавата - също.

Българите продължават масово да играят хазартни игри и да влагат парите си в банките, където депозитите на населението са на рекордни нива от близо 36 млрд. лв. Спестяванията постоянно растат през последното десетилетие, въпреки че средната лихва по тях за периода е по-ниска от инфлацията, т.е. спестителите реално губят пари.

В същото време държавата продава дълг на банките, за да дофинансира с парите неефективните държавни предприятия. Така дългът на дружествата към банките се трансформира в дълг на държавата.

Системата продължава да действа според заложените от комунистите принципи, а важен елемент в нея е невежеството на населението. Мнозинството от българите са финансово неграмотни и то благодарение на държавното образование.

Tе не могат да се превърнат в инвеститори, защото за да инвестираш не са необходими пари, а знания.

Уорън Бъфет е започнал кариерата си със средства, спестени от продажбата на вестници. А българинът чака да спечели от ТОТО-то или да получи наследство. Дори когато има пари той, за разлика от Бъфет, обикновено ги пропилява или ги депозира в банките.

Невежеството и бедността са много удобни за политиците. Основната теза на политическото говорене в България е, че нещата в момента за по-зле отвсякога и за това са виновни предходните управляващи. Така всеки български политик се опитва да убеди избирателите, че някой трябва да ги спаси от тежкото положение, да им помогне, да се погрижи за тях.

Естествено това трябва да стане с държавни пари, събрани от данъците и таксите на същите тези избиратели.

Преди време Симеон Сакскобургготски каза, че трябва да се смени чипът на българите. Истината е, че той беше напълно прав.

Ако българите мислеха като инвеститори, те никога нямаше да гласуват масово за него и обещанията да ги "оправи" за 800 дни.

В този смисъл големият проблем на българската икономическа и политическа реалност е в съзнанието на хората. Докато мисленето не се промени, страната ще продължава да се движи от криза към криза, докато все по-малкото оставащи в нея гледат замечтано към Запада и слушат приказките на политиците за светлината в тунела.



Източник: Дарик





Коментари

горе