Петя Тухлева: Пикът на паниката ще дойде, след като свърши кризата с COVID-19


- Как се държим ние, българите, в тази извънредна ситуация?

- Поведението ни в началото на рестрикциите беше по-скоро недисциплинирано.

В един момент в началото наистина се неглижираше обстановката и хората се отнасяха малко по-несериозно към случващото се. Но в момента забелязвам отношение, което е инстинкт за самосъхранение - това трябваше да се включи, най-после. Защото това, което преживяваме в момента, е криза - като много кризи, през които минаваме в живота си. Но самата изолация кара хората да не се чувстват в зоната си на комфорт във време на динамика, каквото е 21-и век.





Какво бихте посъветвали обърканите от кризата? 

Казвам на всички - това с вируса е предупреждение. Просто трябва да се спрем за мъничко, да се обърнем към семействата си, да си направим равносметка, да пренаредим приоритетите си. Това е време за размисъл и преосмисляне.

И 300 години да живеем, това е капка във вечността. А нашият ресурс е много по-ограничен. Затова не трябва да хабим най-ценното нещо, което притежаваме - времето.

Налага се да променяме навиците си в много бърз порядък, което води до объркване във всеки човек





Търсят ли Ви повече пациенти?

През първата седмица не толкова, но в последните 3-4 дни се засилват тревожностите у хората и ги карат да търсят съвет. Но това е абсолютно нормално, когато хората са извадени от естествения им ритъм. Това е като катастрофа, но не е реална катастрофа с отнемане на нашия живот, а просто промяна на динамиката.

Променяме навиците си в много бърз порядък, което води до объркване в самите нас.

Но се обръщам към всички - нека това да е време за размисъл, а не за трагедии! Нека това да е мъничкото време, което да ни даде право да преначертаем пътищата си.

Кога ще приключи всичко това? Това е основният въпрос, който всички ми задават. Не съм пророк, за да знам. Но казвам: трябва да изтърпим всичко това, за да имаме по-доброто утре. Ако ние в момента не спазваме правилата, ставаме застрашаващи за нас самите и за хората около нас. А искаме ли да имаме утре - искаме. След като искаме, ще спазваме правилата, докато е нужно.





Кои са най-ефикасните начини, за да овладеем стреса и депресията още в началото?

Непременно всички трябва да имаме график - буквално както в училище. Ставаме в толкова часа, правим това и това. Физически занимания можем да имаме дори да живеем в апартамент. Трябва да отделим време за интелектуалното си развитие, защото стоенето само на дивана пред телевизора не може да ни даде чувство на спокойствие,

дори ще буди тревожност в нас. Така че спазва ли се направеният график, това ни създава ангажираност.

За да поемаме контрол, за да се чувстваме в зона на комфорт, хубаво е да имаме график вкъщи. Всеки отделен член на семейството трябва да има отговорности, задължения.

Кризата е период от време, прекалено кратък пред остатъка на живота ни. Нека всички да си кажат: Аз съм в заслужена почивка един месец, в което време искам да си помисля какво искам да направя оттук нататък. Тогава мисълта ни е ангажирана и знаем, че имаме времеви диапазон. Тази ситуация не е завинаги, ние не сме в затвор, просто имаме мъничък период на по-специални мерки - 20-30 дни, колкото са необходими. След това имаме пълното право да живеем така, както пожелаем.

Да, нормално е след края на епидемията да има икономически проблеми. Наистина ще има вакуум, но икономиката се възстановява, не се възстановява здраве. Да, може малко да поизгладуваме, може да почувстваме базов дискомфорт заради това, че не сме работили известно време, а трябва да изплащаме сметки, кредити. Но това не е причина за силна тревога, важно е да запазим здравето, да съхраним себе си. 

Нека това усамотяване да е време за размисъл, а не за трагедии





Кои са най-рисковите, най-застрашените групи от ситуацията в момента?

От психологическа гледна точка най-рискова група са буйните, енергични подрастващи.

Особено децата до 8-9-годишна възраст нямат асимилация за случващото се. Затворени са в някаква изолация, което неминуемо след време ще отключи в тях някакъв страх. Докато ние, възрастните, като хора с разум, просто трябва да обясним на децата, дори под формата на игра, че това е временно положение и състояние.

Трябва да имаме толеранс един към друг, защото наистина изолацията е изпитание за нас, човекът е социално същество, свикнали сме да живеем на стадния принцип, да общуваме с хора. И в един момент се затваряме и оттам настъпва паниката като цяло.

Пикът на паниката обаче ще дойде, след като свърши кризата. Когато имаме емоционален стрес, адреналинът ни държи. След това, когато падне, хората се отпускат и се сриват.  

 

Как да се справят хората със семейни проблеми, които сега в това непрекъснато стоене вкъщи вероятно ще се изострят?

Това е моментът, в който по-разумният човек във връзката трябва да упражни толеранс. Ако имаме нарушена динамика в отношенията, неминуемо точно сега ще се появят тоталните дефицити и ще настъпят големи катаклизми в отношенията между хората. Това обаче може да ни даде равносметка, че нямаме право да отлагаме, когато премине кризата, да предприемем друг курс на живот.

Тук, в кризата ще се отключат травмите.

По моя преценка обаче това ще стане 2-3 месеца след самата изолация, когато дойде моментът на осъзнаването. Когато се върнем обратно в реалността, тогава ще си направим отново сметка, защото еуфорията все още е жива. Нов навик се поставя в рамките на 3 седмици, до третия месец изграждаме твърди навици, ако правим едно и също нещо ежедневно. Така че още даже не сме усетили изолацията.

Тази ситуация не е завинаги, ние не сме в затвор, просто имаме мъничък период на по-специални мерки

Повече доброто или лошото ще извади от нас тази криза?

Това, което видях в началото на тази изолация, малко ме уплаши. Българинът е станал наистина абсолютно нетолерантен. Когато съм чакала на опашка пред аптека или магазин например, наистина се изплаших от поведението на българина, от липсата на човечност. Не в крайна форма, но това, което виждаме, е страшно. Надявам се това да пробуди хората. Но предвид темперамента ни, характеропатиите ни като нация, предполагам, че българинът ще се агресира. Да, има много случаи на доброволци, дарители, но говорим за мащаба като цяло. Нека да си помислим колко хора са в немотия, в тежка ситуация в тази криза, която ще обостри още повече нещата.

Сега е време да се съхраним. Добрият график ще ни позволи да не се чувстваме в затвор, ще имаме чувството, че контролираме ситуацията.       





Ето вчера в моето семейство си направихме анкета, за да видим кой кого колко познава. Научих се да играя карти, за което никога не съм имала време. За пръв път от 20 години играх на ”Не се сърди, човече”. Тия простички неща държат духа в тази ситуация, в която сме поставени ВРЕМЕННО. Това е ситуация, в която трябва да съхраним себе си и да рестартираме пълноценно.

Нямате съмнение, че българинът ще се справи с това изпитание?

Никакво съмнение. Доказали сме, че в момент на кризи българите сме много обединени.

Показват го доброволците, които сега помагат на хора в беда. В момента съм в едно село и винаги съм готова да помогна на възрастни хора, които имат нужда от покупки или друго нещо. Обаждат се в селския магазин, паля колата и нося нужното на баба Минка, баба Еленка.

Аз съм една от много, което го прави. Ние, българите, сме показали много добри качества в битки. Лошото е, че след това много бързо забравяме доброто. 

Ще ни подейства ли това изпитание отрезвяващо, отрезвително?

Така трябва да ни подейства, да отключим инстинкта за самосъхранение, да разберем, че този живот не ни е подарен. Даден ни е да го изживеем и в края на пътя си всеки от нас трябва да реши какво иска да пише на камъка му: Живях или Съществувах. Как ще ни промени тази криза ли? Ще разберем колко е ценен животът и че той не ни е даден по презумпция. Това ще е нагласата - не само в България, а и в световен мащаб. Ще разберем, че този живот не е в нашия контрол, но ние решаваме как ще го изживеем.





Петя Тухлева е психолог с 15 години практика. Има магистратури по психология, социална психология, здравен мениджмънт от Киевския славянски университет, Медицински университет в  Пловдив, Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. 12 години е била психолог в КАИЛ - Клиника по анестезиология и интензивно лечение, към УМБАЛ “Св. Георги". До 2012 г. е председател на общински съвет по наркотични вещества - Пловдив. Специализира в справянето с паник атаки, тревожности, зависимости. Член на дружеството на психолозите в България


Какво четем:

🔴 Полицаи сами си купували маски и ръкавици

🔴 Има нови заразени с коронавирус в Пловдив!

🔴 Проф. Кин-Чунг: Плакнете устата си с подсолена вода при влизане и излизане от дома

Източник: Марица



Коментари



горе