Проф. Мутафчийски - героят, който спасява под дъжд от куршуми


Участва във военни мисии в Македония, Ирак и Афганистан. От Кербала пази парче от взривената цистерна. Там пътува с над 100 км/час, за да не ги уцелят с РПГ

На Нова година в Афганистан се разминава с бомбардировка. На 100 м от палатката им се взривява ракета

Проф. Мутафчийски се доказва се пред испанските си колеги като ги убеждава, че простреляното дете няма кръвоизлив в корема.

Проф. Мутафчийски се доказва се пред испанските си колеги като ги убеждава, че простреляното дете няма кръвоизлив в корема.





Малцина знаят, че генералът, който ни спасява от коронавируса, има зад гърба си три военни мисии в Македония, Ирак и Афганистан и е първият медик доброволец по време на терористичния атентат в Сарафово.

Ген. Мутафчийски вече е звезда в социалните мрежи, но всячески бяга от известността. Единственият му плюс от нея са колажите, с които искрено се забавлява. Дори разкри кой е любимият му.

"На него един известен футболист казва: "Сега какво ще правя,

като не мога да играя футбол?

А аз му отговарям: "Ами ти пък кога си могъл да играеш", обясни с усмивка шефът на Националния оперативен щаб. Въпросният футболист в колажа е Валери Божинов.

Смешките с проф. Мутафчийски вече са стотици, но има и една разтърсваща снимка. На нея той седи в коридора с още няколко лекари, видимо изморени след тежка операция. Именно този кадър предизвика буря в социалните мрежи.

Как обаче генерал-майор Мутафчийски стигна дотук?

Роден е на 20 август 1964 г. в Дупница.





Увлича се по медицината още на 5-годишна възраст, защото си чупи ръката. Когато отива да му я наместят и гипсират, въпреки болката той е искрено възхитен от лекаря и осъзнава, че медиците помагат истински на хората.

Детската му мечта не угасва и затова след средното си образование записва медицина.

Още като студент става стипендиант на Министерството на отбраната и се сблъсква с военната медицина. Осъзнава, че за да помогнеш на тялото на човек,

трябва да познаваш душата му,

и затова изкарва и курсове по психология.

След дипломирането си през 1990 г. постъпва във ВМА за курс по вътрешни болести, после печели конкурс за специализация и остава 3 г. в Клиниката по обща хирургия.

Със самочувствието от този опит през 1996 г. отива в Бургас, където още с пристигането го чака бойното му кръщение в хирургията. Пътува с часове на зазоряване и влиза в болницата да се представи. Вкарват го веднага на визитация, където се обсъжда неясен случай и всеки трябва да го прегледа и да си каже мнението. Идва ред на новака и той казва: "Има перитонит и трябва да се оперира веднага". "Щом трябва, оперирай го", отговарят бургаските началници и проф. Мутафчийски

от вратата се озовава в операционната

под зорките очи на целия екип. Пациентът бил с перфорация на язва и перитонит. След интервенцията дочул: "Това момче не си е губило времето в София".

Още в началото на кариерата му колегите му забелязват, че той има точна ръка и бистър ум. Именно това му помага да придобие специални умения в коремната, чернодробно-панкреатичната, лапароскопската, спешната хирургия, чернодробната трансплантация и интраоперативната ехография.

Във ВМА се връща с конкурс и става асистент по спешна хирургия. През 1998 г. оглавява спешното отделение там с над 100 души персонал.





Кумирът му във военната медицина

е личният лекар на Наполеон маршал Ларейн, който всъщност е бил и шеф на медицинската му служба.

"Дотогава е било прието след битка да се събират ранените и който оцелее, оцелее - обяснява проф. Мутафчийски. - Ларейн въвежда за първи път по време на бойните действия да се евакуират ранени в безопасна среда и да бъдат лекувани."

Този принцип генералът прилага през 2000 г., когато за първи път отива на военна мисия в бежанския лагер в Радуша, Македония, по време на т.нар. косовска криза.

Тогава няма преки военни действия, но за младия лекар е интересно да работи на такъв терен.

Лекували предимно жени, деца и старци. Най-тежкият му случай тогава бил внезапната смърт на 24-годишно момче, който имал проблем със сърцето и нищо не можело да се направи.

Тогава проф. Венцислав Мутафчийски осъзнава, че

по професия е хирург, но по призвание - военен лекар

Първият му сблъсък с истинското лице на войната е през 2003 г. в Ирак след атентата в Кербала, където загинаха 6-има наши войници, а 68 бяха ранени.


Четете още:

🔴 Проф. Кантарджиев намекна, че се задават още по-строги мерки

🔴 Пета жертва на коронавируса у нас!

🔴 МОН: Удължаваме учебната година поне до юли





Източник: 24 часа





Коментари

горе