Какво е силата, братко?


Какво е силата, братко?

Сигурно ще напиша най-сериозния текст от всичко, което съм писал във Facebook.
Днес се случи събитие, което все още не мога да осъзная напълно.

Федерална република Германия, държавата, в която сега живея и работя, ми прехвърли като финансова помощ за оцеляване под карантина, доста голяма сума.
Не искам да пиша цифри, но сумата приблизително съответства на печалбата ми за 3 месеца.

Преведена безплатно. Преведена днес със заявка, която подадох едва вчера. Преведена, въпреки факта, че НЕ съм гражданин на тази страна. Преведена, без да искат никакви документи или потвърждения.
Току-що прехвърлена.

И не само аз, а ВСИЧКИ индивидуални предприемачи, които се оказват без работа поради епидемията в Берлин.

Заедно с мен, всички  артисти, собственици на кафенета, малки хотели, ресторанти и прочие получиха тази помощ.
Може би за голям бизнес тази сума ще изглежда  малка. А за нас, индивидуалните предприемачи, това е просто много голямо спасение!

Защо все още не мога да осъзная това?
Защото за първи път в живота си осъзнавам концепцията за "ДЪРЖАВЕН".

И си мисля ...

Някога моята държава беше СССР. Ето какво беше:

„Възпитахме те, научихме те, сега дължиш, дължим, дължим ... за доброто на страната“.

Беше ми трудно да се съглася с това. Защото мама и татко ме отгледаха. Да, и те ме научиха. Но държавата заяви, че „трябва, трябва и трябва” - да служа в армията, да живея чрез регистрация, да работя не там, където е интересно, и където може да ни бъде полезно, а според „разпределението”.

Разбира се, държавата, ако се държа добре, би могла да ми даде апартамент, който тя, държавата, ще счете за подходящ, санаториум, който ще ме назначи, и (!) може би дори кола след 10 години.
Чувствах ли СССР като моя държава? Не.

Тогава Руската федерация стана моя държава. В началото тя се опита да бъде демократична и плановете бяха много красиви. Това просто не се случи. Дойде „истинският господар“ и опитите за демокрация бяха отменени.

Както и да е, не видях никаква реална помощ на хората, освен, може би, „майчински капитал“ (не го получих, но приятелите ми го получиха) от държавата ми нито преди, нито след това.

Но Германия не стана моя държава, по простата причина, че не съм емигрирал тук, не получих гражданство и не се смятам за германец.
След като дойдох тук по договор, тогава получих разрешение за пребиваване тук и оттогава живея тук, работя, плащам данъци. Живея като чужденец с разрешение за постоянно пребиваване.

Но имаше проблем в тази държава. Всъщност това се случи по целия свят. Но в тази конкретна държава те решиха в тази беда да помогнат на нея, на държавата, на жителите. На всички. Независимо от тяхната националност или някаква друга принадлежност ... И те помогнаха.

Ако не сте изненадани, то вие четете напразно. За вас съм наивник.
И аз лично нито веднъж в живота си не съм получавал подаръци от никоя държава. И сега разбирам.
Какво е силата, братко?
Каква е силата на държавата?
Може би, въпреки това, не в броя на ядрените бойци?
И не в единството на настроената към националистите тълпа, ревяща името на своята държава?
Може би силата е в протегната ръка в трудни моменти? В прословутия „лакът“, който много лидери обичат да си припомнят в речи?
Днес за първи път научих, или по-скоро усетих какво е „държава“. И каква е силата й.
Ще ми отнеме време да го осъзная напълно.

Благодаря на всички, които прочетоха докрай.

Автор: Александър Миндлин


Какво четем:

🔴 Възрастен мъж е изхвърлен от влака в нищото, нямал билет

🔴 Д-р Комаровски разкри как да почистим дрехите си от COVID-19, изключително важно, за да се предпазите!

🔴 Наша лекарка в Испания: На 16 минути се решава кой да живее и кой не

Източник: Lentata



Коментари



горе