Така ще завъртят нещата с вируса, че заразени ще започнат да изпитват срам
А близките им няма да смеят да звъннат на Спешна
помощ, защото вече най-подробно знаят каква е технологията – след всеки заразен
– нови облекла, дезинфекция на линейката, обеззаразяване на входове и апаратури
и така нататък",
"Толкова сложна работа, че просто на човек да му е жал да
се обади за линейка.
Ден след ден ние затъваме в процедури и технологии. Вече
знаем наизуст в коя болница колко легла има, а пък всъщност няма, кои болници
приемат заразени и кои си правят оглушки, колко много липсват медицински сестри
и санитари, колко възрастни и малко са лекарите. И ни се подпалва главата, и не
смеем нищо да питаме.
А трябва да питаме - къде бяхте всички вие, господа от НОЩ-и и министерства,
през тези шест месеца? – На почивка в Гърция или по вилите си на морето и в планината?
Или на гости на парите си в чужбина?
Моят шурей от Арчар Видинско ли трябваше да предвиди всичко това?
Къде са ви превенциите, къде ви е логистиката, къде са ви
противогрипните ваксини, къде ви е генералската чест и професорската компетентност?
Хубаво и трогателно е, че медиците светкат с фенерчета вечер пред болниците и
с това ни казват да внимаваме. Но не е лошо да ги попитаме защо не отидат да светкат
пред Министерството на здравеопазването и пред Здравната каса и не само да светкат,
ами да искат осветяване на всички дейности, свързани с Ковид.
И най-важният въпрос – защо, хуманисти такива, премахнахте
безплатното здравеопазване? Защо посегнахте на най-ценното достояние за човека
– здравето и живота? И никакви, ама никакви приказки, че нямало безплатен обяд,
не важат. Защото обядът на нашите хуманисти папагали с тлъсти банкови сметки е
толкова скъп, че направо е безценен – като живота. За тях животът е обяд. А обяда
сме го платили ние – с кръв и сиромашия, с бягства и смърт.
Ден след ден ще продължим да затъваме в технологиите на болестта, в нови ковид
проблеми и в нови невъзможности. И ден след ден, като научим колко са заболелите,
ще ни се свива сърцето и ще си казваме: Аз съм виновен! Аз вчера ходих до магазина.
Аз вчера говорих с комшията. Аз си мисля, че е глупост децата ми да си стоят вкъщи
и да казваме, че това е училище. Аз съм виновен, че всичко буксува и не проумявам
как така всичко ни е наред.
После някой пак ще ни наругае и ще ни сложи с лице към ъгъла
и с вдигнати нагоре ръце – да изкупуваме вината си. А ние ще си траем и ще мигаме
уплашено и благодарствено пред телевизорите."
Какво четем:
🔴 Журналистка: Вирусът не ме уби, но здравната система почти ме закопа🔴 Скандално от Северна Македония: Българският език не съществува, ние ги покръстихме
🔴 На въздух, с дворче и далеч от вируса - хиляди бягат на село
Източник: Актуално
Коментари
Последвайте ни във facebook!
