По следите на червените милиони - как 704 души източиха $1,5 млрд.
Убиха Андрей Луканов 2 дни, след като разпореди проверката, казва приятелят му Кольо Парамов
Бившият шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев: Познавам човек, на когато в Окръжния комитет на партията са му дали 300 хил. лв., за да ги развърти
Андрей Луканов бил сигурен, че парите ще се върнат обратно в България и с тях ще някои хора ще си направят партии
Дали наистина е имало куфарчета с червени милиони, дали Луканов е дал старт на операцията парите на държавните фирми да се прелеят в сметки на паралелни структури? Всъщност това е един от въпросите на прехода поне за 1,5 млрд. долара, но той едва ли някога ще получи категоричния си отговор.
Вестник "168 часа" още от самото си създаване тръгна по следите на червените милиони и откри, че част от тях са
“акостирали” в офшорния рай на остров Ман
Дали обаче са стигнали дотам с куфарчета, които някой предварително е ги е събрал от всички точки на света първо в София, а след това е разпоредил на кого колко да се дадат? Или планово са потеглили към офшорната зона от сметките на държавни предприятия и външнотърговски фирми? Или по този начин са били източени и финансите на държавните фирми в страната?
"Аз познавам един много интелигентен човек, който е бил партиен секретар в завод - разказа пред "168 часа" бившият шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев. - Лично той ми e споделял как след 10 ноември 1989 г. са го извикали в Окръжния комитет на партията и са му предложили да му дадат 300 хил. лв."
Методи Андреев искал да разбере дали партиецът е върнал парите с лихва, или е занесъл само главницата, но не получил отговор.
"Аз ги завъртях, върнах ги, след това искаха да ми дадат още, но аз отказах", това били думите на човека, който се доверил години по-късно на Андреев. Бившият шеф на комисията не знае дали изискването е било да върне сумата с лихви или само главницата."Не знам подробности, нито дали парите са давани с куфарчета или по сметки. Попитах, но човекът не ми обясни", спомня си днес Андреев. Дали този разказ не подкрепя теорията на покойния Любомир Шопов, която "168 часа" разказа в предишния си брой? Според нея Луканов е разпределял парите.
"Аз познавам Шопов и много го уважавам като професионалист - коментира пред "168 часа" финансистът Кольо Парамов. - Шопов е наясно детайлно по балканската тематика, но фактът, че изразява мнение по отношение на Андрей Луканов и му приписва ролята на присвоител и крадец на тези огромни пари на държавата, с това не мога да се съглася.
Затова искам да внеса точност чрез цифри и числа." Според Парамов
два дни преди Луканов да бъде убит
той го кани на среща.
"Изрично поиска да обещая, че ще проведа детайлна ревизия в БНБ като главен ревизор на външнотърговските дружества и аз му обещах - казва той. - Обясних му, че ще започна през май 1997 г., тъй като тогава ще приключа ревизията на златните наличности на БНБ. Исках да съм прецизен по отношение на 40,5-те тона злато. Луканов бързаше, защото срокът на наличните записи и преводи на парите в чужбина от външнотърговските фирми, фактурите и документите в оригинал е до 10 ноември 1999 г. Убедих го, че колкото и да бързаме, не мога успоредно да засека тези суми. Завърших "златната ревизия" през юни 1997 г. и запечатах в началото на септември информационно-техническото управление, където се съхраняваше базата данни. По новата ревизия работихме 45 дни, като концентрирахме вниманието си главно върху "Литекс банк" в Бейрут и някои други по-интересни преводи в Германия, Австрия, Швейцария и редица европейски държави. Установих, че за периода от 1980 г. насам държавата бе създала 388 външнотърговски организации и дружества, които са работили с държавни пари.
Общо 705 разпоредители са имали право на подпис да превеждат сумите по сметките. Остатъкът по тях на 10 ноември вечерта е 1 535 200 000 долара - тази сума е по сметките на външнотърговските дружества. От тези 705 разпоредители България си е възстановила само сумата от 2,2 млн. долара от един човек. Останалите 704 души
открадват
общо 1 533 000 000 долара.”
Финансистът твърди, че на 14 октомври 1997 запечатва валутно управление на БНБ и казва на екипа си: "Дал съм обещание на човек, който вече не е между нас".
Илко Ескенази през 1993 г. тръгва по следите на червения милиард и половина и точно когато си урежда срещи в Париж, защото е попаднал на сигурни следи, той загива при мистериозни обстоятелства в морето с джет.
"Имах предвид Луканов - спомня си Парамов. - Докато се уговаряхме как да действаме по тази ревизия, в БНБ насрочиха спешно заседание на УС и бях предупреден за работата по ревизията. След два часа решението на УС бе, че променя постоянния труд договор на главния ревизор на БНБ във временен тримесечен със задна дата, считано от 1 октомври. Целта бе до 31 декември 1997 г. да бъда отстранен от банката и никой да няма право да се занимава с този въпрос.
Забележете, през следващите пет години не е назначен ревизор. Промениха и чл. 22 от Закона за БНБ и по този начин прекратиха дори теоретично възможността някой да започне да работи по тази тема и да принуди банката да обяви публично каква е откраднатата сума през външнотърговските дружества, как и кога е станало това."
Според него темата е забравена и малко след това банката организира
продажбата на 1500 кг златни монети,
събирани в продължение на 110 години в БНБ.
"Бяха изтъргувани по 320 долара унцията, а част от тях струваха като нумизматична стойност по 5000 долара", казва бившият главен ревизор.
Парамов и Иван Костов в парламента.
"След като излязох от БНБ, през януари 1998 г. предложих на бившия зам.-вътрешен министър ген. Стоян Стоянов да продължа проверката си - допълва той. - Стоянов се развика, питаше кого съм искал да проваля, но аз му казах, че тази проверка ми е разпоредена от Луканов и трябва по някакъв начин да я направя. Стоянов опонира: "Как? Той вече не е между живите!".
"Отговорът ми бе, че може да не е, но аз съм му обещал - спомня си Парамов. - Тогава ген. Стоянов ми каза, че аз съм предател. Поисках да говоря с ген. Манчев. Като бивш първи заместник-началник на Първо управление и шеф на Научно-техническото разузнаване той със сигурност знаеше какво е станало с парите на външнотърговските дружества."
"Обадих се на ген. Манчев и го предупредих за какво искам да поговорим, но той отказа - споделя финансистът. - След няколко месеца той не можа да издържи и ме попита за цифрите. Аз му казах, че разполагам с данните на Министерство на икономиката. Преди това бях говорил с бившия министър Рачо Петров, който бе назначил комисия и всяко отделно дружество бе уточнено, регистрирано, сертифицирано. В Министерството на икономиката се водеше статистика и ние с Рачо искахме да направим кръстосано засичане на данните. Да съпоставим това, което Рачо бе засякъл в министерството в периода 1992-1993 г. с реалните преводи и плащания, регистрирани в БНБ. Това щеше да е една професионална ревизия. Идеята бе да проверим всеки един от тези 705 разпоредители с външнотърговски сметки и срещу всяко име да посочим каква е присвоената сума.
Преди да бъде убит Луканов моли Парамов да започне ревизия и да засече парите по сметките на външнотърговските дружества.
Затова, анализирайки думите на сина на Григор Шопов - Любомир, стигам до извода, че макар че толкова време е служил в системата, познавайки реалните възможности на това министерство, той говори как
Големият въпрос е защо Луканов не разпорежда ревизия на външнотърговските дружества веднага след промените през 1989 г.
Луканов е завел Илия Павлов
и го е представил като главен разпределител на парите. Нещо, което изобщо не отговаря на истината.Илия Павлов никога не е имал нищо общо с тези схеми, с тези куфарчета. Той не е бил длъжностно лице, няма детайлна и дори микропредстава за тези процеси и няма как да ги е разбирал."
Какво четем:
🔴 Гавра в Северна Македония: Изкъртиха паметника на жертвите от кораба "Илинден"🔴 Кopoнавируcът ли уби Роро Кавалджиев?
🔴 Сагата продължава! Даяна Ханджиева поиска прошка от Данчо във Фермата
Източник: 24 часа
Коментари
Последвайте ни във facebook!
