Добри Чинтулов – историята на един просветител
Добри Чинтулов е човекът, чието име носят много български училища, или пък улици
някъде по родните градове, той е една от светлите фигури на Възраждането – изключителен
учител, педагог и литератор, чиито произведения се учат и до днес. Чинтулов е
роден през далечната 1822г. в град Сливен, в бедно семейство. От малък той е любознателен
и се записва в местното гръцко училище. Там обаче остава до 13-годишна възраст,
когато е принуден да помага за издръжката на семейството. Живее с родителите
си до 16-годишна възраст когато баща му – обикновен занаятчия тепавичар – го праща
в Търново. Младият Добри е силно повлиян от атмосферата в своя роден град, неслучайно
Сливен е наречен “градът на 100-те войводи”. Вече изградил донякъде своите патриотични
възгледи, Чинтулов заминава в Търново, където учи и работи в продължение на 6
месеца. През същата 1839-та година обаче младият възрожденец отново е на път,
като се отправя към влашко и столицата Букурещ. Вече в чужбина, Добри отново се
хваща здраво за учебниците и продължава образованието си. Застоява се в Румъния
до 184ог., когато последва съвета на възрожденеца Захарий Княжески и поема към
град Одеса в Русия. От Петербург са предприели нова политика по отношение на Източния
въпрос и на българите са отпускани стипендии за образование.
Вече пристигнал в града, Добри е одобрен и получава своята стипендия. След три
години неуморна работа той успешно завършва Одеското околийско класно училище,
а няколко години по-късно и Херонската духовна семинария. Той е първият българин,
одобрен от Петербург за стипендия, а негови съученици в царска Русия са знаменити
възрожденци като Найден Геров, Ботьо Петков, Иван Богоров и др. През 1850г. Чинтулов
се връща в България, обратно в родния Сливен.В продължение на 8 години той работи
като учител, а междувременно е един от най-активните борци за църковна независимост.
По време на пребиваването си в Одеса и в градът на 100-те войводи, Чинтулов завършва
т.нар. “първи етап” от своето творчество. Той пише произведения с интимна, революционна
и историческа тематика. Някои от стиховете му се радват на огромна популярност,
която обаче е трън в очите на почитателите на гърцизацията и султанската власт.
Добри бързо се сдобива с врагове, които не търпят сред българите да има толкова
видни интелектуалци. Напрежението ескалира и срещу Чинтулов е направен опит за
покушение. Той обаче е неуспешен, но възрожденецът решава да се премести временно
в Ямбол, където отново става даскал. Остава в града до 1861г., когато решава,
че е време да се върне в Сливен. В родния край той прекарва още 10 години в обучение
на младите българчета, като ги учи на родолюбие и споделя с тях опита си.
В началото на 70-те, борбата за църковна независимост вече е спечелена от българите.
Взето е решение да се създаде българска екзархия, заради големия си интелект той
е избран за един от представителите в Цариград, за изработването на устава на
новата институция. След работата в османската столица, Чинтулов се връща на родна
земя и продължава да учителствува и да твори. След 3 години обаче прекъсва, заради
проблеми със зрението. През 1878г., полусляп и много болен, Добри е един от посрещачите
на руските войски, освободили Сливен. Той се изправя гордо пред бойците на царска
Русия и изнася пламенна реч на родния им език. И след Освободителната война, възрожденецът
продължава да твори активно. Стилът му на писане обаче се изменя, той става по
сатиричен и придобива елегично-патриотичен характер. Добри Чинтулов среща смъртта
си на 27 март 1886г. в Сливен. Зад гърба си оставя едно не толкова голямо литературно
наследство, сред което обаче се открояват някои изключителни творби. Малко хора
знаят, че именно сливенският възрожденец е човекът, написал текстовете на велики
песни като “Вятър ечи, Балкан стене”, “Къде си вярна, ти любов народна” и “Стани,
стани юнак балкански”.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
