Повече няма да спирам пред гараж! История за пица, куче и добри тираджии
Как един обикновен ден може да се преобърне за минути? За това разказва млада жена в мрежата. Ако обаче очаквате история с лош край, по-добре не четете надолу. Тук става дума за положителното у хората - за неочакваната помощ от непознати.
Действието се развива в Пловдив. Василена отива да си вземе пицата за вкъщи с кученцето си, спира пред гараж, а впоследствие колата й не иска да запали. Тя се обажда на роднини за помощ, но идва друга - неочаквана такава...
Повече няма да ви казваме. Василена го е направила подробно. Вижте разказа й:
Днес ми се случи нещо, което искам да споделя, за да ви стане и на вас хубаво и забавно като на мен.
Отивам аз с колата да си взема пица от Доминос. Кученцето ми и то с мен пътува, компания си правим, като дупе и гащи. Пристигам аз до Доминос на Търговската гимназия и се почва едно чудене... сега къде да паркирам и да изтичам да си грабна пицата??
Сега да си кажа, винаги гледам да избягвам проблеми и та за това като стане въпрос за паркиране пред гаражи, културно си ги подминавам, колкото и разрутени и изоставени да изглеждат някои от тях. Но този път не знам какво ми скимна, паркирах се точно пред доминос, баш пред един гараж. И сега планувам как ще изтичам и за няма и 2 минути се връщам.
Така и стана. Хоп излизам от колата, хоп влизам в Доминос. Айде пицата е взета, а аз вече съм обратно в колата. Толкова бях бърза, че даже студа не усетих!
Въртя ключа... и ми прилошава при гледката на мигащите светлини. Опитвам пак, и пак, ама няма братче. Акумолатора е паднал и това е. Първоначалната ми мисъл беше “оле не, пред гараж съм!” после си помислих “ееее ще трябва някой от сервиз да дойде утре сутрин и ще хвърля едни пари” и най-накрая мисълта, която най-много ме съкруши “офффффф и пицата сега ще я ям студена ”
Това бяха едни много изпълнени с емоции 5 минути. Разбира се, обадих се и на мама да и кажа, та аз съм млад шофьор, какво друго да направя?
Та поуспкоих се, вече и да се ядосвам няма смисъл. Стоя си в колата с най-отегчения поглед на света и чакам мама да ни забере с кучето. Мама пък изпратила сестра ми с нейната кола... Абе цялата фамилия ангажирах, пред на някой човек гаража заседнах, кучето ми скимти, пицата е вече студена... как да ви кажа, кофти неделя вечер!
И изведнъж от някъде си се появява един усмихнат чичо и ме пита “Ще те бутаме ли някъде? Ние сме двама”. Аз отначало бях изненадана, как пък разбраха, че имам проблем с колата? Сигурно са ме чули докато драматично съм пуфкала и офкала от яд.
Отворих прозореца и се разбрахме. Сега ще ме бутат до завоя поне да не съм пред гараж. И сега се започва... Държа да отбележа, че да въртя волана, докато двамата мъже ме бутат ми се стори като бицепс тренировка, а тях направо не ги мисля. Даже и на френски паркирах с тяхна помощ. Отпед, отзад.. отвсякъде ме бутаха.
И сега паркирана на място, на което няма да преча, излизам от колата щастлива и искрено им благодаря. Малко се заговорихме. Хората са едни весели и усмихнати тираджии, българин и турчин. Даже се оказа, че българина може да ми пусне ток! Единственият проблем беше, че кабела му беше много изтормозен и рошаф на едно място, на човека не му се рискуваше. Но тогава турчина тропна с крак и каза “абе глупости! Как няма да стане! Я го дай кабела, аз ще го държа, където е скъсан. “
Като един човек, който не разбира нищо от ток и коли, това много ме впечатли, помислих си “ехее.. с голи ръце ще стисне кабела, за да ми даде ток на колата! какъв добър човек!”
И така няколко пъти опитвахме и за жалост нямаше нито една искрица, ток не тръгна по измъчения кабел. Но да ви кажа аз бях толкова развълнувана от добротата и веселото настроение на тези двама тираджии, все пак те ме избутаха, че даже и на френски паркирах... вече бях прежалила парите, които щях да дам на следващия ден за сервиз и не ми пукаше, че ще си оставя колата там през нощта.
И изведнъж ХОП. Колата бръмна. Ток имаше! Даже кученцето ми излая церемонално.
Направо скочих от шофьорското място! Толкова бях благодарна на тези хора. Опитах се пицата ми да им дам. Те не я приеха. Опитах се да им кажа да ме изчакат аз да изтичам да им взема една - те пак не, та не! Нищо не искаха тези добри души. Просто се радваха, че са помогнали. Изпратиха ме с голяма усмивка, даже си бибипнахме за чао като се разминавахме!
И така си карах към вкъщи, ухилена до уши! В интерес на истината има добри хора и на всички ви пожелавам да имате моя късмет и да срещнете много такива.. като моите тираджии.
П.п. Да... вече няма да паркирам пред гараж, ако ще и за секунда да е!
Под поста собственичката на въпросния гараж също изказва позицията си. Тя критикува Василена и всички други, които също са сприрали пред гаража. Като обвинява шофьорите в мързел.
"Аз съм собственичката на гаража и на такива като вас ми писна от тях! Да не повървим 100 метра и да не платим Синя зона и Хоп пред гаража! И никой не го интесува, че кола влиза и излиза от там.Стояли са такива закъсали коли по една седмица и аз излизам с такси.Никой не спазва елементарни правила! Хубаво, че са ви помогнали.", пише Ивалина.
Водещата снимка е илюстративна.
Какво четем:
🔴 Радина Червенова официално пенсионерка, посвещава се на децата и внуците си🔴 КЕФ Е НА ДЪРЖАВНА СЛУЖБА: В КФН си раздадоха 1 200 000 лв. премии
🔴 Грешките на баба Ванга
Източник: glas
Коментари
Последвайте ни във facebook!
