Илиас Йоаннакис, отраснал у нас, е кмет на 17-хилядната община Марония-Сапон в Гърция


България е моята родина и много се гордея с това. Тя приюти моите родители и изучи и тях, и мене. Това разказва 52-годишният Илиас Йоаннакис – кмет на североизточната гръцка община Марония-Сапон в окръг Родопи. Тя се намира съвсем близо до границите с България и Турция.

Анастасия и Димитрис - родителите на Илиас Йоаннакис, като млади в Пловдив

Освен че е роден у нас, Йоаннакис завършва тук средното и висшето си образование и среща своята германска съпруга. Той говори български език като роден и за разлика от повечето гърци произнася без проблем звуците „ч“, „ш“ и „ж“.

Многокултурното начално училище в Шапчи, където кметът е създал музикалните паралелки СНИМКИ: АВТОРЪТ И АРХИВ

Йоаннакис е роден през 1961 г. в Пловдив. Той е син на гръцки политемигранти, напуснали родината си след края на гражданската война през 1949 г. И двамата са бойци от разгромената Демократична армия на Гърция на ген. Маркос, създадена от компартията, и след поражението й бягат в България.

Кметството в Шапчи - работното място на Илиас Йоаннакис

Тогава баща му Димитрис Йоаннакис е на 24 г., а майка му Анастасия – само на 19. По време на Втората световна война той е партизанин от съпротивата срещу германската и българската окупация на Беломорието. А тя е сред децата ятаци. След освобождението на Гърция те се включват в редовете на комунистическата армия.

В България Димитрис става учител. Анастасия следва във ВИХВП – пловдивския Висш институт по хранително-вкусова промишленост. Двамата се запознават покрай срещите на политемигрантите и се женят през 1955 г. Шест години по-късно се ражда Илиас.

От малко момчето обиква музиката. Едва 5-годишен, Илиас започва да се учи да свири на мандолина в клуба на гръцките политемигранти. По настояване на баща си обаче той завършва механотехникум. Все пак учи и задочно в пловдивското средно музикално училище, където се научава да свири на контрабас и бузуки.

Майка му работи в хранителния комбинат „1 май“ в Пловдив. Като ръководител на цех 42 тя е сред хората, изобретили добре познатите ни сухи пилешки и телешки супи. Нейният екип прави и първия в България кетчуп.

През 1981 г. дошлият на власт в Гърция социалист Андреас Папандреу кани всички политемигранти да се завърнат. Така 20-годишният Илиас и родителите му са репатрирани. Семейството се заселва в град Комотини, на по-малко от 20 км от границата с България.

Илиас за първи път стъпва в Гърция. Три години се препитава като музикант. Но през 1984 г. се връща в Пловдив и завършва там Висшата музикална академия. Докато следва, се запознава с Катрин от тогавашната ГДР. Тя пък е дошла в Пловдив да учи стоматология в медицинската академия. През 1988 г. двамата се преместват в Гърция. Женят се и се раждат двамата им синове. Големият, кръстен на дядо си Димитрис, върви по стъпките на майка си и следва стоматология в Пловдив. Малкият Ролф пък учи физиотерапия в Германия.

 ПОСВЕЩАВА ЖИВОТА СИ НА МУЗИКАТА

Работи като преподавател в музикалното училище в Александруполис и в гимназия в Комотини.

За най-голямо свое постижение Йоннакис смята създаването на първите и засега единствени в цяла Гърция музикални паралелки в многокултурното начално учлище в Шапчи ( на гръцки Сапес), родния град на майка му. Това става през 1998 г.

Едва ли има по-сполучливо място за това в Гърция. В Шапчи живеят гърци, помаци и цигани. Има и малко арменци. През 90-те г. там идват понтийски гърци от Грузия, Армения, Узбекистан и Казахстан.

След това Йоаннакис създава многокултурен детски хор. Децата разучават и изпълняват песни не само от Гърция, но и от републиките на СССР, откъдето е произходът им.

Йоаннакис е толкова уважаван в Шапчи, че местните хора настояват той да се кандидатира за кмет на изборите през 2010 г. Малко преди това музикантът е напуснал социалистическата партия ПАСОК и е издигнат като независим кандидат. Печели убедително. Година по-късно общината се слива със съседната Марония. Петхилядният Шапчи става център на новосъздадената административна единица Марония-Сапон.

ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ И СВЕТЛА ДАТА ЗА НЕГО

„На 9 септември 2013 г. бе открит проходът Маказа, който вече е най-близката връзка на общината с България. Той е част от коридора Хелзинки-Бяло море, минаващ през Будапеща, Букурещ и Русе. На 9 септември 1944 г. в България пада монархофашистката власт и българските окупационни войски се изтеглят от Гърция. Много държа това да се знае“, казва Илиас Йоаннакис.

„Искам също да знаете, че нямам нищо против българския народ. Тази дата е един призив да не се забравя миналото, но и да гледаме към бъдещето“, допълва кметът.

Истината изисква да се каже, че българските войски са безчинствали в този край. През май 1944 г. в село Кушланли (Ксилагани) българската жандармерия залавя и убива по особено жесток начин 30 гръцки партизани, които не са имали нищо общо с комунистическата армия ЕЛАС. Главите на жертвите са смазани с лопати. 12 партизани са убити от нашата жандармерия на 2 септември 1944 г. в Шапчи..

Жители на Кушланли почитат убитите от българската жандармерия партизани на церемония, ръководена от Йоаннакис.

„Но това е минало. Няма място за омраза, а за взаимоуважение между два братски народа“, завършва Илиас Йоаннакис.

Източник: Нов живот



Коментари



горе