Разкриха тайната между Мария Бакалова и отварачката


През седмицата се случи нещо съдбовно - един вопъл раздра общественото пространство. Вопълът беше наситен с Дебелянов трагизъм и Йовкова тъга. Състоеше се в следното: „Боже, в тая държава трябва маймуна да станеш, за да успееш!“. Видима е директната отпратка към „Боже, колко мъка има на тоя свят!“ и Скрити вопли.

Интересното обаче е, че не беше нададен от някой обременен литературно субект, а от начеваща плеймейтка. Не намеквам, че това божие създание не може да бъде обременено с литература - пази боже да ме обвинят в секстизъм - а само че й се предполагат други обременености, предвид нейната плеймейтска цел. Представете си една девица от провинцията, която внезапно е осъзнала своята визуална мощ и решава да изпита естетическото й въздействие в силно конкурентна среда. Сиреч, акостира в столицата и атакува с всички позволени от закона средства. И в безмилостната борба, вместо да се озове на плеймейтския, се озовава на философския връх с осенилото я прозрение.





А тя още помни съветите на началната си учителка, че човек, за  да успее, трябва да стане голям писател, художник, спортист, учен, изобретател, предприемач, астронавт… И този дълъг списък, естествено, не е включвал и намек за опцията да станеш маймуна. Това и Дарвин не би могъл да й го причини. Ала ето, че подвъпросната вече девица, попадайки сред плеяда човешки същества, известни с това, че са известни, изстрадано стига до екзистенциалното прозрение, свързано с произхода на човека. 

Красивият й ум правдиво отбелязва, че под светлината на прожекторите гъмжи от мъжки и женски политици и аполитични и апокалиптични мацки и пичове на всякаква възраст, завладели всякакъв вид телевизионни студиа. И придобили дори квантовото умение да са едновременно в две различни телевизии в предавания на живо.

Общото между тях е, че никой не е визионер като Мъск, даровит като Меси, смел като Меснер, упорит като Меркел, но пък са усъвършенствали Маймунжулъка.

Да говориш безсмислици, които граничат с гротеската, и да се държиш гротескно, за да скриеш безсмислието си. Да бъбриш едни и същи глупости предизборно и да вършиш едни и същи глупости следизборно. Да се перчиш из черешки, торти и други готварски тв явления, подбуждащи към скрити биологични процеси, да бъдеш супервлогър, изнасяйки кирливите си ризи, и най-важното - да нямаш никакъв срам от тези предеволюционни изяви.





А това е най-прекият път да те сложат в графа „влиятелните“. И под влиянието ти подрастващите да проумеят, че арогантното, опростаченото, неукото, примитивното е олицетворение на успеха и известността.

А както е видно, известността вече започна да се предава и по полов път.

Да се унаследява. Българският принос в ДНК-то.

За огромно съжаление обаче на начинаещата плеймейтка, маймунският инструментариум е съвсем оскъден. Ако гониш политическия връх, най-много да излъжеш с изкуствено надути обещания, ако гониш плейметския - с изкуствено надути гърди. И в двете начинания може  да пробваш неприлични пози, да си покажеш задника - в плеймейтски и в политически смисъл. Или пък да влезеш в толкова неприлични коалиции, че да накараш всяка кандидат плеймейтка да се изчерви само при невинния си помисъл за тройка или тройна коалиция. И  общо взето, с това маймунският инструментариум се изчерпва.   





Карикатура от Красимир Димовски

Ето защо изстраданото прозрение на надалата вопъл начинаеща плеймейтка е наситено с трагизъм.  Тя просто е прозряла колко е трудно в тази оскъдица да изобретиш нещо, което да те изстреля на върха. Като например с една отварачка на шията да станеш най-известната жена в България. Да се превърнеш в символ на успеха, в репортаж, писан с отварачка на шията.

И колко е безсмислено да си някаква Мария, дето си прави ролите и никой не я знае. И се налага да се скита немила - недрага из Холивуд. Из разделената Америка. И да я номинират за разни златни глобусчета, да й предвещават  оскарчета, а някаква кинокритика със стогодишни традиции да й връчва обременените си от старческо слабоумие награди. Те и номинациите й политически, и езикът й не е английски, и изобщо каква актриса е тая, дето се прави на маймуна…

И така - дойдохме си на думата. На първоизточника за плеймейтския трагизъм. Защото у нас отдавна няма кинокритици, но пък можем да пратим всичко на кино. Да докажем, че златният глобус  не е златен, че не е и глобус, и изобщо – че е плосък. А който не вярва, да дойде на нашата плоска територия, която е толкова малка, че няма място за много Марии. 





Затова да му мисли Мария Бакалова, която си забрави отварачката!

От тук насетне нищо добро не я чака. И това възторжено ще й го напомняме, докато си отваряме поредната бира и вече не чуваме дори и вопъла на плеймейтката.


Какво четем:

🔴 Олимпия Мелинте от "Влад" съобщи в наш ефир голяма новина! / ВИДЕО

🔴 Истина е! Заведенията дават пари, ако снимате министъра или генерала в ресторант!

🔴 Делба: Роднини се заплашват с убийство заради барака

Източник: Марица



Коментари



горе