Сензационна версия: Залавянето на Левски е дело на тайните служби
Бивш карловски следовател, автор на исторически разследвания, е готов да влезе в остра дискусия за най-важните моменти от биографията на Васил Левски. Той оспорва рождената година, фактите около предателството и залавянето на Апостола на свободата.
Благой Емануилов преди време разкри, че в казанлъшкото село Габарево са живели и са погребани две от децата на последния руски император Николай Втори, оцелели при разстрела на царското семейство. Колкото и сензационно да изглежда това твърдение, в две книги следователят доказа своята версия.
Той разследва и убийството на Христо Ботев. И при него, както и при залавянето на Васил Левски съзира дългата ръка на чужди тайни служби, които работят на Балканите.
След две години ще се навършат 150 лета от залавянето и обесването на Васил Левски. И най-достойното отбелязване на това „мрачно събитие“, както го определя Мерсия Макдермот, е очистване на биографията му от свободни съчинения, измислици и лъжи.
Според Емануилов
най-много са неточностите за залавянето на Васил Левски и особено свързаните с поп Кръстьо от Ловеч
. За това, че свещеникът е предал Левски, са изписани една камара книги. И обикновено техни автори са видни представители на науката. А някои от тях изпадат в страшен обвинителен уклон срещу поп Кръстьо и пишат недомислици, смята Емануилов.
Например в своята книга „Васил Левски - биография“ от 1980 г. проф. Иван Унджиев пише, че в писмото си от 12 декември 1872 г. Левски изрично посочва като автор на писмо от 7 октомври 1872 г. председателя на комитета в Ловеч. Кой обаче е председател, не е ясно.
Проф. Унджиев пише, че председател не може да бъде Иван Драсов, понеже той от четири месеца е в чужбина. Не може да бъде и Марин Поплуканов, който от месец и половина заедно с Димитър Пъшков е в затвора. Но всъщност е известно, че те са задържани на 30 октомври. И следователно според Унджиев поп Кръстьо е председател на комитета. И само в това твърдение има две грешки - датата на задържането на Марин Поплуканов и изводът, че поп Кръстьо е председател на революционния комитет в Ловеч, коментира следователят.
Според Емануилов нашите историци съставят следната формула за залавянето на Левски и ролята на поп Кръстьо: попът е обвинен, че е присвоил комитетските пари. А според Устава парите се държат у председателя. И така поп Кръстьо веднага е „обявен“ за председател, макар да има множество данни, че председател на комитета в Ловеч е Марин Поплуканов. Това твърдят и неговият брат Христо Поплуканов и Димитър Пъшков.
А проф. Крумка Шарова в книгата си „Поп Кръстьо Никифоров и Васил Левски“ събира от девет дерета вода, за да докаже че поп Кръстьо е предателят. Тя пише: „Няма несъмнени извори, по които слуховете за присвоените пари да бъдат проверени, но наличието на такива слухове са несъмнен факт“. И един професор се доверява на слухове, коментира следователят Благой Емануилов.
Ала можем да погледнем на тези събития по-прецизно и от друг ъгъл, предлага Емануилов. Той припомня, че американският историк и разузнавач Ладислав Фараго в книгата си „Играта на лисиците“ заявява, че разузнавателните служби са оказвали и оказват много по-голямо влияние върху хода на историята, отколкото се приема от историците.
Съвсем на място според Еманиулов възниква въпросът откога тайните служби са по петите на Васил Левски. Има доста исторически податки за това време. След Левски винаги е имало „опашка“, твърди той.
Самата Крумка Шарова пише в същата книга, че през 1867 г. в Цариград е изграден австро-унгарски шпионски център. И този център изпраща в Румъния своите агенти Дж. Бидискири и Светослав Сапунов да следят действията на емиграцията там.
Акад. Константин Косев в труда си „Бисмарк, Източния въпрос и българското освобождение“ също пише, че през януари 1868 г. турският министър на външните работи Фауд паша заявил пред дипломати в Цариград, че в Румъния българите подготвяли военни формации за нападение срещу Турция. И пред пруския посланик признал, че сведенията му са предадени от френски, австрийски и английски агенти.
И така тези извори ни дават две информации, обобщава Емануилов. Първата е, че не само турската, а и европейската агентура е поставила под наблюдение дейността на българската революционна емиграция във Влашко. И втората е, че през 1867 г. това наблюдение вече е започнало.
Благой Емануилов коментира и въпроса от кой момент Апостола на свободата е под агентурно наблюдение. За Левски се знае, че през зимата на 1867-68 г. лежи болен в град Зайчар, Сърбия. През това време той вече е избистрил своята революционна идеология и пред приятели, които са го посетили, споделя, че трябва в Българско да се образуват тайни общества, които да подготвят и извършат революция.
В писмо до Найден Геров от 1 февруари 1868 г. той излага своите възгледи. А през април същата година, вече оздравял, се среща в Румъния с редица революционни дейци. На 6 декември 1868 г. от Турну Мъгуреле през Дунава пристига в Никопол. А на 11 декември от Варна отива с кораб до Цариград. По това време вестник „Македония“ от 11 януари 1869 г. препечатва статия от турския „Courrier d Orient“. В нея пише: „Емисари кръстосват България, с цел да подготвят едно движение“.
В писмо на граф Игнатиев от 8 април 1869 г. до руски дипломат също се споменава, че
някой си поп Василий, преоблечен като руски офицер, кръстосва Казанлък и Филипопол
, с цел да подготвя въстание в България. Тази информация съвпада с установената първа обиколка на Васил Левски. Става ясно, че след Левски върви агент.
И по време на втората му обиколка, започнала през май 1869 г., Левски също е под наблюдение, посочва Емануилов. И вече има заповед за неговото арестуване. Първият опит е на 29 юни 1869 г. в Сопот. Той е неуспешен.
Следващият е на 27 декември 1872 г., когато е заловен в ханчето край Къкрина. Станало е без доносничество и без предателство. Просто агентите са оправдали големите си заплати. Затова смятам, че отдавна е време да разгледаме отново делото за предателството и то да бъде сторено от историк със следователски опит и от следовател с познания на историк, категоричен е Благой Емануилов.
Най-напред трябва да се определи точната година на раждането на Апостола, настоява Благой Емануилов. Защото всеобщо признатата 1837 година според него не е вярна. Тя се оспорва и от редица изследователи на живота на Апостола. А Веселин Игнатов в книгата си „Васил Левски - факти и фикции“ на страница 12 определя 1837 г. като натъкмена от родствениците му, твърди следователят.
Напоследък обаче се появиха твърдения и от видни историци за съществуването на обективни доказателства, установяващи, че Левски е роден през 1846 г. Това са полицейски документи - снимка, по която той е издирван, и протоколът от разпита му на 4 януари 1873 г. пред Правителствената комисия. В него е записан отговорът му, че е на двадесет и шест-двадесет и седем години, припомня следователят.
Какво четем:
🔴 Момиче изчезна в София. Виждали ли сте Румяна?🔴 Вирусолог: Комбинация от две различни ваксини, дава много добър имунен отговор
🔴 Внимание! Любимият остров на българите пламна с Koвид
Източник: Марица
Коментари
Последвайте ни във facebook!
