Стефан Стамболов – великият държавник
На 12 февруари 1854г. в град Търново е роден големият български революционер,
политик и общественик Стефан Стамболов. Той отраства в семейството на видни българи, чиито завет сякаш остава в жилите
му. Бащата е участник във Велчовата завера от 1835г., приближен на един от организаторите
на Браилските бунтове – капитан Дядо Никола. Малкият Стефан расте в обкръжението на революционни дейци, които успяват да
му предадат бунтовния дух на епохата, в която живее. Родителите му от друга страна
го подтикват да се заеме сериозно с образованието си. Бъдещият политик учи първоначално
в родния си град, след което продължава в Духовната семинария в Одеса. Стамболов обаче така и не завършва руското училище, тъй като е изключен заради
връзките си с руски революционери. След като е изгонен от семинарията, той се
връща в родните земи, където за кратко, през1873г. работи като учител. Скоро обаче той прекратява учителската си дейност
и заминава за Румъния.
През септември 1874г. е делегат на Търновския революционен комитет на събранието на БРЦК. Възложена му е важна задача, през есента е пратен отново в България, за да замести Васил Левски и отново да подтикне местните организации към активна борба. На следващата година се завръща отново във Влашко. Издава обща стихосбирка, заедно с големия борец за свобода Христо Ботев - “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”. В близките години той участва изключително активно в подготовката за освобождение на България. Той е един от организаторите, а по-късно и участник в Старозагорското въстание от 1875г., а след разбиването му е определен и за главен апостол на Търновския окръг по време на Априлския бунт. След кървавото му потушаване успява да избяга в Румъния. По време на Руско-турската Освободителна война участва като военен кореспондент на вестник “Новое время”, а същевременно работи в помощ на действащата руска армия. След Освобождението от 1878г. Стамболов, както много други е потресен от несправедливостта на Берлинския договор, който оставя огромно българско население под чужда власт. Става един от основателите на комитетите “Единство” и организатор на Кресненско-Разложкото въстание.
Като държавник той е привърженик на Либералната партия. На няколко пъти е представител
на Обикновеното народно събрание. Става основател на Народнолибералната партия. Подкрепя Съединението на Княжество България и Източна
Румелия и макар да председателства НС, по време на Сръбско-българската война постъпва
като доброволец на фронта. Действията на съединистите обаче не се харесват на
Руската империя. Срещу българският княз Александър I Батенберг са организирани
два преврата, вторият от които успешен. Стефан Стамболов обаче е твърдо против налагането на руската воля. Той организира
контрапреврат и връща княз Батенберг на престола. Външнополитическата обстановка обаче се усложнява и монархът е принуден да абдикира
доброволно. Александър I напуска страната, а Стамболов е избран за представител
на регентския съвет. Провежда избори и избира нов владетел на българите – Фердинанд
Сакскобургготски.
княз Фердинанд
Стамболов умело се възползва от своята позиция. След като избира новия владетел, той съставя правителство и оглавява държавата начело на Народнолибералната партия, започва управлението на стамболовистите. За приоритет на правителството, министър-председателят Стамболов изтъква защита на българската независимост, стопанско развитие, защита на българските територии, останали под чужда власт и укрепване на международните позиции на България. Външнополитическата обстановка обаче е изключително сложна, а интересите на великите сили далеч не са за пренебрегване. Стамболов смята, че единственият начин страната да постигне своето обединение в момента е дипломатическият. Той вярва че България трябва да отстоява волята и намерението си да възвърне останалите извън границата и територии, населени с българи. Министър-председателят отказва предложението на сърбите за съюз срещу султана, заради интересите им към Македония. Той предприема нова политика срещу Османската империя, изградена както на приятелско отношение, така и на политически натиск от българска страна. С течение на времето успява да извоюва много привилегии в сферата на религията и просветата, които помагат за “събуждането” на македонските българи. Стефан Стамболов се стреми да създаде модерна българска армия, а външната му политика е характерна със своето “лавиране” между Великите сили, в името на националния български интерес. Успехите му са свързани със сключването на много търговски договори, изгодни за България.
Министър-председателят развива активна политика за икономическото развитие на страната.За целта той проявява строга данъчна политика, развива промишленото и гражданското строителство и налага политика на протекционизъм. Доказателство за последното е и законодателството му. Приема закон за насърчаване на производството на местни тъкани, закон, който определя железниците за собственост на държавата. Така предотвратява опасността от изпадане на страната в икономическа зависимост. Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело. С течение на времето за Стамболов става ясно какви са намеренията на Руската империя. Тя смята да превърне България в свои протекторат, който да и помогне да се добере до така важните за нея проливи. Тези намерения на “освободителите” обаче са в разрез с целите на българите – национална независимост и обединение. Именно заради това Стамболов с твърда ръка се противопоставя на опитите за намеса във вътрешната политика на държавата. Приема редица закони, като закон срещу разбойничеството и ограничава свободата на печата. Тези му действия обаче провокират реакцията на опозицията, която набеждава управлението му за диктаторски режим. От друга страна,агресивната политика срещу руснаците предизвиква скъсването на дипломатическите отношения между двете държави. Вследствие на това избухва бунт на офицерите, който се налага да бъде потушен с правителствени войски.
Руските управници остават недоволни и от избора на новия български княз. Неколкократно се опитват да подкупят Стамболов, само и само Фердинанд да бъде
отстранен. Министър-председателят обаче отказва. Позицията на държавника става
трън в очите на руснаците. След като не успява да го склони да се отърве от княза,
империята подхожда по различен начин – решава да отстрани Стамболов чрез Фердинанд. През 1890г., с подкрепата на Русия майор Коста Паница(уважаван българин, опълченец,
участник в Съединението и Сръбско-българската война), организира неуспешен опит
за преврат срещу премиера. Стамболов остава разгневен от дръзкия опит на своя бивш съмишленик и налага строги
мерки срещу подобни деяния, а самият Коста Паница е екзекутиран. Това предизвиква
гнева както на проруските кръгове, така и на македонската организация. Напрежението ескалира и през 1891г. е организиран опит за покушение над Стамболов.
В последните години на управлението си, министър-председателят е критикуван строго за вътрешната си политика, насочена срещу руските интереси. Междувременно, фигурата на новия монарх – княз Фердинанд I започва да придобива все по-голяма популярност и влияние сред българите. Антируската политика на премиера се оказва в разрез и с намеренията на новия български владетел. Фердинанд усилено търси официално признание за короната си. През 1894г., замесен в афера с две жени, една от които е на военния министър генерал Михаил Савов, Стамболов неколкократно връчва оставката си на монарха, чисто символично, като княза не я приема.Точно обратното обаче се случва на 31 май 1894г. Оставката е приета, а правителството на Стамболов е свалено, без той да го очаква. След 8 годишно управление, Народнолибералната партия пада от власт и се слага край на мандата на “най-значимия български държавник”. Като причина затова често се сочат действия на властта като полицейски произвол, насилия и репресии.
След отстраняването на Стамболов, кормилото на държавата попада в ръцете на
министър-председателя Константин Стоилов. Новият премиер обаче се страхува от голямото влияние на бившия първи и всячески
се опитва да го компрометира. Стамболов е арестуван за кратко, заради критики
към княз Фердинанд, но по-късно е освободен. Ново производство срещу него започва
още същата година, в опит да се докаже, че Стефан Стамболов е организирал атентата
срещу себе си през 1891г. Доказателства обаче не са намерени. Въпреки множеството
заплахи за разправа и опита за убийство, големият държавник отказва да напусне
родината си. Правителството на Стоилов не може да прости дързостта на премиера. На 15 юли 1895г. Стамболов е посечен жестоко на улицата, от деецът на ВМОК Михаил
Ставрев – Хальо. Повод за убийството е смъртта на Коста Паница, повечето историци обаче смятат,
че задсмъртта на Стамболов стои новото правителство. Бившият първи умира три дни по-късно,на 18 юли 1895г. Управлението му е подробно описано в книгата на българския дипломат и публицист Симеон Радев – “Строителите на съвременна България”.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
