Академик Ангел Балевски – инженерът творец
“Успехите на България” е рубрика, в която ще ви представяме постиженията на онези
наши сънародници, които чрез силата на своя гений са достигнали висините на световния
успех. Много от тях по един или друг начин са останали в сянката на историческите
събития и са забравени от днешното общество, но ние ще се постараем да поправим
тази грешка.
В историята на всеки един народ има светли личности, които са впечатлявали със
своите отличителни интелектуални възможности, но едновременно с това и със своята
изключителна духовна извисеност, приятен характер и себеотверженост. Дебелите
книги на родната ни история също изобилстват от имена на силни мъже и жени, които
са се отличили със своя труд и доброта. Днес ще ви разкажем за живота и делото
на академик Ангел Балевски, който достойно се нарежда сред големите умове и големите
души на България. Научният му труд ражда плодове, които и до днес са широко използвани
в световното производство, а жизнерадостните му шеги и увлекателни слова все още
се цитират от тези, имали удоволствието да познават лично учена.
Жизненият път на Ангел Балевски започва на 16. април 1910г. в гр. Троян. Първите
си трудности той среща на съвсем ранна детска възраст, когато губи своя баща.
Това не успява да отклони младото момче от желанието за учение и стремежа към
успех. През 1934г. младежът завършва машинно инженерство в гр. Бърно. Въпреки
брилянтните си изяви в много други житейски сфери именно инженерството е голямата
му страст. Академик Балевски е бил много талантлив преподавател, обичан и уважаван
от своите съученици, надарен цигулар (едно необичайно хоби за човек на науката,
но което пък му се е отдавало със завидна лекота) и безспорно блестящ учен. Той
също така се е отличавал със своята обществена дейност и социална ангажираност.
Свидетелство за това е членството му в Пъгуошкото движение на учените за мира
през 1971г. Що се отнася до научния му принос, той е подкрепен от множество награди,
сред които: Димитровска награда, орден „Академични палми“, златен медал „Дизел“,
медал „Лумоносов“, званията Народен деятел на науката и Доктор хонорис кауза на
Техническия университет, носител е на Почетния знак на БАН „Марин Дринов“ и Почетния
знак на Софийския университет, както и е носител на наградата за перспективен
научно-технически принос от фондацията „Крьобер“, която е придружена с парично
възнаграждение на стойност 800 000 западногермански марки. Балевски дарява и последната
от тези марки за развитието на науката – един акт на изключителна отдаденост на
делото, лишен от всякаква алчност.
През 1945г. става професор в откритата три години по-рано Държавна политехника.
През 1951г. е избран за член-кореспондент към БАН, а през 1968г. става председател
на академията. Извършва усилена дейност в областта на българското металознание.
Конструира машина за пресоване на цветни метали, както и изобретява метод за добив
на чугун. Това са все постижения с голяма стойност, но безспорно най-важното между
открития на академик Балевски е методът Балевски-Димов, разработен в съавторство
с ученика му Иван Димов. Този метод се използва и до днес като най-популярното
му практическо приложение е в леенето на автомобилни джанти, както и други детайли.
Именно това откритие носи на Балевски наградата „Крьобер“ заедно с признанието
на световната научна общност, която квалифицира метода като едно от най-значимите
научни открития на века. Днес институтът по металознанието към БАН носи името
„Акад. Ангел Балевски“ в чест на учена, който дълги години е бил негов директор.
Високо ценен за своя значителен научен принос, академик Балевски е запомнен
в не по-малка степе и със своите находчиви коментари. До днес се споменават неговите
цитати. За огромно съжаление не всички негови брилянтни мисли са запомнени или
запечатани, но ние можем да се насладим на тези, които са, както и ви каним да
допълните списъка, ако имате спомен за цитат от големия учен. Долу следват някои
от неговите най-известни мисли.
1101“Следвал съм инженерство, като съм чувствал поезията на техниката, красотата
на техниката, целия възторг на техниката.”
„Когато ме питат какъв съм по специалност, аз казвам – инженер, защото винаги
съм се чувствал като инженер. И ако имам прераждане, пак бих станал машинен инженер.“
„Познанието е безгранично като Вселената, а етиката е вечна. За да не се превърне
науката в зло за човека, науката и етиката трябва винаги да бъдат заедно и да
вървят, хванати ръка за ръка.“
„Само човек с високо самочувствие може да показва най-напред недостатъците си.
Нас ни боли, като се каже нещо лошо за България. Ето това е липса на самочувствие,
което не е създадено, не е имало време да се създаде…“
„И нашият народ може да се причисли към великите, но не по своята материална
мощ, а по духа си. Той е велик със своето историческо минало, със своите възможности,
със своето духовно богатство. Всяка духовна проява на нашия народ е била чисто
негово дело, в нея първоначалният зародиш е бил дялът на духовно издигнатите хора.“
„Аз не вярвам в успеха на революциите. Аз вярвам в еволюционния преход на развитието.“
“Науката има нужда от кадри, има нужда от учени. Ние трябва да създаваме кадри,
защото кадрите движат науката, а науката движи живота… Ние трябва да трупаме духовното
богатство на нашия народ, да пълним непрекъснато кладенеца, от който да се черпи…”
Не по-малко въздействащи от тези думи са и стиховете на акад. Балевски.
Ще има в родината ни мила
живот без злост и грозота
Ако добрите притежават сила,
а силните пък доброта.
Тъгата, с която акад. Балевски напуска света, се вижда ясно в следното негово
красиво лирическо произведение. Обърнете внимание колко мелодично тече мисълта
на този човек, който определя себе си на първо място като инженер – професия,
която се смята, че не допуска особено много място за творчество на тези, посветили
се на нея. Обаче очевидно е за всеки, че със своя афинитет към поезията, със своето
майсторство в свиренето на цигулка и със своето научно дело Ангел Балевски е
една от тези всестранно развити личности, които водят съвременниците си напред
към бъдещето, проправяйки пътя с факлата на знанието и интелекта.
Мъдро да умра
Живях живот напрегнат, неспокоен
И силите си залудо пилях.
Сега стоя озадачен, разстроен,
Защото малко истини разбрах.
В тъмата на отминали години
Блуждае мисълта ми всеки ден;
Умират спомени, сърцето стине,
А аз умирам бавно, угнетен!
Да се живее мъдро тъй е трудно!
Таз истина житейска проумях
Във време обезсмислено и блудно
Аз да живея мъдро не успях.
И мисля си – дали поне ще мога
/но вече вън от пошлата игра/;
Застинал в неизвестност и тревога,
Поне достойно – мъдро да умря
Коментари
Последвайте ни във facebook!
