Скулпторът Людмил Бонев има творби на всички континенти


Преди около 2 години при едно от поредните пътувания на проф. Христо Пимпирев до остров Ливингстън в Антарктика скулпторът Людмил Бонев му подарява своя графика. С уговорката полярният изследовател да я занесе и постави в българската база на острова.

Когато се връща, проф. Пимпирев надлежно удостоверява със снимка, че е изпълнил задачата.

На фотото е той до графиката, окачена на стената между два часовника - единият показва местно време, другият - българско. И чак тогава Бонев му признава целта на занятието. Антарктика била единственият континент, в който нямало негова творба. Но не му дал скулптура, защото тя тежи и Пимпирев можел да си я остави у дома, или да я хвърли в окена.

Произведения с марката "Бонев" има в Европа, Азия, Северна и Латинска Америка и Австралия. Те са предимно в частни колекции. Най-много работи има в Германия, след това в Испания, Франция и Италия. Бивши посланици на Аржентина, Мароко и Испания отнасят от България творби на Бонев.

В Китай има две големи скулптури, а в Япония - графики. Американец милиардер преди години купува 12 работи на българина и украсява с тях къщата си в Маями. Посланикът на Аржентина Артуро Рислер поръчва на Бонев да му направи женска фигура, която предварително кръстил "Република Демокрация". Скулптурни слънца на Бонев греят във Венецуела, в Бразилия има 3-4 работи. Две графики - в Австралия...

Преди години Людмил Бонев гостува на французин, който живее в замъка Нансел и е колекционер на българина. Притежава 22 негови работи. Докато му гостува, Бонев прави една скулптура от камък. "Колко струва?", пита французинът. "Ти вече я плати - отговаря Бонев. - Толкова струват самолетният билет и виното, което още не сме изпили..."
На другата сутрин двамата гледат - върху главата на скулптурата е кацнал орел. Снимат го, разбира се, а българинът философски заключава: "Значи тука и орлите са ценители на истинското изкуство..."

През 2000 г. в Китай организират световен скулптурен пленер. Кандидатстват над 2000 души от цял свят. Жури от 80 души (в Китай всичко е по много!) избира 20 кандидати и между тях е Людмил Бонев. Китайците харесали проекта и портфолиото му, които той изпраща по пощата. Адресира пратката според българските изисквания: България, София, адрес, подател Людмил Бонев.

В Китай явно подреждането на адреса е различно и нашият човек получава писмо, в което пише: "Мистър София, журито разгледа вашия проект и каталога и ви кани да участвате..." Китайците помислили, че името на българина е София.

Пленерът е в град Чанг Чун, което в превод означава Вечна пролет. Участват творци от Русия, Украйна, Австралия, Полша, Кипър, Кот д Ивоар и др. Градът има 8 милиона жители. Тогава и България имаше толкова население и местни хора питат Бонев дали всички в страната се познават помежду си. В Чанг Чун е резиденцията на последния император, както и китайският филмов център. Всички знаят кой е Стоичков, както и Георги Димитров - все пак там управлява комунистическата партия.

Наричат Людмил Бонев г-н Бонефу, което било много уважителна форма на обръщение според местните обичаи. Има лична преводачка и асистент. Всички участници са настанени в бивша резиденция на Мао Цзедун. Учудват се, че е само на два етажа, но се оказва, че под земята има още шест.

Конкурсът трае два месеца и половина. Бонев обаче е готов със скулптурата си на 26-ия ден. Тя представлява плувец, който плува в земята, а не във водата. Защо в земята? "Ами ако пуснеш каменен плувец във водата, той ще потъне - обяснява скулпторът. - Това е абсурдността на идеята за вечното съпротивление. А нали корените ни са в земята и в земята отиваме след смъртта си..."

Изпълнил задачата си, Бонев иска да си ходи в България. Като пунктуални хора китайските организатори обаче не го пускат. И той прави още една фигура, която се казва "Народна песен". Фигурата е жена, с нея през 1981 г. печели голямата награда на единствения дотогава международен скулптурен симпозиум в Бургас.

Всъщност хиляди хора в София, които пътуват с метрото, се срещат всеки ден с част от творчеството на Людмил Бонев. На две от най-централните спирки - край ЦУМ и до университета - има негови пластични композиции от камък.

На спирката до ЦУМ, където някога е била концентрирана историята на древна Сердика, има орелефи (високи релефи) на тракийска колесница, тракийски конник и Улпия Сердика. Те са на равнището на културния пласт от времето на траките. Тогава Сердика е римски град, но с тракийско население.

Идеята на Бонев е съвременните влакове на метрото да се "вържат" с античните превозни средства - колесниците. Културният ансамбъл се допълва и от тракийския конник, друга емблема на тогавашната култура. Конникът е и бог, и жрец, и главнокомандващ.

За да изработи тези скулптурни творби Людмил Бонев разглежда десетки албуми и прочита хиляди страници. Държи всеки детайл да изглежда автентично - така, както е изглеждал във времето си. "Не може да направиш нещо от камък, което ще стои хиляда години, и то да бъде грешно или кичозно", обяснява скулпторът.

Най-трудно било да събере информация за Улпия Сердика. Освен в книгите търси детайли в древните монети. Как е била облечена, на какъв стол е седяла, как точно е изглеждала короната, която пък е изображение на крепостта на града. В ръцете си тя държи жезъла на властта и рога на изобилието.

Още по-трудно е изработването на пластиките в станцията на метрото до университета. Там строителните работи се забавят заради многото подпочвени води. На тази спирка можете да видите лика на св. Климент Охридски, буквите от неговата кирилица и две слънца - в изгрев и в зенит. Те символизират динамиката на времето, светлината и науката.

Всичко това е прието от прецизните японци, които внимателно следят всичко да е по предварителните проекти и протоколи. Един наследник на самураите особено стриктно гледа подредените на земята 48 парчета, изграждащи лика на св. Климент Охридски, и мери всичко с рулетка. "А! Тук височината е 6 метра и 10 сантиметра, а в протокола пише, че трябва да е 6 метра!", възкликва в един момент японецът.

Бонев бързо излиза от положението: "Тия 10 сантиметра са гратис от мене!" Всички се смеят, смее се след превода и японецът. Дали обаче има японска дума за "гратис" по български?

Людмил Бонев е роден в Трявна, но от дете живее в София. Произхожда от стар резбарски род и явно е наследил нещо от майсторлъка на старите тревненски майстори, каквито са били и дядовците му. Брат на баба му е Иван Дойковеца, направил иконостаса на една от черквите в Трявна.

В София младежът завършва художествената гимназия и после специалността "Скулптура" в класа на Димитър Даскалов в Художествената академия. Осемнайсет години преподава в художествената гимназия за приложни изкуства. Три години е хоноруван преподавател в академията.

Сега е артист, пардон, скулптор на свободна практика. Впрочем защо се извинявам? Освен майстор на бронза, камъка и дървото Людмил Бонев е и много добър артист на житейската сцена.
И му личи.

Източник: 24 часа



Коментари



горе