Христо Ботев – “Моята молитва”


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

Рубриката “Завещание от вековете” ще е мястото, в което ще публикуваме вашите любими стихотворения. Несъмнено прекрасната и богата българска поезия е едно от нещата, които ни отличават и ни карат да бъдем горди. Чрез нея можем да се пренесем години назад и да усетим идеалите, нагласите и чувствата на българите, предадени чрез перата на гениалните й автори. Очакваме вашите предложения за стихотворения, които да бъдат поместени тук.

Стихотворението “Моята молитва” е публикувано за първи път във в. “Независимост” през 1873г. Смята се, че поводът за създаването на творбата е отпечатването на революционните молитви ”Отче наш” и “Верую”, особено популярни по онова време във френския печат. Ботев преосмисля един традиционен жанр като молитвата, но акцентът е поставен върху изповедния характер. Текстът убедително показва потребността от вяра и упование в една надлична сила- Бог, която обаче е пречупена през Ботевата ценностна скала . Силният стремеж към свобода във всичките й измерения, непоносимостта към потисниците, непримиримостта с робското поведение и саможертвата формират Ботевата представа за божествено.

МОЯТА МОЛИТВА

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата…



Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;



не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;



не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;



не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;



не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!



А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!



Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.



Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!



Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!…

Източник: Bulgarian History



Коментари



горе