Владимир Вазов – Героят от Дойран
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
По време на Възраждането, а и след това, град Сопот е родно място на десетки
български големци, оставили своя отпечатък в историята си. Сред тях едни от най-видните
представители безспорно са семейство Вазови. Днес ще ви споделим историята на
един от тях, поел по пътя на оръжието и отдал голямата част от живота си на военното
дело. Името му е Владимир Вазов, а подвизите които извършва са достойни за преклонение.
Нека започнем разказа си от самото начало, годината е 1868-ма а денят – 14-ти
май. В домът на Минчо Вазов и жена му – Съба се ражда малкият Владимир. Семейството
е сравнително заможно и това предполага добро бъдеще на детето. Бъдещият български
герой отраства с 3-ма братя – великият поет и писател Иван Вазов, политикът Борис
Вазов и другият голям военен деец – Георги Вазов. Младото момче е изпратено да
учи в гимназия и след като завършва само решава да се отправи към столицата, където
да се запише във Военното училище. Желанието му да служи като войник вероятно
е повлияно от силния патриотичен порив, обхванал цяла България. Страната съвсем
скоро се е освободила от турско робство, а през 1885г. вече съвсем сама се е изправила
на оръжие за да защити своето Съединение. Владимир Вазов учи около две години
при военните, след което се дипломира и е зачислен като подпоручик в Шуменския
артилерийски полк. Близките години са изпълнени с предана служба в името на България.
Младежът ясно съзнава нуждата от добри професионалисти и продължава да усъвършенства
уменията си. Той учи военно дело в Германия, както и в царска Русия и постепенно
се издига в йерархията до звание подполковник.
Вазов постепенно си заслужава уважението и признанието на главнокомандващите.
Когато генерал Михаил Савов решава в страната да се създаде Артилерийско училище,
той разпорежда Владимир да стане помощник-началник, където да може да предава
опита си на подрастващите бойци. Такъв е животът на подполковника до началото
на ХХ век. Ситуацията в Европа обаче се променя, съвсем скоро на България ще и
се наложи да използва уменията на своя изключителен пълководец на практика. Годината
е 1912-та и сформиралия се Балкански съюз обявява война на Османската империя.
По време на сраженията безспорно най-тежки удари върху войските на Високата порта
нанасят българите, които със своите стоманени щикове се изправят срещу огромната
държава. В навечерието на конфликта, наречен по-късно Балканска война, Владимир
Вазов вече е с чин полковник и поема командването на 4-ти скорострелен артилерийски
полк, в състава на 1-ва софийска дивизия. Полковникът участва със своите близо
1200 бойци в сраженията край Гечкинли, където българите побеждават трикратно превъзхождащите
ги турци. Полкът на Вазов се бие по бойните полета край Люлебургас, както и в
нападението над Чаталджа. Войната приключва в крайно неподходящ момент и старите
съюзници се изправят един срещу друг. Българите са принудени да воюват с всички
и въпреки това отново успяват да се противопоставят на сърби, гърци и черногорци.
Владимир Вазов продължава да е начело на своя артилерийски полк, който участва
в действията край Пирот, Цариброд, Бубляк, Дренова глава и Градоман. Поредната
война обаче приключва пагубно за България, след като румънската армия нахлува
в гръб и силите на родните войници не са достатъчни.дойранче
След края напрежението в страната е усилено. Народът помни предателството на
бившите съюзници и в съзнанието му се насажда чувство на реваншизъм. Съвсем скоро
пред българите изниква нова възможност да си върнат онова, което им се полага
по право. Владимир Вазов отново е там, на мястото си – сред войниците готови да
дадат всичко за отечеството си. За пореден път майка България има нужда от неговия
военен гений и офицерът се отзовава. Той поема командването на Девета пехотна
плевенска дивизия, която е част от Първа българска армия. През 1917-та, по време
на Първата световна, Владимир е ситуиран около Дойран, където започва да укрепва
българската позиция, готов за вражеска атака. Първото сражение започва в края
на април 1917-та и продължава около 4 дена. Масираната вражеска атака започва,
,но въпреки тоновете изсипани снаряди силите на Антантата са разгромени, а българите
дават много малко жертви. След грандиозния резултат, Вазов е повишен в чин генерал-майор.
Малко повече от година по-късно, нова опасност дебне над Дойран. Врагът е многоброен,
срещу силите на генерала ще се бият англичани, французи и гърци, за да пробият
българската отбрана и да навлязат в долината на река Вардар. Българите са превъзхождани
многократно, срещу тях са изсипани снаряди с отровни субстанции, заради които
родните войници са принудени да действат с противогази. Битката е изключително
епична и по-късно историците правилно я наричат “Дойранската епопея”. Противникът
е отблъснат и разбит и дава близо 10 000 жертви. Голяма част от това е благодарение
както на смелостта на непоколебимите бойци, така и от тактическите умения на генерал
Вазов.
Първата световна обаче отново завършва неблагоприятно. В град Солун се подписва
примирие и войската е демобилизирана. Генерал Владимир Вазов продължава да заема
служби в армията, но не му се налага да взема повече участие в бойни действия.
През 1920-та героят преминава в запаса и се заема с обществена дейност. През 1923г.,
той започва да членува в комитет “Народна признателност”, който е създаден за
да помага на жертвите от септемврийското въстание на комунистите, избухнало на
същата година. Три години по-късно генералът е кмет на София. Като такъв налага
много промени в живота на гражданите и усъвършенства столицата, превръщайки я
в един истински добре организиран град. През 1936г. Вазов е поканен на парад във
Великобритания. Поводът е честване на победата на британската войска в Първата
световна война. Когато българската делегация най-сетне се появява, фелдмаршал
Джордж Милн – командващият британците край Дойран се провиква: “Свалете знамената!
Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!”. Островитяните са впечатлени от
героизма, проявен от генерал Вазов по време на Първата световна война. Самите
те казват – “Той е от малкото чужди генерали, чието име се среща в нашата история”.
Владимир Вазов до последно остава верен на своята България. След честванията той
се връща в родината и прекарва последните години от живота си в нея. Живее предимно
в китното ловешко селце Рибарица, където и умира на 20-ти май през 1945г. Преживял
всички най-динамични периоди от родната история, посветил живота си на Отечеството,
той завинаги ще остане в сърцата ни като един незабравим герой, като един всеотдаен
пълководец и най-вече – като победителят от Дойран.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
