Петко Каравелов – политикът, който обичаше България
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
Петко Каравелов е една от най-видните политически фигури в следосвобожденска
България. Брат е на големия български писател Любен Каравелов и е баща на Лора
Каравелова – съпруга на поета Пейо Яворов. Петко Каравелов е роден на 5 март 1843г.,
в Копривщица – град, от който произлизат голяма част от българските възрожденски
дейци. Той отраства в голямо и известно семейство, като има трима братя и три
сестри. Като член на подобно семейство, Петко получава много добро за времето
си образование. Когато завършва училище е пратен при брат си – Любен в Русия.
Там следва и завършва право в столицата Москва, през 1869г., след което се връща
в България.
Ключово влияние върху житейския път на бъдещия държавник оказва изборът му да
се запише в щаба на Руската армия по време на Освободителната война. Неговите
качества са забелязани от висшестоящите и скоро той заема първата си ръководна
длъжност. Назначен е за временен губернатор на Свищов, а впоследствие за окръжен
управител на Търново. След Освобождението участва в изготвянето на Търновската
конституция, като неговите идеи определено залягат в нея. Още в тези ранни години
на неговата политическа дейност си проличава умението му да проявява перспективно
мислене и да не търси временни, а дълготрайни следствия от своите решения.
Сграда на Учредителното събрание във Велико Търново, където е създадена Търновската
конституция.
Сграда на Учредителното събрание във Велико Търново, където е създадена Търновската
конституция.
Той е дълбоко убеден, че България може да черпи от идеите на Френската революция,
давайки на своите граждани широки права и свободи. Повлиян е от вече съществуваща
организация в българските градове от Възраждането, наподобяваща демокрацията,
срещаща се най-често в училищата, читалищата и Църквата. Счита, че този модел
може да се използва в изграждането на държавния апарат, което се приема за една
от идеите му със спорен принос. Именно за тази симбиоза между идеите на Възраждането
и европейската мисъл у Каравелов говори и Симеон Радев:
…той съчетаваше като никой друг българин от неговото време европейската мисъл
с духа на Възраждането.
Благодарение на отличителните си качества, Каравелов бързо се превръща в постоянна
величина в българския политическия живот. Той е един от водачите на Либералната
партия, оглавявайки радикалното й крило. Четири пъти е министър-председател на
България (1880-1881, 1884-1886, 1886, 1901г.). По време на първия си мандат е
свален от княз Батенберг, с което държавният глава поставя началото на Режима
на пълномощията. Каравелов заминава за Източна Румелия, където в продължение на
две години е кмет на Пловдив. Със завръщането си в Княжеството през 1884г. оглавява
правителството на Либералната партия, което управлява страната по време на Съединението.
Приносът на премиера е съществен, защото той изиграва ключова роля за международното
признание на този политически акт.
Портрет на Каравелов от началото на XX век; снимка: Lostbulgaria.org
Портрет на Каравелов от началото на XX век;
снимка: Lostbulgaria.org
Следващият период от дейността на Каравелов е свързан с избора на нов български
княз след абдикацията на Батенберг. По време на дебатите за одобряване на австрийския
принц Фердинанд за нов държавен глава, Петко Каравелов е един от яростно противопоставящите
се на този избор. Въпреки влиянието на политика, кандидатурата е приета. Той успява
да си навлече гнева на Стамболов, като това си проличава най-ясно през 1891г.,
когато е неправомерно обвинен за убийството на финансовия министър Христо Белчев,
за което лежи в затвора 5 години. След края Стамболовия режим е амнистиран, а
през 1896г. основава Демократическата партия, с която в коалиция с Прогресивнолибералната
партия, е министър-председател през 1901-1902г.
Петко Каравелов умира на 24 януари 1903г. на 59-годишна възраст. Неговият политически
принос не бива да бъде поставян под съмнение, като особено запомняща се е неговата
икономическа програма за развитие, засягаща най-вече селското стопанско. Той участва
в изготвянето на ключови финансови закони, които служат на държавата десетилетия
наред. Считан е за един от радетелите на финансовата стабилност на България в
първите години след Освобождението. Един от най-значимите му политически актове
е въвеждането на Закона за народната банка, с който БНБ става държавно кредитно
учреждение. Управлението му се свързва и с основаването на Статистическото бюро
през 1880г., както и на Върховната сметната палата. Изключителен принос има за
опазването на българските гори, както и развитието на железопътния транспорт.
Според Атанас Буров, Каравелов е от малкото родни политици, който не е откраднал
нито една стотинка за себе си и не е използвал поста си за лични облаги.
Петко Каравелов е виден български политик, считан за ключова фигура в процеса
по формиране и развитие на политическия живот след Освобождението. С участието
си в изготвянето на Търновската конституция и с енергичната си дейност в последвалите
две десетилетия той с право се нарежда сред безспорните строители на съвременна
България. Далновидност, принципност и постоянство – тези три черти, характерни
единствено за добрите и умели държавници, пасват напълно на личността на Каравелов.
Живял и работил в едни от най-трудните и динамични години в политическия живот
на страната, благодарение на енергичната си дейност и съществения си принос, той
изписва завинаги името си в българската история.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
