Похвално слово за Симеон Радев


Един от най-ярките интелектуални мъже на България от началото на отминалия ХХ век е Симеон Радев. Неговите "Строители на съвременна България", заедно с "Под игото" на Иван Вазов,  "Записките по българските въстания" на Захарий Стоянов и "Речника на българския език" на Найден Геров, са едни от най-четените и "най-българските книги". Те вече над един век вълнуват и учат на родолюбие и патриотизъм много поколения българи.
С. Радев живя близо девет десетилетия (1879-1967) и беше свидетел на издигането и падението на личности и империи, като поддържаше тесни приятелски връзки с най-забележителните политически и културни дейци на съвременна България, а същевременно запечата в творчеството си събития от новата история на отечеството ни на фона на световните събития. Той има възможност да наблюдава вървежа на световните събития от столиците на държави, пръснати по три континента, да се докосне до постиженията на световната култура, без да загуби преклонението си пред българския национален гений.
Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 г. в Ресен. Учи в родния си град, в Охрид и Битоля, а през 1898 г. завършва Галатасарайския лицей в Цариград. Още като ученик там през 1895 г. става член на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация. По това време начело на Цариградския комитет стои Димитър Ляпов - Гурин, а в него освен С. Радев членуват Никола Милев, Владимир Робев и др. Като член на революционната организация той изпълнява важни задачи, за които разказва в своите "Спомени от Македония и Цариград", познати досега под името "Ранни спомени". Участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи на Върховния македонски комитет в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г. След като завършва лицея, той учи право в Швейцария и Франция, като успоредно с това участва активно и в дейността на Върховния Македоно-Одрински комитет в София и сътрудничи на неговия орган в. "Реформи". От запазените протоколи на ВМОК може да се прочете до каква степен комитетът е разчитал на жилещото перо на С. Радев.

За времето, когато следва в Женева и Париж, С. Радев издава вестниците "Effort" и "Mouvement Macedonien", неофициални печатни органи на ВМОК и ВМОРО, основната тема на които е Македоно-Одринският въпрос. Като орган на двете български македоно-одрински организации (легалната и тайната) вестникът отстоява техните позиции по националния въпрос, а С. Радев като организационен член се подчинява на програмните им решения. Това обяснява защо в неговите статии се говори за македонци, одринци и християни, а не че С. Радев е станал македонец, както откриха скопските нискочели умници и побързаха да поставят дори и паметна плоча за великия македонец в Париж, а наскоро и паметник му издигнаха насред Скопие, но скоро тихомълком демонтираха. Издадоха на френски и в превод на "македонски" подбрани статии от вестник "Mouvement Macedonien" с подобаващ за случая предговор, откъдето отново пролича безсилието и безпомощността на нашите роднини, манипулаторите от Скопие. Но както казват старите хора: "Прости им Господи, те не знаят какво правят!"
По времето, когато е в Швейцария по поръка на Г. Делчев, С. Радев се движи в средата на българските анархисти, които по това време са също активни участници в борбите за освобождението на Македония и Одринско. В Женева живее заедно със Михаил Герджиков и поддържа тесни връзки с големия ни писател, свързан с анархизма Г. П. Стаматов. Много от международните връзки на българските анархисти са установени благодарение на С. Радев.
След завръщането си в България, покрай участието си в Македоно-Одринското движение С. Радев започва активна публицистична и журналистическа дейност във в. "Вечерна поща" и сътрудничи на в. "Реформи". През 1904 г. във Виена той установява контакт с ръководителите на Втория Интернационал Георгий Плеханов и Виктор Адлер. Среща се и с Вера Засулич и Борис Минцес. В тези си срещи защитава българските национални интереси.
През 1905 г. Радев става главен редактор на в. "Вечерна поща", като по време на Първата руска революция (1905 г.) пътува за Русия и отразява ставащото пред очите му в кореспонденциите си за вестника, като замисля и да напише книга за събитията. За съжаление от тази му мисия остават само блестящите му кореспонденции. През 1906 г. заедно с проф. Александър Балабанов, Елин Пелин и Павел Генадиев основават сп. "Художник". По това време издава шедьовъра на своя живот -  "Строителите на съвременна България", който за кратко време претърпява две издания.  
С. Радев участва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение през Балканските войни (1912-1913 г.), а от лятото на 1913 г. започва неговата дипломатическа кариера, която завършва с пенсионирането му през 1945 г. През 1913 г. е включен като член на Българската делегация за сключването на Букурещкия мир, а през 1918 г. е член на делегацията, която подписва Солунското примирие за излизането на България от Първата световна война.
Неблагоприятният изход от войната за България се очертава още през 1917 г. За да осигури подкрепата за българската кауза, правителството изпраща в Швейцария общественици и учени - историци, филолози, географи и етнографи - които да осветлят и да спечелят общественото мнение в Западна Европа в полза на България и на нейните национални права и искания. Идеята за създаване на тази Културна мисия в Швейцария е на С. Радев, по това време пълномощен министър в Берн.
В изпълнение на тази задача през същата година, пак именно с тази цел С. Радев написва и издава направо на френски език една от най-блестящите си книги "Македония и Българското възраждане", която и до днес остава ненадмината както по документалната си обоснованост, така и по емоционалните достойнства, които притежава. Тя излиза и в две български издания през 1927-1928 г. (в три тома) и през 1943 г., като седемдесет години по-късно, през 2013 г., тя излезе в пълния си завършен вид в два тома, като издание на издателство "Захарий Стоянов" и Фондация ВМРО.
С едно кратко прекъсване през Балканската и Първата световна война, когато е на фронта, С. Радев е пълномощен министър последователно в Букурещ (1913-1916), Берн (1916-1917), Хага (1920-1921), Анкара (1923-1925), Вашингтон (1925-1933), Лондон (1935-1938) и Брюксел (1938-1940). Той е и делегат в Обществото на народите в Женева.
Както посочих и по-горе, С. Радев е един от най-ярките интелектуални мъже на България от началото на XX в. В политическото си развитие първоначално той се изявява като привърженик на Стамболовата национално-либерална партия. На Стамболов той посвещава едни от най-хубавите редове от "Строителите", а с по-късния й лидер д-р Никола Генадиев го свързват и тесни приятелски връзки. Много от това, до което се докосва перото му, е чудесен пример за творчество. Във вестникарските си коментари се откроява с остър и полемичен стил. С. Радев е възторжен почитател на творците на Българското възраждане, като същевременно следи с голямо внимание и изявите на съвременните му творци, а с много от тях поддържа близки приятелски отношения.
Все още остава скрито за читателите неговото епистоларно наследство, тъй като личният му архив, който отскоро се съхранява в Централния държавен архив, все още не е обработен. Можем само да съжаляваме, че то вероятно още много дълго време ще остане неизвестно и недостъпно и поради огромния си обем и липсата на средства, за да се ремонтира домът на бележития българин, за да се изпълни завещанието му и той да се превърне в дом-архив и музей.
С. Радев и в личния си, и в обществения си живот се проявява и като равностоен събеседник и на знаменити писатели, поети, политици и общественици. Той е добре дошъл в интимния уют не само на Георгий Плеханов. Паметна е срещата му и с италианския психиатър и учен Чезаре Ламброзо, който прави по негово искане един забележителен психологически портрет-хороскоп на кървавия султан Абдул Хамид. За неговите срещи и познанства със световноизвестни политици, държавници, журналисти и писатели читателите скоро ще имат възможност да прочетат в започващите да излизат от печат негови спомени под заглавие "Лица и събития от моето време", като техният първи том скоро ще се появи на книжния пазар.
След 9 септември 1944 г. С. Радев споделя съдбата на много от сънародниците си, които са принудени от новите властници да замълчат. След като прибягват до неговите познания и познанства в Европа и Америка по време на Парижката мирна конференция (1946-1947), все пак му се осигурява допълнителен начин за препитание. По идея на акад. Тодор Павлов се дава възможност на оцелелите и завърналите се от лагерите и затворите бивши български държавници и политици да запишат спомените си, които да бъдат съхранени в Научния архив на БАН. Старият дипломат, макар и вече с отслабнало зрение, написва над 10 тома със спомени, които по един особен начин са и естествено продължение на ненадминатите "Строители".
 В ръкопис остават и редица негови трудове върху биографията на Неофит Бозвели, за Васил Левски и Иван Вазов. Особено интересни са и неговите студии върху Освобождението и дипломацията, както и за Македония, и дипломацията. Със старите си другари и съратници С. Радев поддържа голяма кореспонденция, в която са кристализирали безценни късчета от българската история и култура, които са притежание на българската национална духовна съкровищница.

Източник: Дума



Коментари



горе