Защитникът на Тракия – капитан Петко войвода



Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

Легендарният български войвода – Петко Киряков, пред чиито подвизи прекланят глава не само българи, а и други балкански народи, е роден през далечната 1844 г. в с. Доган Хисар. Житейската му история е сякаш извадена от някоя народна песен, изпълнена със страдание и героизъм. Едва 17-годишен Петко става хайдутин, след като вижда как турци заклали по-големият му брат заедно с негов братовчед. Около младежът се събират още отмъстители, които възмездяват жестоките поробители. Постепенно Петко се превръща в лидер, организира чета, която защитава всички тракийци – българи, гърци, та дори и турци от разбойници, лихвари и от често жестоките турски управници.


Четата се превръща в непрестанна заплаха за турската власт и покровителстваните от нея потисници, а войводата ѝ в легенда, която смразява кръвта на всеки негов враг. По следите на хайдутите тръгват заптиета, башибозук, а често и редовна войска, но четниците печелят победа след победа, въпреки че почти винаги са по-малобройни от противника – факт, доказващ естествения тактически талант на Петко войвода.

Славата на Петко Киряков се разпространява далеч извън пределите на юнашката Родопа планина и родната му Тракия – из целия Балканския полуостров се чува за българина, чиято чета поставя на колене турската власт, разположена на едва часове път от имперската столица. Вероятно затова през 1864 г. той е потърсен от гръцкия революционен комитет, готвещ въстание на о. Крит. Гръцките борци за свобода канят Петко войвода в Атина, където той слуша лекции в местната военна академия, а след това се среща с прочутия италиански революционер Гарибалди. Заедно с него организира прочутата „гарибалдийска дружина“, съставена от италианци и българи, които участват в Критския бунт. Самият Петко войвода също взема участие начело на малък отряд. Заради смелостта при боевете получава званието капитан, а след потушаването на въстанието напуска острова.

Капитан Петко нито за миг не изоставя революционната дейност и през 1869 г. начело на чета се връща в Тракия. Четата му води много успешни сражения срещу турците – стига се дотам, че турски управник признава Петко за „самоуправен владетел“ и дори му плаща данък. Междувременно войводата въоръжава и организира своя отряд и той все повече заприличва на военна част. Петковата чета непрестанно тормози властта, като временно преустановява действията си след Априлското въстание. - войводата не желае да предизвиква още зверства срещу християнското население след неуспешния бунт.

През Освободителната война четата на Петко войвода активно подпомага руските части, действа в турския тил, освобождава множество селища и предпазва мирното население от турски зверства. След войната тя има основна роля за разбиването на мюсюлманските отреди, водени от британския агент Сенклер, тероризиращи християнското население.
петковойвода
През юни 1879 г. след стабилизирането на новата българска власт, четата е разпусната, а нейният войвода е награден от ген. Скобелев и приет от самия руски император Александър II, който го произвежда в чин капитан от руската армия, награждава го с Георгиевски кръст и голямо имение в Киевска губерния, което по-късно войводата продава, за да уреди живота си в България.

В началото на 90-те години на XIX век Петко Киряков влиза в конфликт със стамболовисткия режим. Той бива наклеветен от управителя на Варна – Спас Турчев – бивш разбойник, който Петко войвода преди години е заловил. Турчев търси лично отмъщение и буквално съсипва достойния българин – месеци наред героят лежи в тъмница и е измъчван от българи.След падането на Стамболов се завръща в дома си във Варна, а на 7 февруари 1900 г. като следствие от разклатеното си здраве заради мъченията и униженията големият родолюбец и борец за свобода на всички балкански народи умира. Хилядно множество се стича на погребението му, а името му и до днес е символ на храброст, саможертва и свободолюбие.
Песента, посветена на легендарния войвода може да чуете тук, в рубриката ни „История по ноти“

Източник: Bulgarian History



Коментари



горе