Найден Геров – българският просветител
На 23 февруари 1823г. в семейството на Даскал Геро Мушева се ражда един от най-
видните общественици - публицист, писател и фолклорист и човекът, създал първото
класно училище – големият Найден Геров. Именно той е личността, заради която в
Пловдив се чества за първи път празника на светите братя Кирил и Методий, който
днес е един от най-тачените в българската държава. Името на Геров се свързва и
с активната борба срещу фанариотското движение по българските земи в средата и
края на XIX век, което завършва образа му на изтъкнат родолюбец и човек, изиграл
основна роля в българското възраждане.
Найден Геров е роден и отраства в Копривщица. По това време селището е едно от
малкото, за които може да се каже, че имат някаква независимост от Османската
империя и са истински пазители на българщината. Поради чисто географските дадености
на днешния град, в началото и средата на XIX век, местните са се занимавали предимно
с търговия, занаятчийство и просветни дейности. Именно в такова семейство се ражда
и Найден Геров. Баща му, Геро Мушев, е даскал, който по-късно бива обезсмъртен
като хаджи Генчо в Каравеловата повест „Българи от старо време“. Найден е осмото
от общо тринадесетте деца, като въпреки многолюдната челяд, бащата успява да осигури
необходимите условия на всяко дете да се образова.
Младият Найден започва образованието си в бащиното училище, което се намира в
тяхната къща. Отличава се с любознателността си и още на 11 години има нужда от
по-добро образование. Заминава за Пловдив, където учи в местното гръцко училище,
а след две години се връща в родния град. Там Неофит Рилски вижда големите заложби
на детето и ходатайства пред живеещия в Одеса Христо Стойкович да поеме издръжката
му. Той се съгласява и така Найден Геров заминава за чужбина да учи в прочутия
Ришельовски лицей , което се оказва една от повратните точки в живота му. По
това време Одеса е бил един от основните центрове на българската емиграция, като
там са се образовали редица знатни българи. Именно в такава среда попада и в Найден
Геров. По време на обучението си се запознава с Васил Априлов, Добри Чинтулов,
Иван Богров, Никола Палаузов и други видни книжовници, което спомага още повече
да се затвърдят възгледите му, че важна роля в освободителното дело играе и просвещението
на народа.
Именно по време на образованието си в Одеса, Найден Геров издава едни от най-известните
си творби - „Няколко думи за превода на математическата география“ (1842г.), „Начала
на християнското учение“ (1843г.), както и първата българска поемата „Стоян и
Рада“ (1845г.).
Подобно на много други българи от епохата, след като завършва лицея през 1845
година, Найден Геров решава да се завърне на българска земя, за да предаде това,
което е научил на сънародниците си. Преди това е имал и желание да продължи образованието
си във Виена, но поради финансови причини това не се осъществява. Така през пролетта
на 1846 година, двадесет и три годишният Найден Геров се завръща в Копривщица
и слага началото на мащабната си просветителска дейност. Само за няколко години
той постига неща, които изиграват изключително важна роля върху формирането на
българското самосъзнание на местото население. По негова идея се открива първото
класно училище, прави и първата в България учебна програма. Това са огромни стъпки
за едва развиващото се българска образователна система, които обаче забиват последния
пирон в гръцките амбиции да асимилират българското население. Именно с тази мисия
Найден Геров заминава след няколко години и за Пловдив. Вече с авторитета на виден
просветител той трябва да поеме развитието на българската гимназия в Пловдив и
да спре гръцкото влияние в града. По това време и духовенството и обучението
в града под тепетата са гръцки. Само малка група заможни хора, предимно копривщенци,
се опитват да възвърнат вярата, че и българския език става за просвета. С много
перипетии, с много борби Геров успява да постигне тази цел, на която той на практика
посвещава живота си както си личи и от тези му думи:
„Достигнал съм до голям чин и почести, радвам се на добро име и, слава Богу,
нищо не ми липсва, но никога няма да забравя 20 юли 1851 лето. Една неделя преди
тоя ден гърците имаха изпит в своето главно училище, дето бях поканен да присъствувам
и аз. И сега, а тогава още повече, учението в гръцките училища се състоеше само
в изучаване стария гръцки език, когото накрай пак не научаваха… На тоя изпит присъствуваше
цветът на пловдивските гърци начело с владиката. На всички се четеше на лицето
една гордост, една предвзетост: само гръцкият език е приспособим за учение, напусто
се мъчите с вашия дебел български език, вижте каква дълбока наука се крие в нашия
език! След изпита аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци
да дойдат на моя изпит, на българския изпит в българското училище. На 20-й юли,
св. пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено
с народ, когато гръцкият владика ведно с гръцки първенци дойдоха на изпита. Разнообразието
на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много
математически и физически задачи, точното показване на географически места слисаха
присъствуващите гърци… Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители
защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха
като попарени, те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите
българи тържествуваха. Тоя ден е най-радостният в живота ми…“
По негова инициатива в Епархийското училище в Пловдив за първи път е отбелязан
деня на светите братя Кирил и Методий. От 1857 година празникът се чества редовно
в Шумен, Пловдив и Цариград и Лом и така чак до наши дни, в които това е един
от най-тачените празници.
През 1857 година Найден Геров е назначен от руското правителство като пръв вицеконсул
в Пловдив. Това дава огромна свобода на действията му като просветител и през
следващите години той разгръща мащабна просветителска дейност в цялата Горнотракийска
низина. Въпреки че не подкрепя революционните идеи на Ботев, Каравелов и Левски,
и смята, че свободата ще дойде от Русия, той помага активно и по време на Кримската
война, и по време на Руско-турската. След Освобождението за кратко е губернатор
на Свищов, но след това се завръща в Пловдив, където довършва и мащабния си труд
„Речник на блъгарский язик, с тлъкувание речити на блъгарски и русски“.Цели петдесет
години той събира думи, поговорки, песни, за да положи основата на този епохален
труд. Със своите 70 хиляди думи, над 24 хиляди изречения, 5 хиляди части от народни
песни 16 хиляди пословици и над 2000 имена – това е писмен паметник на българския
език и творчество без аналог.
Умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година, след близо 2-годишно боледуване. Съвременници
разказват, че цялото общество е било покрусено от смъртта му, а мнозина заявявали,
че с нея идва края на една цяла епоха в българското творчество и култура. И навярно
наистина е така. Борейки се през целия съзнателен живот срещу фанариотското движение
по българските земи и опитвайки се да научи всеки българин на четмо и писмо, Найден
Геров несъмнено изписва името си със златни букви в нашата история.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
