Преди 23 века траките пекли грънци за износ


Глинен олтар, бронзови и сребърни монети, тежести за стан с печати, графити и съдове са най-интересните находки от тазгодишните проучвания на емпорион Пистирос между Септември и Ветрен, съобщи ръководителят на екипа доц. д-р Алексей Гоцев от НАИМ при БАН. В централната част на емпориона археолозите разкриха основи на каменна постройка. Всички открития водят до извода, че обектът се оформя като трако-гръцки център, който освен търговска насоченост е имал и производствени елементи, свързани с

преработката на метали и метални изделия

 В емпорион Пистирос има и доста засилен елемент на ритуалност и култови практики, защото на юг от източната порта откриваме следи от жертвоприношения, някои от които извършвани върху глинени  олтари (есхари), свързани с култа към домашното огнище. „Откриваме и култови фигури от обработени кости, които са изпълнявали ролята на амулети”, обясни археологът, който заедно със своята колежка от пазарджишкия Регионален исторически музей Валентина Танева продължават разкопките на емпориона, започнати от покойния проф. Мечислав Домарадски. За откритата от нея в предходните сезони пещ за керамика извън крепостната стена археоложката Танева сподели, че това е доказателство за съществуването на занаятчийски квартал, в който се е произвеждала керамика. Открити са керемиди и съдове, бракувана продукция. Това показва, че в емпориона е имало керамично производство. Запазена е горивната камера на пещта с част от предпещния канал, за съжаление не е запазена горната й част, няма и съхранени елементи от скарата на пещта. През този сезон тя проучва яма в пространството около керамичната пещ. На дълбочина от 3,5 до 5,30 м започнали да излизат голямо количество животински кости, пепел и въглени. Целта на започналите през тази година проучвания в близост до пещта е да се изясни съществували ли са и други структури, свързани с керамичното производство. Там бяха открити

четири керамични струпвания от безразборно нападали керемиди и съдове

една монета на Тасос от V в. пр. Хр.

Емпорионът датира от 5-и докъм началото на 3-и век преди Христа и досегашните проучвания, обобщени в 4 тома, сочат, че става дума за международен търговски център, основан от  заселници и търговци от различни гръцки полиси за търговия с местните тракийски племена. Свидетелство за тях дава известният Ветренски надпис, открит на около 2,5 км от емпориона при римската пътна станция Бона манзио, но учените са категорични, че той е пренесен там от Пистирос през римската епоха. Не случайно представители на гръцките североегейски полиси идват тук и основават емпориона Пистирос –имало е речно пристанище на брега на река Марица, която тогава е била пълноводна и по-тежките товари са се транспортирали по вода.

 Прелюбопитно е, че търговското селище е имало отводнителна канализация за отпадните води. Има запазена архитектура - основи на сгради, запазена улица, водеща от източната порта заедно с цяла канализационна система, която е обслужвала тази запазена част. Главната улица, настлана с плочи, с дренажен канал и с мрежа от отводнителни канали, отвори в крепостната стена за извеждане на отпадните води на града извън крепостната стена говорят за високия стандарт на живот и култура на тези хора. Това не се среща навсякъде в античността. Има данни за смесения състав на населението на емпориона: в откритите надписи и графити на старогръцки език са регистрирани над тридесет имена на хора, гърци и траки, живели и действали тук още от времето на основаването на Одриската държава. Взаимоотношенията между тях са скрепени с договор, препотвърден по времето на наследника на Котис І, увековечен на камък ( Ветренския надпис). Там са регламентирани техните права и задължения, търговски контакти с местните племена, какви митнически привилегии са имали. Разчитането на всички тези надписи и над 200 графити на старогръцки език, даващи ценна информация за характера на обекта, състава на населението и неговия ежедневен живот, е дело на д-р Лидия Домарадска , член на научния екип на експедиция Пистирос.

Първите разкопки на емпориона

датират от 1988 г. Една година преди това изтъкнатият полски учен проф. Мечислав Домарадски прави обхождания по поречието на Горна Марица и Западните Родопи и регистрира обекта. Анализът на събраните сведения за този регион (ранни монети, гръцка керамика и надписи на старогръцки език от V- ІV в. пр. Хр.) му дават основание да оцени значимостта на регистрирания от него обект. По волята на професора - европейски учен с широк размах и много идеи, всички материали се съхраняват и експонират в музея в Септември, което позволява през 1997 г. той да получи статут на археологически музей.

Идеята на екипа за консервация е централната част на емпориона около разкритата източна порта и крепостната стена да бъде консервирана и експонирана, а теренът, върху който се намира паметникът (3-4 дка от обща площ 100 дка), да бъде превърнат в археологически парк, предлагащ възможности за културен и научен туризъм. 


Източник: Монитор



Коментари

горе