Одоакър е българин, а не немец. . .

 

 

       Понеже Одоакър става римски император, навсякъде се лъже от немските учени, че най-довереното лице на Атила, неговият първи генерал, т.е. Едеко, бил скир.

 bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B4%D0%BE%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%80

 

Забележете разликата в научните стандарти: когато исавриеца Зенон става източно-римски император, никъде не се пише, че е исаврийски император, но когато хуна Одоакър става император, никъде не се пише, че хун е станал римски император, а се пише за.... немец...

 

Ей, прав е Ото Менхен-Хелфен, че германските професори и съветските учени, са съсипали истината за Хунската империя...

books.google.bg/books

 

Атила изпраща най-близкият си генерал Едеко в края на 447 г. да получи 6 000 златни фунта като налог, за примирието, което сключва с патриция Анатолий.

 

През 447 г. Атила напада Византия и превзема над 60 града, според летописците. Когато стига пред Константинопол Теодосий ІІ моли за мир и се сключва примирие, според което трябва да се плати еднократен налог от 6 000 фунта, а от 449 г. данъка, който Византия ще плаща на Хунската империя, се вдига от 700 фунта годишно на 2 100 фунта. Тоест, трикратно.

 

Едеко взима налога от 6 000 фунта и през пролетта на 448 г. го занася на Атила, чиято столица е при р. Тиса в дн. Унгария. Заедно с Едеко при Атила отива византийско посолство, в което секретар е историка Приск Панийски.

 

По времето на престоя си в Константинопол от края на 447 г. до пролетта на 448 г., Едеко, като най-довереното лице до Атила, е бил на среща с префекта Хрисафий, който се опитва да го подкупи да убие Атила.

 

Връщайки се при Атила през 448 г. Едеко веднага му разкрива заговора на Хрисафий и Теодосий ІІ. Този човек не може да е скир, понеже веднага след смъртта на Атила през 453 г., гепидите, които са родствени със скирите, се опитват да унищожат империята на Атила, убиват сина му Елак и тичат да молят Маркиан да станат римски слуги.

 

Едеко е нещо друго, той е верен на Атила и на империята и неслучайно сина му Одоакър към 480 г. довършва последния поход на Атила към Рим през 452 г. и превзема западната Римска империя...

 

По това време император е сина на Орест, другото доверено лице на Атила, но за което се знае ясно от Приск, че е римлянин.Томпсън в своята книга от 1948 г. за хуните пише, че Приск обръща специално внимание, че Едеко е "най-добрия воин и хун". Той пише: "Римлянинът Орест е заемал по-ниско положение от Едеко, понеже Едеко бил "най-добрия воин и хун" (с. 197, Э.А.Томпсон. Гунны, М., 2008). Томпсън допълва: "По странна ирония на съдбата Одоакър, първият варварин станал крал на Италия, очевидно е син на същият този Едеко (...). Във всеки случай, ние знаем, че Одоакър е бил син на някой Идико, както го нарича Йоан Антиохийски, или Едико, както е в Анонимът на Валезий. От времето на френския историк Тилемон (1637-1698) учените отъждествяват този Идико или Едико с Едеко на Приск. Йордан ни дава някаква информация за деятелността на Едеко - той го нарича Едико - след смъртта на Атила. Едеко и един от неговите синове, не Одоакър, а Хунуол, влезли в съюз с племена, чиято цел е била окончателно да унищожат остроготите. Страшна ненавист на хуните към остроготите била обсебила Едеко" (с. 186/187, пак там).

 В края на август 476 г. Одоакър убива Орест, а малко след това и неговия брат. Същата година сваля от престола и Ромул Августул, син на Орест, като му обещава годишна парична издръжка.

 

Одоакър съобщава в Константинопол, че Запада няма нужда от свой август и се подчинява на единствения римски император, управляващ на Изток. Обявява се за крал на Италия и след смъртта на Юлий Непот, източноримският император Зенон го признава като независим.