Борбата ни за независима църква приключва с триумфален успех
С акад. Григор Велев разговаря Румен Леонидов
- В предишния разговор стигнахме до Българския Великден и сериозния сблъсък между българските и гръцките духовници...
Защо се стига до създаването и на българска униатска църква?
- В хода на тази епична борба определена група българи начело с Драган Цанков,
възмутени от политиката на православна Русия, търсят контакти с католическата
църква. След кратки преговори с мисионери на Ватикана се създава Българската униатска
църква, но със запазване на източноправославен обред и обичаи. С помощта на ордена
на лазаристите Драган Цанков започва да издава вестник „България”. Успехът на
униатите е нетраен поради липса на популярност на идеята.
- По това време Библията се превежда и на български...
- Появата на униатите стимулира дейността и на протестантските мисионери, изпращани
от Америка и Англия. Те успешно осъществяват превода на Библията на български
език. Това е прецедент. Превеждането на Светото писание на езика на един народ
е прието за фактическо признаване на идентичността на този народ. Преводът е извършен
от д-р Елайас Ригс и д-р Алберт Лонг с участието на Константин Фотинов, а по-късно
и на Петко Р. Славейков.
- През 1871 г. българският превод на Библията е отпечатан в голям формат и се
разпространява из цялата страна...
- Точно така, но тук е необходимо да допълним, че освен протестантските мисионери
активно участие в българските църковни борби взимат всички учители и ученици в
американския „Роберт колеж” в Цариград. Всичко това стряска руската дипломация.
Създаването на униатско движение и църква, както и активирането на протестантската
църква създават сериозна заплаха за политическите позиции на Вселенския патриарх
и гръцката православна църква, поддържана енергично от Руската православна църква
и държава.
- Кога Българската екзархия става напълно узаконен факт?
- Историята има своя предистория. А тя е такава: през 1867 г. в Цариград за патриарх
е избран Григорий VI. Той подготвя нов проект за разрешаване на българо-гръцкия спор. В него се предвижда всички епархии от
Дунав до Стара планина да образуват автономен окръг под името Екзархия.
- Но нали Русия е против отделянето на българската църква от властта на гръцката?
- Да, но проектът е одобрен от руския посланик Николай Игнатиев, защото предвижда
създаването на полуавтономна българска църква, признаваща върховенството на Патриаршията.
- Как реагират българите?
- Българските църковни дейци отхвърлят енергично половинчатия проект и се обръщат към турското правителство да вземе окончателно решение.
През 1869 г. Високата порта свиква смесена българо-гръцка комисия, която се ръководи
от великия везир Али паша. Комисията изготвя друг документ, който е представен
за мнение на Патриаршията. Същата прави опити да протака одобрението и османската
администрация решава да вземе окончателно решение.
На 28 февруари 1870 г. Високата порта издава ферман за създаване на независима
българска църква под егидата на Българска екзархия.
- Значи турският султан се явява освободител на българското духовенство от гръцкото
духовно потисничество?
- Не, съвсем не е така, този акт не е направен от султана от любов или уважение
към българския народ, а със съзнанието, че се нанася удар върху авторитета и стремежа
на Русия и руската православна църква да играе ролята на покровител на православните
християни в Османската империя.
- Докъде и в какви граници се простира властта на Българската екзархия?
- В диоцеза на екзархията са включени 15 епархии с територии, населени с българи.
Предвижда се в райони със смесено население да се проведе допитване за определяне
на юрисдикцията, под която да премине епархията. В началото на март 1870 г. в
Цариград се свиква учредително събрание, което избира Привременен съвет. Този
съвет трябва да изработи проекта за устав на Българската екзархия и да ръководи
епархийските дела до избор на екзарх.
- Може ли да приемем, че борбата на народа ни приключва с триумфален успех?
- Разбира се, въпреки отчаяната съпротива на цариградския патриарх и упорството
на руската православна църква. Българският народ най-сетне получава правото да
има независима Българска църква и да учреди своя Българска екзархия начело с български
екзарх.
По този начин Българската екзархия получава диоцез на територията, населена с
българи, включваща географските области Мизия, Тракия и Македония, с което се очертават и етническите
граници на България.
- Кога се свиква Първият църковно-народен събор?
- Това става през май 1871 г. в Цариград. Църковно-народният събор приема окончателния
текст на устава и предлага на Високата порта няколко кандидатури за екзарх. На
16 февруари 1872 г. за екзарх е избран видинският митрополит Антим. Веднага след
това започва процедура по назначаване на митрополити и епископи...
- Каква е реакцията на висшето гръцко духовенство?
- Както се очаква, Цариградската патриаршия отказва да признае Екзархията. И
през септември 1872 г. на специално свикан събор обявява българската православна
църква за схизматична (непризната).
По изпълнението на Фермана от 1870 г. се провежда допитване в спорните епархии
и се разиграва безкомпромисна борба, особено на територията на Македония. Българската
екзархия успява да спечели Скопска и Охридска епархия...
- Битката за църковна независимост приключва с успех за българите, но как се
развива борбата за българското просвещение?
- Епохата на Българското възраждане е в неудържим възход. През 1838 г. архимандрит
Теодосий Синаитски от Дойран открива първата българска печатница в гр. Солун.
През 1844 г. в Смирна българският учител Константин Фотинов издава първото българско
периодично списание „Любословие”. А през 1846 г. Иван Богоров, просветител и журналист,
отпечатва първия български вестник „Български орел”. В средата на 50-те години
на XIX в. едновременно в три града – Лом, Свищов и Шумен, се откриват първите
български самобитни културни институти – читалища, които до Освобождението достигат
1400.
- Появяват се и забележителни журналисти, поети, писатели, драматурзи...
- Заслужава да споменем имената на Найден Геров, поставил началото на съвременната
българска поезия, забележителните поети Добри Чинтулов, Константин Миладинов,
Райко Джинзифов, Григор Пърличев, както и Васил Друмев, създател на първата историческа
драма „Иванко”, самородния талант, поет и журналист Петко Р. Славейков, Добри
Войников – създателят на първия български театър, дейността на големите книжовници
и национални революционери Георги Ст. Раковски и Любен Каравелов, събирателите
на български народни песни – братя Миладинови. По това време в България се развиват
и три иконописни и резбарски школи – Тревненската, Самоковската и Дебърската.
Те ни завещаха изключителни творби, които откриваме във всички краища на България.
- Вярно ли е, че Русия продължава да се съпротивлява на българските борби за
църковна независимост и просвета?
- Руската империя чрез нейния посланик в Цариград застава на страната на Вселенския
патриарх и на претенциите на Светия синод на гръцката православна църква. Тази
позиция на Русия е продиктувана от геополитичeските й интереси, както и да се
представи пред света като единствената наследница на Византийската империя.
- Каква е била нейната цел?
- Далечната й цел е да не се допусне политическото иденти¬фициране на българския народ, което ще попречи на завоевателните намерения на Русия на
Балканите. Очевидно е, че с признаването на Българската православна църква като
независима институция се признава националната идентичност на българския народ.
Това значи, че при една бъдеща война с Турция Русия няма да може да присъедини
към империята територията, населена с българи, както е правила след всяка от десетте
предшестващи войни с Турция. Така и става.
- В книгата Ви „Българската национална кауза. 1762 – 2012“ борбата за самостоятелна
православна църква и българска просвета е втората национална кауза, която нацията
ни приема и осъществява с големи усилия... Коя е третата ни кауза, за която ще
говорим следващия път?
- Третата българска национална кауза обхваща историческия период от 1870 до 1878
г. Тази кауза съм формулирал като борба за свободна и независима българска държава...
Ще поговорим за появата на българското националнореволюционно движение, за четническата
тактика, за последвалото узряване на идеята за организирана революционна борба,
създаването на Български революционен таен комитет, приемането на Програмата на
БРЦК и кулминацията – избухването на Априлското въстание... Така поредният национален
идеал прераства във всеобща кауза – българите да имат своя свободна държава.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
