Академик Иван Евстратиев Гешов – политикът със спорно име
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
На 20 февруари се чества годишнина от рождението на една интересна личност –
Иван Евстратиев Гешов. Определян от някои като българския Фауст – винаги готов
да помогне на хората и страната си, но смятайки, че върши добро, всъщност извършва зло, той остава в историята ни противоречиви следи.
Мнозина посочват Иван Гешов като един от основните виновници за Първата национална катастрофа, други смятат, че допринася за значителния стопански, финансов и културен напредък на България. В следващите редове ние ще ви запознаем по-подробно с живота на политика, като не смятаме да пестим нито действията му, сочени за грешни, нито правилните такива. Преценката оставяме на вас.
Иван Евстратиев Гешов е роден на 20 февруари 1849г. в богато търговско семейство. Баща му е управител на голямата банкерска къща „братя Гешови“. Това му предоставя възможността да получи много добро образование, като първо учи в гръцко училище, а след това продължава в българското „Св.св. Кирил и Методий” при Йоаким Груев и Никола Ковачев. Впечатлява с ученолюбивостта си и на 14 вече владее гръцки, френски и турски език. Няколко години по-късно започва да изучава английски, тъй като се премества в американското протестантско училище, намиращо близо до дома му. Освен всичко останало, Иван Гешов е възпитаван и в любов към България. Семейството му е един от активните борци срещу гръцката църква в Пловдив в средата на XIX век.
През 1864г. Гешов заминава за Манчестър, където банкерската къща на баща му открива филиал. Престоят на Острова му помага да усвои отлично английски език, а освен това получава възпитание на политик и финансист. Благодарение на това, когато се завръща в България Иван Гешов вече има изграден авторитет сред съгражданите си и те го избират за председател на местното читалище и за настоятел в Пловдивската семинария.
Гешов на младини
Когато избухва Априлското въстание, Иван Гешов се обявява против революционните действия, но въпреки това изиграва ключова роля в това светът да разбере за зверствата, извършени срещу българите. В периода февруари-март 1877г. пише общо седем материала за вестник „Таймс“, в които защитава българските интереси.
За тази си дейност на 12 август той е вкаран в Пловдивския затвор и осъден на смърт, но спасен от английските дипломати Лейярд, Калверт и Блънт. Присъдата е заменена със заточение в Халеб, днешна Сирия. Докато е в затвора, Иван Гешов пише „Записки на един осъден“, а вестта за освобождението на България посреща в Кадънкьой.
Скоро след това Гешов е натоварен с първата си дипломатическа мисия. Двамата с Георги Янкулов посещават Лондон, Берлин и Рим и излагат пред отговорните фактори там становището си, че областта няма да приеме турски гарнизони, нито турски чиновник за генерал-губернатор. Посланиците успяват да спечелят европейското обществено мнение за каузата си и удовлетворени се завръщат у дома.
За Иван Гешов не представлява проблем да влезе в политическия живот на България, благодарение на изградения си авторитет на виден общественик и журналист. Той става един от водачите на Народната партия в Източна Румелия и е избран за председател на Областното събрание там (1879-1880) и директор на финансите (1882-883). Същевременно не забравя и журналистическото поприще и основава и става главен редактор на вестник „Марица“.
Въпреки, че е роден и започва политическия си път в Пловдив, Иван Гешов посреща Съединението в София. Той се мести в столицата през 1883г., защото става директор на БНБ, като в следващите години се превръща и в основна фигура в българския политически живот – част е от кабинетите на Васил Радославов, Стефан Стамболов и Константин Стоилов. Като финансов и търговски министър той работи сериозно и приема важни закони, някои от които за насърчаване на местната индустрия, за земеделските каси, за данъка върху занаятите, за акцизите, за поземления данък и за данъка върху сградите. Също така е ръководител и на Българското книжовно дружество (от 1912г. Българска академия на науките) и Българския червен кръст.
Критиците му не пропускат да отбележат, че Иван Гешов подобрява значително финансовото
си състояние благодарение на наследството на Евлоги Георгиев. Той води продължителни
съдебни дела, които в крайна сметка успява да спечели и това го превръща в един
от най-богатите българи. Взима общо 5 400 000 лева от 23 милионното наследство.
Не трябва обаче да се отричат делата, които политикът извършва с тези пари - през 1908г. поема ипотечния дълг на БКД от 120 000 лева, дава на ефорията „Братя Георгиеви” 245 520 златни лева и подарява свое място на улица „Граф Игнатиев” за построяването на дом „Мария и Иван Евстратиеви Гешови”, открит през 1926г. Има също свидетелства, че се отзовава на нуждите на много бедни, но талантливи българи и подпомага развитието на дарбите им. До смъртта си остава главната движеща фигура в построяването на нова сграда за Софийското висше училище.
През 1911г. Иван Гешов става министър-председател на държавата. Заема този пост до 1913г., като според специалистите именно през тези две години той допуска серия от грешки, довели до Първата национална катастрофа на България. Най-сериозните критики са отправени към лошо направените договори между балканските държави, които са по-скоро скалъпени и оставят много въпросителни, водещи и до трагичната за България Междусъюзническа война. Може би, осъзнавайки всички тези грешки, веднага след подписването на Лондонския мирен договор Иван Гешов бърза да подаде оставка, заявявайки, че трябва да се погрижи за „разклатеното си здраве“.
По време на Първата световна война Народната партия е в опозиция, което не позволява на Гешов да участва активно в политическия живот. Той обаче е разтърсен от несправедливите клаузи на Ньойския мирен договор и въпреки напредналата си възраст предприема последната си дипломатическа мисия. Между 17 юли 1918г. и 18 септември 1919г. посещава Женева, Лозана, Париж и Лондон, но усилията му да помогне остават безрезултатни.
След идването на Александър Стамболийски на власт и проведения референдум през 1922 година, Гешов е осъден на смърт. Превратът, извършен от Александър Цанков обаче го спасява и му позволява да изживее спокойно старините си. Навършил 75 години, в 14 часа на 11 март 1924г. Иван Евстратиев Гешов умира в дома си на улица „Цар Освободител” № 16. Изпраща го внушително и печално шествие.
Накрая искаме да отбележим, че въпреки допуснатите грешки по време на своето управление, любовта на Гешов към България не трябва да бъде поставяна под съмнение. В своите спомени той пише, че цял живот се е борил против простотията и игото на невежеството, „на ниските страсти и пагубния манталитет да поставяме своите икономически интереси по-горе от държавните, по-високо от общото народно благо.”
Източник: Bulgarian HistoryКоментари
Последвайте ни във facebook!
