Градският рай – парк "Врана"
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме вашите предложения за рубриката!
На 8 юни 2013 година едно изключително интересно място в непосредствена близост
до София (11км) отвори врати за посетители. По – досетливите от вас вече сигурно
са се усетили, че говорим именно за парка „Врана“, предоставящ 986 дка прохладни гори и пътеки за разходки (за любителите на флората ще споменем, че
на територията му се смята, че има и около 821 растителни вида, някои от които са застрашени от изчезване). Има и достъп до известния дворец „Врана“, който е дарен на Столична община от Симеон Сакскуборготски през
2001г. с условието той да бъде поддържан и гражданите да имат свободен достъп
до него.
Въпреки това историята на една от любимите резиденции на цар Фердинанд започва още в годините след Освобождението. Тогава на това място се намирал чифликът на Осман Паша – „Чардаклия“, който по-късно е закупен от заможния българин Боне Петров (съратник на Левски и заточеник в Диабекир). Въпреки това поради финансови затруднения след време той ипотекира имота и мястото е обявен за публичен търг. Новият стопанин на земите е дворцовият аптекар доктор Никола Странски, който след множество наддавания го закупува за сумата от 56 500 златни лева. Само след три седмици (9 януари 1899г.) имотът е препродаден на княз Фердинанд, който закупува и заобикалящите го земи и създава тук първата постройка – неголям ловен дом, проектиран от архитект Фингов. През 1909г. започва и изграждането на новия дворец – двуетажна масивна сграда. Начело на проекта стои известният български архитект Никола Лазаров, който е помагал за изграждането на Софийски университет, Софийската окръжна палата и много други известни постройки.
В завършения през 1912г. дворец, чието име е резултат от страстта на Княза към орнитологията и решението му
да го кръсти на първата кацнала на покрива птица, се намират кабинетът на Царя,
Министерският салон, Старобългарската стая, Чайната, Овалната трапезария, Големият
салон и най – известната от всички стаи – Карелската столова. Тя е една от най – красивите
зали на двореца и е подарък от Руския император Николай II за пълнолетието на неговия кръщелник – цар Борис III. Смята се, че интериорът на столовата е пренесен до Врана със специална влакова
композиция и е монтиран от изпратени за целта руски майстори. Името на залата
пък идва от наименованието на вид бреза, отличаващ се с особена твърдост и здравина,
който същевременно е изключително красив. Дървото се използва още през 13 век
за направата на мебели и художествени предмети и е разпространена главно в областта на Руска Карелия, откъдето идва и името му.
Други интересни забележителности в двореца са все още работещият асансьор Шиндлер, позлатената дъбова ламперия и керамични изделия Делфтваре.
„Врана“ преминава през множество политически епохи. След абдикацията на цар
Фердинанд I той, разбира се, става собственост на цар Борис III. Главната сграда на двореца е била бомбардирана от съюзниците през Втората Световна
война. По това време там се намира царица Йоанна задно със своите деца – Симеон и
Мария Луиза, а цар Борис е в семейния замък Свети Антон в Словакия. По спомените
на Царицата-майка това, което е спасило живота им тогава е бил малкият бункер,
построен към двореца. След преврата на 9 септември 1944г членовете на царското
семейство са принудени да живеят като пленници във „Врана“. През 1946г. по заповед
на Георги Димитров тялото на цар Борис III е пренесено от Рилския манастир в двореца
и на същия ден царицата и двете й деца са принудени да присъстват на погребението
на саркофага в парка. След това царица Йоанна започва изграждането на параклис
на същото място, който е завършен дни преди тя да напусне „Врана“ и да замине
в изгнание. По – късно, по заповед на Вълко Червенков (тогавашният секретар на ЦК на БКП), параклисът
е взривен, а тленните останки изчезват безследно.
В следващите години земите се използват от представители на политическото и
държавното ръководство на България – Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и Тодор Живков. Също така тук се провеждат заседания на Политбюро на ЦК на БКП и на Министерския съвет
на Народна Република България. След края на социалистическия режим, през 1998г. законът за конфискация на
личните имоти на Царското семейство приет през 1947г. е отхвърлен и “Врана“ е върната на цар Симеон II и неговата сестра – Мария Луиза Българска,
които както споменахме по – рано впоследствие го даряват на Столична община.
Препоръчваме ви освен за разглеждането на двореца да отделите време и за една
разходка из парка, който е дом на многобройни растителни и животински видове.
Там ще видите и „Езерото с лилиите“. Според сведения в началото са съществували две езера, но впоследствие езерото
с водоплаващите птици е пресушено и остава само сегашното, чийто създател е чехът Краус. За водоема Фердинанд внася разнообразни видове лилии от Япония, Китай и Австралия, което прави езерото изключително интересно за посетителите, особено за любителите
на цветята. Други забележителности са алпинеумът „Даалем“, царските конюшни и множеството застрашени дървесни видове. Ще ви припомним, че седмицата от 24 до 30 юни е последната, в която достъпът
до парка ще е безплатен за посетителите , затова ви препоръчваме да побързате
и да не изпускате възможността да видите това място, пропито с история от няколко
близки до нас исторически епохи.
ЛЮБОПИТНО:
- В парк „Врана“ са били отглеждани елени, сърни, якове, лами и камили. През 1910г. към тях се присъединяват и две слончета, откупени от зоопарка в Хамбург от Царят. Техните имена са Нал и Дамянти и освен за забавление те са използвани и за тежката стопанска работа в парка.
- В двореца са гостували множество европейски владетели, между които са германския император и пруски крал Вилхелм II както и Едуард VIII.
- В двореца са заснети многобройни български и холивудски филми, както и сериалите „Недадените“ и „Дървото на живота“.
- Срещу царските конюшни може да видите дървения хамбар на първия собственик – хаджи Боне Петров.
- В парка се намира и дървената къща, построена за Георги Димитров, в която той живее около година.
- Параклисът, построен от царица Йоанна на гроба на нейния съпруг е обвит в мистерия. И до ден-днешен не съществува нито снимка, нито документ, който да ни подскаже как е изглеждал той. Тленните останки на цар Борис III също са изчезнали безследно, единствено когато става ясно, че Симеон II има намерение да се завърне в България паркът е претърсен за останките на владетеля, но за съжаление нищо не е намерено. Въпреки това през 1993г. войник намира стъкленица със сърцето на царя на мястото на параклиса – събитие, което и до днес се смята за чудо, защото през всичките тези години стъкленицата се е знаело, че тя се е намирала в лаборатория в Медицинска академия.
Източник: Bulgarian History
Коментари
Последвайте ни във facebook!
