Индийски дух и родопска душа в една капка


Интервю с легендарната Капка Кумар

Никой не може да отрече магията на Индия, на индийската култура, музика и танци... Веднъж докоснал се до една частица от индийското човек остава запленен за цял живот. Мистицизмът и екзотиката на тази страна е притегателна сила за хората по цял свят, има нещо което те тегли в тази посока. Дали ще бъдат прекрасните филми с които поколения  наред са отраснали, ритмите които сме чували, често тананикали или философията на живота, за която сме слушали. Индия е любов, не случайно най-големият паметник на любовта е там, Индия е магнит, вяра и сила.
Малко са хората които не са чували за Капка Кумар, българката посветила живота си на любовта си към Индия. Капка е един от най-големите дейци за разпространението на индийската култура в България. В същото време е твореца изготвил хореографиите на танците във видео клипове, като тези на Румънеца и Енчев, Емилия, Райна, както и всички индийски и Боливуд танци на Крум, Алфредо, Аксиния, Михаела Филева и други участници в танцовите реалити формати „Dancing Stars“, „VIP Dance“, „Танцувай с мен“ и „Шоуто на Слави“. Ако ви трябва истински познавач във всичко свързано с Индия, от танци, до тяхната кухня, Капка Кумар е човека от когото се нуждаете, това могат да потвърдят всички в България.

Ти си свързана с Индия още от дете. Разкажи ни как си се насочила към тази култура.
Защо Индия? И аз не съм сигурна точно как се получи, може би катарзисът бяха индийските филми, те изиграха ролята на ключ, който отключи в мен всичката тази любов към индийската магия. В един момент от мен започнаха да извират движения, ритми... Спомням си, че майка ми ми викаше „тра-ла-ла“, понеже не спирах да жестикулирам и танцувам.

Как усвои професионално техниката, имаше ли учител?
Не, огледалото играеше ролята на мой учител, както и сърцето ми. Всичко което виждах или музиката, която чувах, събуждаше в мен движения и аз, един вид, си ги професионализирах сама. Никога не съм спирала да танцувам, когато работя или дори вървейки по улицата, постоянно. В миговете когато спра, всички знаят, че в съзнанието ми започват да изплуват нови хореографии, в този момент просто ме няма.
Спомням си, че на 16 години, все още учейки в училището във Велинград, реших че ще се явя на фестивал за художествена самодейност с индийски танц. Тогава не знаех за какво се пее в песента, просто танцувах по усещане. След това майка ми случайно се запознава с индийци пътувайки с влак и им се оплаква от моята обсебеност по тяхната култура. Покани ги вкъщи, с което сбъдна моя мечта, а аз веднага им дадох лист и химикал и ги помолих да ми напишат основните думи и изрази, както и числата от 1 до 100, за да се науча да ги произнасям. Те пък пожелаха да видят как танцувам и въпреки, че ме беше срам, направих един кратък танц. Тогава ме поканиха на тяхно събитие - вечер на индийската култура. Когато отидох другите индийски танцьорки бяха наистина много скептични към мен, но след изпълнението ми нахлуха в гримьорната и започнаха да ме прегръщат и да хвалят колкото добре съм усвоила танците им. Бяха смаяни, че съм се научила сама без учител. На следващото ми участие пред специализирана в областта публика дори ме питаха какво е това българско име, което нося, бяха убедени, че някой от родителите ми е индиец.

Индийския танц не е просто движения, с него обясняваш, предаваш думи и послания.
Той е жестомимичен разказ, чрез него разказваш истории, митове, легенди от старите епоси. Най-често се играе Рамаяна, или разказа за това как доброто винаги побеждава злото, в случая Рама побеждава злия демон Равън.
Индийската култура е уникална, например, индийската съпруга трябва да грижи за съпругата си, като негова богиня. Всичко в Индия е на основа изградена от уважение, респект, прошка, вярност и благодарност. За съжаление ние нямаме благодарност и респект, а ако ги имаме ще имаме основа за всичко останало. При нас вече всичко е формално, имаме само чистото желание, а не трябва да е така, дори когато говорим за любов или секс, не може да бъде само „желая те“, ако нямаш основата „уважавам те“.

От всичко, което си се докоснала в индийската култура, като разбирания и мироглед, кое ти харесва най-много?
Космическата музика, защото всяко трептене и звук е връзка с вселената и е живот, както въздуха, водата, земята и огъня са елементите без които не можем, аз гледам на индийската музика по същия начин.

Как научи индийския език, защото знам, че когато го говориш, дори индийците не могат да повярват, че не си родена в страната им?
На първото ми участие ми подариха малък учебник и от него си извадих всички нужни думи, В него имаше и  диалекта урду, на който говорят мюсюлманите в Индия, та така научих и двата, да кажем, езика, но най-вече хинди - писмено и говоримо.

Омъжена си за индиец, това логичното продължение на любовта ти към тяхната страна ли беше?
Не... Бях отхвърлила идеята изобщо да се омъжа за индиец. Не можех да си представя, да живея в Индия и само от време на време да се връщам в България. Въпреки обичта ми към индийското, любовта ми към родината ни е голяма. След като се разведох с първия си съпруг, за което неговата майка доста се постара, родих най-голямата си дъщеря. Макар вече да бях майка имах доста обожатели, които бяха готови да ме вземат заедно с детето ми, но аз отказвах. И така един ден във Велинград дойде втория ми съпруг, беше чул че в града има една малка Индия и това го е привлякло.
Когато дойде на гости в нас дъщеря ми беше погълната от него и понеже тя вече можеше да говори и чете на хинди, двамата много се разбираха. Тя му четеше „Трите прасенца“, като му я превеждаше от български на хинди, а той ѝ разказваше „Червената шапчица“. По-късно тя ми каза: „Мамо, това е тате! Ти ми обеща, като го намеря да го вземеш“. Отначало изобщо не исках да се женя, Кумар ми казваше: „Аз иска тебе“, а аз му отвръщах: „О, ако искаш мен ще чакаш минимум 5 години“, оказа се, че и пет месеца не бяха минали, когато се оженихме, малко след като той се прие християнството.

Ти си един от хората, който активно разпространяват индийската култура в България.
Да, вече 30 години. 2010 година имах юбилей, двадесет и пет години Капка на сцена. На този юбилей Даниела Кънева снима, като в БНТ 1 ми направиха прекрасно представяне, като гуруто на индийските танци и разпространител на индийската култура. Сега края на месец май ми предстои двоен юбилей - 10 години от основаването на школата ми по индийски танци и 30 години на сцена.

Индийка или българка?
И двете! Аз съм откърмена с нашенското, но с течение на годините нещата малко или много се промениха. Преди носех зрънце индийско в себе си, но времето го накара да разцъфне, подобно на цвете и в момента зрънцето в мен е българското, получи се обратното. Но не губя нито едното, нито другото. Хората носим винаги частица от родния край. Знаеш ли, не вярвах в преражданията, но когато бях в Индия, първоначално мислех, че полудявам. Всичко ми се струваше толкова познато и буквално знаех какво ме чака зад ъгъла на улицата, без да съм била там преди. Веднъж една моя ученичка в школата ми донесе DVD запис на един индиец, който преподава танци в Москва, гледайки го видях моите движения, тези на които никой не ме беше учил, който просто ми идваха отвътре...

Имаш индийския ресторант „Рангела“ и школата по индийски танци „Раджуника“, каква е следващата ти мечта?
Да направя индийски културен център в София и български в Индия. След настъпването на демокрацията връзките на България с Индия, малко или много се прекъснаха, бих желала да ги възстановя. Макар фондация „Изток-Запад“ и Дани Боянова да канят тук индийски танцьори, учители, доктори и артисти, за мен това е като да дадеш няколко капки вода на изсъхнала почва, защото когато нещо се е изгубило за дълго време е трудно да го възстановиш. Но интересът все още е огромен, от 2005г. до сега нарасна главоломно, въпреки че има малки изкривявания в разбиранията. Например йогата, това не е спорт, преди всичко е философия, начин на живот. Индуизма не е вероизповедание, а връзка с космоса и вселената. Някои хора казват, че това е секта, не е... Всеки може да е сектант, ако иска да те въведе и манипулира, един вид всички църкви и свещеници, които нямат страх от Бог също са секта! Следваме ли каноните в Библията? Не! Врече дори вземат пари за покръстването на някого и гледат да се облагодетелстват. Всичко е финанси и политиката също.

Един вид България има какво да научи от Индия, така ли?
Има, да. Ние си приличаме повече от колкото предполагаме. Въоръжени сме с един наистина силен дух, но както казах представите са изкривени. Например, ако някой отиде в Индия научи нещо и се върне тук, за да изкарва пари чрез придобитото, то се получава така, че то не е побългарено, а направо изкривено. Скоро се опитах в ефир да обясня например за подправките, че те всъщност са билки! И че консумирайки ги правилно при хранене нямаш нужда от лекарствата в аптеката, с които лекуваш едно, а разбиваш пет неща. Чувала съм хората да казват: „Абе, махни я тази индийска кухня, толкова подправки има в нея“, но индийците не чакат да се разболеят, за да се лекуват, те знаят как да комбинират подправките и това да не се случи.
Например, най-добрите антиоксиданти пречистващи организмът, това са: куркумата,  джинджифила, лютите чушки, чесъна и кориандър, като ги направиш на паста и сложиш в кисело мляко с малко сол, температура сваляш, настинката изчезва, не ти трябва нищо друго. Затова искам да направя и този културен център, за да научим хората от какво имат всъщност нужда и да спрат да мислят за минусите, а да си насочат вниманието към плюсовете. Защото за каквото мислиш и се настройваш, това идва.

В контакта си с толкова индийци би трябвало да си наясно какво мислят те за България.
Всички са максимално запленени от държавата ни, но са си изпатили от минусите ни, защото българинът е еднакво добър в плюсовете и минусите.

Какво би посъветвала хората?
Хубаво е всеки да уважава пътеката, по която е тръгнал другия, защото всички пътеки водят към една и съща вселена, както всички реки водят към един океан. И когато искаме здраве, щастие и благоденствие, да не го искаме само за себе си, а за целия свят. Не трябва да сме егоисти, но не трябва и да забравяме себе си заради другите, всичко е въпрос на баланс. Да не забравяме закона на природата, защото каквото направиш днес, утре ще ти се върне. Дори и да не можем да отвърнем на злото с добро, поне да му обърнем гръб.

Какви са бъдещите ти проекти?
За сега, двойния ми юбилей, който споменах, след което спектакъла ми „Индийски дух и родопска душа в една капка“ в който ще събера двата стила музика в едно. Искам след като го направим да го разпространя максимално, защото българските танци са земни, а индийските космически - земя и огън заедно. Един от другите ми близки проекти е участието ни в новия видео клип на Красимир Аврамов, понеже песента му има много индийски елементи, ще се опитаме да пресъздадем максимално индийския дух във видеото.

Източник: bulgariasega



Коментари



горе