103-годишният дядо Халим Реджеб и 100-годишният Нури Али: Още помним „последния войвода” Митьо Ганев!
Няма друго село в Кърджалийско като с. Габрово, община Черноочене, което да се
радва на двама столетници – дядо Халим Реджеб е на цели 103 г., а по-младият от
него Нури Али е „само” на век, неотдавна отпразнувал юбилея си. И двамата са гордост
на съселяните си, тъй като все още са с ума си, дори го „раздават” и на другите,
а за тях те казват: „От мъдър човек само мъдри слова може да чуеш”.
Кметът на Черноочене Айдън Осман е един от малкото управници в страната, който
си уважава старейшините, сиреч хората от по-старите поколения. Отдава им искрено
„икрам”, т.е. почит и уважение.
Често ги навестява с армагани, за да стопли изнемощелите им вече души,
но все така любопитно отворени към света като американски сателит. „Благодаря
ви, мили хора, за всичко, което сте постигнали и за което сте се трудили упорито,
честно, достойно и всеотдайно дълги години. Поклон пред вас!”, така пристъпи в
домовете им първият човек на общината.
„Когато наскоро дядо Али удари 100-те лазарника, се събрахме в скромната му къщурка
цялата рода от 35 души, разпръсната като прелетни птици по паралели и меридиани.
Жена му отдавна се спомина, но пък праправнуците му най-много го стоплят. Повод
да види всички наведнъж, защото кръвта вода не става”, разказва синът му Юсеин
Али.
И човекът на „Над 55” видя, че
столетниците са във все още видимо добро здраве
Целият им живот е преминал в неуморен селски труд, на къра, по каменистата родопска
земя, превивайки гръб от ранно утро до късен здрач. И в грижи за децата. Макар
и да носят върху себе си по цял век, старците твърдят, че не са усетили как годините
им са се изнизали. Питаме ги кое е най-невероятното им преживяване през тези стотици
хиляди дни живот. „Ами срещата ни с така наречения „последен войвода” Митьо Ганев
от с. Светлина, подвизавал се по тоя край през 20-те години на миналия век. Страшен
човек, с едни дълги черни коси до кръста, гледа на кръв и мяза на караконджул.
Въоръжен с какви ли не пушкала, небрежно метнати по тялото му, в състояние да
унищожат цяла рота пехотинци. Без окото му да трепне. Но тъй като бяхме фукарии,
от нас нищо не взе. Напротив – даде ни няколко турски златни алтъна. За хаир и
да прославяме името му”, връщат лентата дълголетниците.
Дядовците са единствените в тоя край, срещали се на живо с прославения бунтовник
от началото на миналия век.
Eто какво е благопожеланието на достолепните старци към днешното объркано време,
на което не му се вижда краят:
- Ами управниците и политиците ни да бъдат по-добри хора, да са отговорни в делата
си, защото без народа си са за никъде. Ще продължават да се оплитат като патета
в кълчища. От слепотата им ще страдат и те, и родата им до девето коляно, но пък
ярема ще опъваме всички ние. Тъй наречената последна дупка на кавала”, категорични
са мъдреците. Макар и пътници, видели какво ли не, те милеят за бъдещето на България.
Както и за чедата й!
Турците смятали Митьо Ганев за разбойник, а хората - за народен закрилник
• Димитър Ганев е роден през 1890 г. в с. Горски извор, Хасковско. Създава чета,
която обира местни богаташи, преминаващи из планините в тоя район. Ограбените
богатства четниците не използват само за лични облаги, а и за подпомагане на бедни
селяни. Заради тази си дейност нашенският Робин Худ е смятан от властите за разбойник,
а хората го възприемат за народен закрилник. Ганев предприема редица акции и в
отдалечени от Хасковско места, участва и в няколко нападения над гръцки заселници
в Западна Тракия.
• През 1924 г. се присъединява към хасковската окръжна чета „Христо Ботев”, организация
на БКП. Става дори неин командир. След атентата в църквата „Св. Неделя” в София,
1925 г., четата се разделя и отделни нейни групи преминават в Турция, Гърция и
Югославия. На 22 юни с.г. част от политическата чета „Христо Ботев” начело с Митьо
Ганев води тежко сражение с армия от българските правителствени части и е напълно
разбита. Все още не се знае кой е предателят – фашист или червен „другар”. Всичките
четници до един са избити след показна гавра от страна на военните, а телата им
са захвърлени в общ гроб, без опело и християнски ритуал. Така от местното население
и от оцелелите му съмишленици се ражда легендата за „последния войвода”.
• През 1968 г. образът му е пресъздаден от СИФ „Бояна” в едноименния игрален
филм на режисьора Никола Вълчев по драматургичната пиеса на Димитър Инкьов „Легендата
за „Айданларската гора”. Редактор е Свобода Бъчварова, а главната роля блестящо
изпълнява актьорът Васил Попилиев.
• И до днес историята все още окончателно не се е произнесла какъв е бил точно
„разбойникът” – анархист, комунист или анархокомунист. Или просто човек с буйна
кръв, тръгнал с огън и жупел да защитава правата си и да раздава правдини. Личност
с подобен ореол, смята авторът на текста, днес би повлякъл много „електорат”,
отколкото замазаните ни като с брилянтин политици…
Коментари
Последвайте ни във facebook!
