Борис Дрангов – геният на българския военен
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
На 15 март 1872г. в българския град Скопие (днешна „република Македония“) е роден
един от най-гениалните български военни – Борис Стоянов Дрангов. Той отраства
в семейството на заможни местни търговци, които му осигуряват много добро образование.
Дрангов завършва училището в Скопие с отличие, но решава да не продължи със семейния
занаят.
Вече юноша, той става свидетел на големите промени в освободена България и отива
в София. Там е приет във Военното училище, където учи в продължение на 3 години.
Прекъсва обучението си в София, заради спор с висшестоящ и е наказан. Над военната
му кариера надвисва заплаха, но няколко месеца по-късно наказанието е отменено
и Дрангов отново се връща в юнкерските редици. Командването го произвежда в чин
подпоручик и го изпраща в Пловдив, в Трети конен полк. Няколко години по-късно,
през 1899-та се извършват нови рокади във войската и Дрангов е пратен в ломския
Втори конен полк, като за всеотдайната си работа е повишен в звание поручик. Там
той среща и своята съпруга – Райна Попова, потомка на велики българи.
В началото на ХХ в. българите в Македония, останали под хомота на турския султан,
продължават да чакат с пламенни сърца свободата. Напрежението в региона се засилва
и през 1903г. избухва организираното Илинденско-Преображенско въстание. Дрангов,
който е родом от Скопие, изпитва силна привързаност към борещите се за свобода
свои сънародници. Той напуска армията и заедно с други висши военни се отправя
към Кратовска област. Събира чета от 120 души и се бори в името на обединена България.
Както всички знаем обаче, Илинденско-Преображенското въстание е увенчано с неуспех.
Дрангов напуска Македония и се връща в България, като отново заема заслуженото
място в армията. Командирован е в Санкт Петербург, където учи в елитната Генералщабна
академия. Уменията, придобити там по-късно ще се окажат важни за бъдещето на Дрангов.
Той завършва с пълно отличие и бърза да се върне към Родината, където е назначен
на служба в артилерийски полк. За кратко преподава във Военното училище в Княжево,
а по-късно е пратен като командир на шуменския Десети конен полк. Покрай работата
му в действащата Българска армия, Борис Дрангов започва да пише и периодични военни
трудове, както и да преподава военна тактика. Познанията му са високо ценени от
армията и скоро той е произведен в чин майор.
През 1912г. дългът към Отечеството за пръв път зове Борис Дрангов на фронта.
Започват войните за национално обединение и той е привикан като способен командир.
През Балканската война е назначен за началник-щаб на Първа бригада от Първа пехотна
дивизия. Сражава се геройски и печели страховити сражения край Гечкинли, Чаталджа,
Одрин, Селиолу, Ескиполос и Петра. Героизмът на Дрангов няма граници. Неслучайно
е удостоен с орден „За Храброст“ четвърта степен.
Първата балканска война обаче не свършва благополучно. Цар Фердинанд се намесва
твърде много в решенията на Генералния щаб и допуска редица тактически грешки.
Османците овладяват атаката на българите край Чаталджа, а съюзните държави, подтиквани
от „Великите сили“, започват да гледат на българите като врагове.
Примирието трае кратко и през 1913г. избухва нова война – Междусъюзническата.
Дрангов взема дейно участие и там. Пратен е да се бие със сърбите. Стратегът обаче
влиза в пререкания с върховното командване, след като нееднократно критикува в
свои статии военният министър Иван Фичев. Срещу Борис Дрангов са заведени няколко
дела, на които той е оправдан. Престижът му сякаш остава уронен и той служи дълго
време в провинцията, докато най-накрая дочаква да бъде произведен в подполковник.
Междувременно Втората балканска война (Междусъюзническата) свършва зле за България.
Страната е дала изключително много жертви и е постигнала огромни победи, само
за да стане жертва на предателство. Времето за реванш обаче сякаш тепърва ще настъпи.
През 1915г. по решение на царя България влиза в най-големия конфликт, познат
на човечеството до момента – Първата световна война. Цар Фердинанд застава на
страната на Германия и Австро-Унгария, като по този начин смята да се разправи
със съседните държави. Войната започва и подполковник Дрангов е изпратен отново
на фронта, като командир на Пети македонски полк. Важно е да се отбележи, че това
подразделение е съставено предимно от дейци на ВМРО, които нямат почти никакъв
военен опит. За кратко време обаче тактическият гений на офицера успява да ги
превърне в истински бойци, които се сражават геройски в боевете край Калиманци,
Кочани и Щип.
През 1916г., подполковникът се намира край Петрич и за кратко се откъсва от военните
действия, за да построи чешма на загиналите бойци от Пети македонски полк. В разгара
на войната по всички фронтове загиват много български висши офицери. Родната армия
е изправена пред заплаха да остане без ръководни кадри, и именно затова извънредно
е създадена Школа за подпоручици в Скопие. Като уважаван тактик и педагог, Дрангов
е отзован от фронта и изпратен да преподава в родния си град. В редиците на бъдещите
военни тогава е строен и българският писател Чудомир. Той споделя впечатленията
си от личността на подполковника:
„Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори.
Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно
гореше. И какъв изключителен оратор… Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме
повече като добър баща, отколкото началник… Неизброими качества на човек, войник
и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело
на всички стоеше, без съмнение, личният пример.“
След няколко месеца близо 900 души завършват школата на Дрангов и са изпратени
да служат на Родината. Много от тях се сражават смело и постигат големи победи,
благодарение на уменията, усвоени от великия подполковник.
Самият Борис Дрангов отново е изпратен на бойното поле. Като началник-щаб на
Първа пехотна дивизия, той се отправя към бойните полета на плодородна Добруджа,
за да се бие с румънците. През март 1917 г. му е възложено командването на Девети
пехотен пловдивски полк. С него той защитава участъка край завоя на река Черна,
на Южния фронт.
Два месеца по-късно, на 26 май 1917г., при жесток артилерийски огън подполковникът
е улучен от шрапнел и умира от раните си. Тленните му останки са пренесени в църквата
„Св. Димитър“, в родния му град Скопие. По-късно обаче сръбските окупатори, покрай
терора и репресиите над местното население, решават да ги преместят в градските
гробища. България се сбогува с още един от своите велики синове. Посмъртно Борис
Дрангов е произведен в чин полковник. Днес неговото име носят три български села,
а на мястото на старите пловдивски конни казарми е изграден паметник в негова
чест. На гроба на великия Борис Дрангов в Скопие често се провеждат възпоменания,
на които присъстват учудващо много българи.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
