Светозара няма Фейсбук, но впечатли с разказ за Холокоста / СНИМКИ


В далечната 1943 година едно българско момче се представя за еврейче, за да спаси приятеля си от концентрационен лагер. Така Иван става Аарон. В детската глава планът е много е прост - истинският Аарон ще остане на сигурно място в Скопие, а Иван по някое време ще каже на нацистите, че не е евреин, по погрешка е натоварен на влака за Треблинка, и те ще го върнат обратно в родния му дом. Е, не се случва така. Новият Аарон стига до лагера, преживява ужаса да гледа смъртта в очите през ден, смазван е от бой и глад, но оцелява. За да се върне 50 години по-късно в Пловдив и да прегърне еврейския си приятел.





Това най-накратко е сюжетът на разказа на Светозара Гледачева - единайсетокласничка от хуманитарната гимназия „Св. св Кирил и Методий“ в Пловдив. Творбата ѝ „Когато аз бях той“ спечели трета награда на престижен международен литературен младежки конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”. От 170 български участници Светозара попада в първите 20, а после и в челната тройка на най-добрите. В журито влизат Радостина Николова, старши експерт в МОН, Георги Бърдаров, писател, специалист по етно-религиозни конфликти и демографски проблеми, Румен Леонидов - поет и издател на сайта Факел.бг,  Асен Йорданов - журналист, поет и директор на сайта Бивол.бг, и Алберта Алкалай - председател на ЦЕБС „Алеф” и организатор на конкурса.





  Според ЕГН-то си Светозара е от поколението Z /родени в периода 1997-2012 г./ 

Това са дигиталните всезнайковци, които научават всичко за живота от Фейсбук, Инстраграм, Ютюб. Говорят по-добре английски, отколкото български и общуват набързо с емотикони вместо с думи. Пловдивчанката обаче е различна. "Нямам Фейсбук, нито ползвам някаква социална мрежа", казва тя и любопитно поглежда каква ще е реакцията на околните. Избрала е да живее в реалността по много прагматична причина - другото зомбира и се губиш в скролене в екрана на телефона. Също така 11-класничката доста старомодно предпочита да пише на лист и с химикалка, отколкото на лаптопа.





Разбрала за международния конкурс от учителката си по история Христина Михайлова. Първата ми реакция беше „О, не, няма време, мразя да правя нещата в последния момент“, но госпожата  успяла да мотивира нея и още една нейна съученичка. Пишещите хора обаче знаят, че най-трудно е първото изречение. Една нощ просто реших, че ако не започна сега, никога няма да стане, разказва Светозара. Предварително се била подготвила с фактология за Холокоста, евреите и черните години по концентрационните лагери. 

"Странно усещане, вместо на обичайното място за писане у дома седнах по турски на най-малката масичка с лист хартия и химикалка. 

Писах пет часа, които обаче усетих като пет минути, и сутринта представих ръкописа 

на семейството си", спомня си момичето. Естествено, семейство Гледачеви били първите редактори на разказа, пооправили тук-там фактологията, но стилът си останал неподправен и искрен.





Всъщност, в дома на Гледачеви писателите са двама – тя и баща ѝ.

"Със Светозара ни делят две букви и 42 години", казва с гордост финансовият анализатор Светозар Гледачев. Самият той е напът да издаде трета книга на тема лични финанси, които са настолно четиво за всички, които искат да разберат основните икономически процеси - защо идва инфлацията, защо имотите са на такива цени, ще има ли балон, заслужава ли си да държим пари на банков депозит и т.н. И докато тематиката на бащата е вечна, сюжетът на дъщеря му сякаш бил от миналото, отдавна затворена срамна страница от историята на света. "Малко след като написах разказа си за евреите, избухна войната в Украйна и човечеството се върна необратимо години назад", тъжна е ученичката. 

А с писането започнала още преди да може да чете. Гледах от всички у дома как четат книги, хващах една и аз, но без картинки, и бавно и систематично местех пръстчетата си от буква на буква, имитирайки родителите и двете ѝ по-големи сестри. Защото в семейството е истинско женско царство - три сестри. Едната кака учи медицина, а другата е професионален треньор по тенис. Едната ѝ сестра дори за малко да стане главен герой в книга на Светозара. Идеята ми хрумна, тъй като е най-лесно да опишеш историята на близък човек, който те вдъхновява, обяснява пловдивчанката.





Става скаут, за да калява духа и тялото си

Светозара е член на Националната скаутска организация в България. Да си скаут обаче съвсем не означава просто да минеш табелката на големия град, да отидеш на открито сред природата и да запалиш лагерен огън. Това е философия, обяснява пловдивчанката. На скаутските лагери се учат наистина неща от жизнена важност. Защото наред с обучението как да правиш здрави възли от въже, да се ориентираш по звездите и да сглобяваш бързо дървена конструкция има лекции и по долекарска помощ, и работа със спешния телефон 112.





Скаутите са онези млади и жизнени момичета и момчета със зелени връзки на врата, които ще срещнете в акции по почистване в парка, при залесяване и различни други добротворчески мисии. Те използват свободното си време, като се събират заедно, провеждат походи и експедиции сред природата. Там те живеят като авантюристи, спят на палатки, приготвят храната си сами, организират си игри и забавления, обясняват от скаутската организация. Скачат, катерят се, плуват, с една дума: каляват тялото и духа си. 

Светозара се запалила по скаутството от едната си сестра, която вече пет години е член на националната скаутска организация. Когато си на лагер, времето спира, чувстваш се извън цивилизацията. Това е лесно постижимо, защото телефоните са забранени. Лагерниците имат право да ги ползват само по веднъж на ден, колкото да се чуят с близките си, разказва пловдивчанката. Самата тя е ставала свидетел как това желязно правило е карало много хора да се откажат от лагера още първия ден и да направят невъзможното да се върнат "в цивилизацията".





Малко хора знаят, но скаутите полагат специална клетва, която звучи така: „ Пред честта си и пред всички тук обещавам да се старая според силите си, да изпълнявам дълга си към Бога и Отечеството, да помагам на другите, да спазвам закона на скаута“. А част от законите на скаута са да бъде лоялен, честен и почтен, вежлив и етичен, чист в мислите си и делата си.

Три въпроса от лексикон

Любима книга - „Спасителят в ръжта“ на Селинджър. Сред любимите ѝ автори са О.Хенри и Реймън Чандлър.

Любим спорт - лека атлетика и волейбол. Тренирала е 3 години, но не гонела спортни постижения, а търсела приятелства.

Живот извън България - твърдо не. "Ако искаш, можеш да се развиваш и тук. Но трябва да забравиш мрънкането", казва Светозара.


Четете още:

🔴 Остър глад за кадри по морето, дават високи заплати и бонуси

🔴 Как да активираме светената вода, така че да лекува и да върши чудеса

🔴 Ето защо Силвия и Зоран се разделиха / СНИМКА





Източник: Марица





Коментари

горе