Вилдан Байрямова: Иде ли катарзис след потопа


Ние сме чудовища, повярвайте. В дните на водния апокалипсис изплува чудовищната сила и доброта на българите. Старица от харманлийското село Бисер откъсна 50 лева от пенсията си и ги дари на удавниците в Аспарухово. Самир Сами потегли с буса си към Варна и спираше навсякъде, където го повикаха, за да товари помощи за бедстващите.

Мобилните оператори блокираха от есемесите на милосърдието. Стотици доброволци от страната се стекоха в калта на невижданата трагедия. И още, и още… Когато Господ ни накаже с мъка и страдание, започваме да се обичаме. Но не съвсем.

Ние сме чудовища, повярвайте! Много бързо след потопа изплуваха и мръсната пяна на етнофобията, и глупостта ни да търсим вината навсякъде другаде, не и в самите себе си, и ценностите ни се сблъскаха челно. Виновниците за катастрофата мигом бяха персонифицирани и това са циганиТЕ. Всичките. До един. Те са демоните, причинили аспаруховския кошмар. Защото изсекли гората, построили незаконни къщи, затлачили дерето с тонове с боклуци и т.н., и т.н. А след прилива разграбили помощите и били извикали фамилиите от Максуда с мерцедесите за авантата… И нито един от тях не бил взел лопатата да рине калта, ами чакал наготово държавата да се погрижи. Със сигурност има истини в това. Версията обаче е изключително удобна – през последните 20-ина години за всички злини са виновни Иван Костов и циганите. Не съм във Варна, но не помня някога там циганин да е кметувал и да е проспивал закона откъм задължения и преки отговорности. И зная, че властниците обикновено са с широко затворени очи срещу нарушенията – въпросните нарушители са безценни гласове по избори. Дали сега си дават сметка за ужасната цена на меките си столове? Не мисля. На Портних са му виновни заселванията от времето на соца и липсващата държава. Сигурно и предшественикът му Кирил Йорданов през трите си мандата е чакал държавата да му свърши кметската работа. Не сме и чули гласовете им срещу лумналото нагнетяване на напрежение, нито призив етническата карта да не се размахва. И нека не се стъписват, когато утре тълпи “патриоти” под маската на екосъображения започнат да избиват циганиТЕ. Всичките, до един.

Ние наистина сме чудовища, когато лекомислено приписваме колективна вина. Тогава, заслепени от правотата си, истината за реалната опасност ни убягва. В конкретния случай обаче има персонална вина и тя се нарича община. “Виновен е кметът, че не е съборил незаконните постройки. Обаче в противен случай БХК и още 20 организации щяха да го съсипят за нарушаване на правата на циганите, и затова не смее да ги бутне, а бутне ли ги, губи доста гласоподаватели… И се получава един омагьосан кръг”, персонифицира някой в социалната мрежа. В никакъв случай не адвокатствам в полза на мургавите аспаруховчани. Но питам къде бяха досега местните власти и как заспиват след срещата с труповете, с която гледка не са свикнали? Защото са свикнали с картините на поголовната сеч, на незаконните сметища и затлачените дерета, на задръстените канали и непочистени шахти, на строителните решения с цел “да усвоим едни пари”, затова ли? И защо сме свръхчувствителни към циганската престъпност, а сме толерантни до абсурд с тази на другите? Няма нужда да изброявам вип-подсъдимите, кои още живи и на свобода, кои отдавна покойници. Моля ви, не ни делете, изплака в мрежата една жена от ада в Аспарухово. “Нямаше никой от общината, зам.-кметът седеше долу пред общинския вход и на молбата на едно от момичетата-доброволци от София да ги настанят в някой кабинет да пренощуват /носеха спални чували/, отговори – ох, само главоболия ми създавате, и отказа. Нямаше кой да помисли и за тях, накараха ги да чистят едно училище, в което нямаше проблеми, те послушаха съвестта си и отидоха на близката до морето улица Моряшка”, написа същата жена във Фейсбук.

И пак в мрежата един доброволец изригна в групата “Да помогнем на Аспарухово”: “След поредния тежък ден се наложи да местим всички дарени дрехи от открития щаб на БЧК в общината на Аспарухово, понеже личност с висока позиция се обърнал към момче от БЧК с думите: “Утре е работен ден и трябва да работим, тези боклуци кога ще ги махнете” и посочил дрехите… Бяхме на предела на силите си. В началото полудях, после се сетих за всичките 1 200 доброволци, които помагахме в целия квартал и си дадох сметка, че това е по-важно!”… Няма и нужда от коментар това, което е предизвикало споделеното. Пред безхаберието и гьонсуратлъка качествените хора онемяват и дори гневът им блокира. Странно, няма подобни съобщения от другите критични точки, залети от водата – очевидно другите общинари са наясно с трудната материя на управлението на кризите и се справят някак, въпреки, че още помощите и подкрепата не са стигнали до водите и хората под тях…

Към колективната вина, разбира се, мигновено и според фобиите бяха включени американците с програмата си HAARP, руснаците с аналога си СУРА, прогнозира се как мобилните оператори ще забогатеят от кампанията и тръгна агитацията да не се пускат дарителските есемеси. Защото парите от тях щели да отидат пак за циганиТЕ. Поради това опасение секнаха и призивите към партиите да насочат субсидиите си за възкресението на пострадалите райони. А после на място в калта пристигна еврокомисарят Кристалина Георгиева. Ден по-рано по БНР тя заяви, че няма нужда от помощи в евро за възстановяване на щетите, нито от екипи и помпи. Вече в България, тя обеща да настоява пред ЕК за средства. И се снима с широка усмивка там, където адът погълна 11 жертви и се издирват още 3.

Да помълчим сега за тях. Но да помним и буса на Самир, бабата от Бисер, доброволците в потопа на рецидивиращото безхаберие, анонимното съпричастие. Пък може после да осъмнем и пречистени.

Източник: Нов живот



Коментари



горе