При торлаците: Када кум прасе и ти вречу!



“Тури едну турту и едну гручку сиранье и поиде по топракът.” (Сложи един хляб и буца сирене и тръгна из гората.) Послушахме приказката на торлаците - етнографска група в Северозападна България, наброяваща около 20 000 души, и направихме една обиколка из Западния Балкан.

Тази година за 9-ия торлашки фестивал “Када кум прасе и ти вречу” на 13-15 юни село Чупрене посрещна председателя на парламента Михаил Миков. Той откри празника, поздрави общината за прекрасната инициатива и разговаря с местните хора за развитието на региона.

В покрайнините на село Белимел в община Чипровци се намира църквата “Св. Троица” - едно от светите места на България, където е открита запазена плащаница, за която се смята, че има лековити сили. “Много хора идват да се докоснат до нея или да оставят дрехи. Дори едно дете с говорен дефект преодоля проблема си благодарение на нея и своята вяра” - разказва Радка Димитрова, учителка и общественик, избирана за кмет на селото цели два мандата. Днес Радка се грижи за църквата, на която е посветила целия си живот, а хората от селото помагат с каквото могат. Освен красивата архитектура и изящните дърворезби с растителни мотиви тук може да се види и едно от оригиналните издания на Софрониевия “Неделник”.

На югозапад от Белимел, в самия град Чипровци - града на златото, бижутата и килимите - също има какво да ви заинтригува. Ако сте почитатели на историята или просто искате да усетите традиционната българска атмосфера, може да посетите чипровския музей. Тук ще видите множество инструменти от бита на българина, типичните чипровски чаши, бижута и носии. Най-голям интерес обаче представляват чипровските килими. “Всяка фигура си има свое послание и смисъл” - обяснява Ани Костова, директор на музея, учителка, работила като общински кмет. В музея могат да се видят и характерният вертикален стан с набивачка (тупица), на който се тъкат шарените килими, а също и гоблени и килими с модерни интерпретации.

В Чипровци ни посреща и къщата за гости “Торлаците” с ресторантче, намерило съвременно приложение на килимите - като щори и покривки.

В село Чупрене всяка година се стичат стотици хора от област Монтана за Торлашкия фолклорен събор “Када кум прасе и ти вречу”, който вече се превръща и в национален фестивал с гости чак от сръбския град Пирот. Името на събора се превежда от специфичния торлашки диалект като “Не пропускай нито една възможност”. Освен че не пропускат възможност и знаят как да се забавляват с песни и танци, торлаците са и големи занаятчии и готвачи. “Наклади фурнюту у собу да смръсим нещо” (“Запали печката в стаята да сготвя нещо”), казват те и приготвят типичните си деликатеси - различните видове сирена, овчето кисело мляко, сладкото, баницата със сирене, бело пръжено шлопаво (запържен лук със сирене), брашно и яйца, скроб - запържено олио и брашно със сирене, салата от пълнени чушки с боб, наречена оцът, и др.

Не са само факири на постното ядене, но умеят да приготвят и печено свинско. Печените прасета са талисманът на фестивала - когато кумът ти го дава, ти си дай торбата, е известното мото. Ястията на празника се поднасят в картонени купички с дървени лъжички. “Възпитаваме не само вкуса, а всичко у човека”, казва Ани Костова. “Торлаците сме много интересни хора. Диви и горди сме и безкрайно свободолюбиви”, споделя тя. На фестивала пък местни майстори показват своите изделия от дърво, керамика и конци.

На запад от град Монтана в село Меляне твори художникът дърворезбар Чавдар Антов, създал стотици произведения, икони, дървопластики и дърворезби. “Училището” - ателието на художника, е самобитна работилница. Навсякъде е пълно с парчета дървесина във формата на диви корени и клони, иконостаси, мебели, инструменти, рамки, посуда и телевизор от 60-те години на миналия век, а Чавдар стои над тезгяха, докато около него обикаля вярното му куче Боко.

В къщата има дълъг коридор с експозиция на археологически и исторически артефакти - сечива, монети и битови предмети. Към ателието художникът е направил и галерия, в която е събрал картини, фотографии, дърворезби и икони на различни творци. Скоро се очаква да направи и изложба с малка дървопластика.

На изток от Чипровци се намира и селото Георги Дамяново, до което е разположен Лопушанският манастир “Св. Йоан Предтеча” с третата по големина църква в България. “Много хора със сетива за духовното казват, че тук има неимоверна енергия”, обяснява архимандрит Христодул, който цял ден е в църквата и помага на хората - миропомазва и извършва християнските обреди. Иконата на Исус Христос в църквата е направена така, че очите му те следят, където и да застанеш - “Човек има чувството, че именно него Бог гледа в очите.” Тук е и чудодейната икона на Св. Богородица, спасена преди опожаряването на манастира, като била зазидана в стената. Тя е открита с пророческия сън на християнката Мария от София и също се смята, че има лековити сили. Днес е поставена на почетно място в църквата, така че вярващите да могат да я виждат.

Близо до Белограчишките скали в село Боровица се намира и “Боровица” - една от деветте изби, които влизат в Световния атлас на виното от Хю Джонсън и Дженсис Робинсън през 2009 г. Адриана Сребринова е винар с дългогодишен стаж, един от авторите на марката “Максима”. “Преди работех в Южна България, но когато дойдох тук, разбрах, че районът е изключително подходящ за отглеждане на лозя - казва тя. - В тази Северозапазена България виното е много вкусно и скъпо.” Адриана дава възможност на всеки да дегустира. Избата е изпълнена с подредени бъчви и модерни съоръжения, но въпреки това винарите не допускат техническа интервенция и се отнасят грижливо с гроздето. “Виното е като хората - казва Адриана. - то може да е свито, затворено, сърдито или отвратително, ако е топло, хубаво или добро. Тук виното е много хубаво и неповторимо.”

В село Репляна, община Чупрене, се намира и овцефермата за породата “Реплянка” - дребни и бели овчици с малки черни точки, от чието мляко се правят вкусните сирена и млечни био продукти.

Торлашки гозби

Бело пръжено
шльопаво:

В нагорещено олио се запържват 5 стръка праз лук, нарязан на дребно, и се прибавят 100 г сирене. Слагат се 1-2 суп.л. брашно и 100 мл вода. Бърка се да стане хомогенна смес и се счукват 1-2 яйца. Бърка се, докато стане готово. Сол на вкус.

Скроб:

2-3 с.л. мас (олио) и 3-4 с.л. брашно се запържват до златисто. Залива се с гореща вода - 500 мл, до средно гъста каша. Слага се сирене на вкус (80-100 г). Разбърква се.

Сиромашко
пръжено:

В 1-2 суп.л. олио (слабо) се запържват 10-12 нарязани сухи чушки и се счукват 1-2 яйца. Бърка се, докато яйцата са готови.

Постен боб

у гърне:

В глинено гърне се сваряват около 300 г зрял боб и като стане, се нарязват 1-2 стръка праз лук и 2-3 сухи пърлени чушки. Сол на вкус. Подправя се с душичина (бабина душица или мащерка).

Лютеница
със сухи
чушки и чесън -
мезе за ракия:

5-6 сухи чушки се накисват във вода, за да се развият. 3-4 скилидки чесън се обелват и счукват. Слагат се нарязаните с чесъна чушки и се счукват заедно. Сипва се олио, сол и се обърква.

Коприва

цоловарка:

Около 3 шепи коприва се измива, нарязва и се слага в тенджерата да заври, след което се оцежда. Нарязва се 1 суха чушка и стрък праз лук. Залива се с гореща вода и се бърка. Слагат се 3-4 с. л. брашно. Като се сгъсти, се слагат 100-150 г сирене. По желание може да се застрои с яйце.

Косачко
кисело (оцът):

5-6 сухи чушки се накисват в студена вода за 1 нощ. На другия ден се изваждат и се нарязват в същата вода. Прибавя се ситно нарязана прясна краставица, ситно нарязан чесън и копър. Сол, оцет, захар и вода се прибавят до доовкусяване.

Източник: Труд



Коментари



горе