Уникалният Добрианов или щрихи върху сърфа...


... Чувствам се  прекрасно! Като в детските години. Човек и на по-старо време  може отново да го изпита. Ако има късмет. Най-щастливи са децата, защото са непрестанни откриватели.  Много, много неща за тях са съвсем нови, непознати и страхотно интересни.
И ето че сега точно аз отново съм откривател. И всички Вие... Защото вестник „България Сега”, Чикаго, за пръв път в света ще опише житието и деянието на  българина Стефан Добрианов, който  през 2011-та година вдига платната  от София, та стига чак до Санта Барбара за да стори нещо не сторено преди него досега. Сега и вие, нашите читатели, ще станете откриватели, няколко дни само след  неочакваната ми репортерска откривателска удача...
Стефан Добрианов е завършил  любимата ми, и на много още такива като мен,  Национална спортна академия „Васил Левски” със специалност  „Академично гребане” и животът му  е малко като на амфибия – ту във водата, ту на сухо.  Много пъти като юноша и три пъти като мъж става шампион на Република България  в т.н. лодка „четворка  без кръмчия”. Легендарната Искра Велинова  от слънчевите години на българския спорт /сега в слънчева Аризона/, като близка по роднинска линия, е неговият гуру в спорта. Искра по онова време постоянно мъкнеше в страната ни награди от световни първенства като това в Лейк Карапиро – Нова Зеландия до Олимпийските игри в Монреал, където нашите гребци  награбиха чуждите и здраво ги разтърсиха...  Двамата си  приличат по кураж и упоритост...
Но ето, че по едно време и Добрианов се влюбва. И то фатално. В уиндсърфинга. Толкова силно, че решава да поправи дори Господа Бога, който не е дал на Черно море добрите вълни за сърф, и решава да дойде при нас, в Америка.  Дето Бог е дал почти всичко.  Дори и такива неща, които никога не бихме си ги поискали и търпели сами. .. Напуска  тринадесетгодишната си Интернседа /просперираща фирма за производство на мебели за хотели, резиденции, казина и пр. с над 100 души работни хора/ и през 2011-та се приземява в района на Санта Барбара. На пет минути от Тихия океан. На един сърф разстояние от  култовото  Ринкон Пойнт, апокалиптичното сборище  на сърфисти, които понякога тук са повече отколкото водата, в която яздят с дъските си...
... Разказва ми  Стефан Добрианов  и за  Уайкики Сърф на Хонолулу и другите ветровито-вълнисти свърталища на сърфистите от планетата на Хаваите, които били № 1, за  Санта Круз, където  местните  /”локал”/ пукат  гуми и трошат коли на пришълците за да не се бухнат и те във водата и изплискат океана...  „Баща ми е от  там и си кара спокойно, но мен ме набиха, защото не ме познават...”   рече и един благ човек, който се оказа, че бил номиниран и за Нобелова награда ... Но аз вече нищо не слушах, защото дойде време и за уникалното изкуство на Стефан Добрианов!
Видях ги! Както ги виждате и вие на тази страница.
Това са великолепни сърфове, направени от най-благородните, здрави и красиви  дървета по нашата земя. Облечени са в специално обработени,  без химикали и друго вредно вмешателство, кожи. Сама по себе си формата на този спортен уникат е пределно изразителна и динамична. Сърфът е висок 6 фута, ширината му е 23 инча. 
Релефът, който е от 2 до 4 мм и гравирането със специални ценни материали и бижута,  наредени странно и красиво върху достолепния сърф, придават на творбата изключителен финес и оригиналност.
Добрианов се насочва и към „сърфове  с история”, което означава, че те  могат да бъдат  на местни шампиони или на видни сърфисти от Хаваите и Санта Круз, може да са сърфове на холивудски звезди,  учени мъже или дори короновани глави... Кой принц или як  банкер не би си доставил удоволствието да постави пред входната врата на своята  колибка, що чини няколко милиона долара, любимия си сърф, станал вече красив като картина? Та нали и с него е пленявал сърцата на младите красавици, скитащи се из  световните плажове?
Един от водещите  капацитети /по-точно – „една”/,  усетила отдалеч дъха на свежо и абсолютно уникалното  явление, смесен с характерния шум на славата, уверява, че такова чудо в света на изкуството действително го няма никъде по света!
От друга страна  цената на  едно произведение от това „Изкуство върху сърф, мечти  и спомени”  в никой случай не може да бъде под  20 000 долара, а може да стане реалност  към 70 000  и повече...
Не си струва да коментираме колко много труд и време отнема творческият процес за създаването на един уникат – дори и при така щедро дарен талант от Бога, както при Стефан Добрианов. Знаем, че  е много.  И няма как да се разкаже и как да се  проумее с нашия никакъв опит и познания.
Той има клиенти за създадените до сега творби, но тръгва по друга пътека. Ако първите сърфове попаднат в някоя частна колекция или имение – те, разбира се, са обречени на преценка и интерес в твърде ограничен кръг.
Новият клон от разкошната корона на изкуството по нашата планета  трябва да се направи повече и по-надалече познаваем! Затова  сега се търси  премерен във времето и средствата проект,  според който красивите сърфове да се показват  сред различни хора и общности, в художествени галерии и обществени зали, както и в медиите, за което с този брой българският чикагски вестник „България Сега” дава първия старт!
... В тази атмосфера,   при  взаимната  размяна на мисли, аз възторжено  предложих на художника да осеем езерото Мичиган с  новото изкуство, и така поне сто хиляди българи да станем спортисти в иначе доста тъмния спорт за нас досега...  За съжаление той смрази ентусиазма ми със съобщението, че мичиганските вълни били много, много слабосилни... Не знам как да ги засилим...
Но поне  с принос като фенове  на новото уникално изкуство Чикаго има потенциал. Предложих на Добрианов уреждането на един самият с Василен Васевски, вождът на българските художници зад граница, още и с експозиция в Даун Таун. После ще направим керван и до Санта Барбара. Но двамата се задължават,  след  изложбата в къщата на вам известната чикагчанка  Опра Уинфри, която  си е купила там, да ми осигурят възлово място край масата с бутилките.
Накрая  го питам в прав текст – какво би могъл да посъветва със своя о пит и познания, тези 150 българи, главно компютърджии, които са в Санта Барбара и онези 150 000  българи в Чикаго , пръснати по всички възможни професии в днешния свят?
- Сред главните проблеми на онези мои сънародници, които познавам – каза Стефан Добрианов, - е тяхната неувереност, липса на кураж, при ориентирането в новата среда. В същото време повечето от тях са изключително креативни личности. С много познания, с изключителен ум и потресающа сръчност. Всеки има няколко пъти повече умения и основа за развитие в  своята професия, в един нов свой бизнес, който е на по-добре оценено ниво. Но  хората остават в своето предпочитание на сигурността, въпреки че при нея те не могат да използуват нищо от огромния си потенциал...
Имам и един отличен пример. Моят приятел  Алекс Ненчев от Портланд е феноменален готвач. Той преживя с много страдание един  период, когато се занимаваше  с една чирашка работа из тъмните ъгли на разни кухни. Но набра смелост и нае помещение за малък ресторант. Естествено, храната приготвяше той.  След  няколко седмици трябваше да купува още столове и пейки за „салона”. Една вечер в ресторанта му дошъл подочулия за него от хората известен журналист, чиято статия след това прави фурор. Така бизнесът на Алекс укрепва и расте стремглаво. Скоро ще правят холивудски кинофестивал. Върховете на киното идват, строят се екрани,  пуснати от мостовете за да гледа целият град заедно...  На Алекс  дават централно място, където той ще трябва да храни със своята специална кухня цялото елитно кино.. От Брад Пит до младите старлетки, които ще са звездите на Холивуд в бъдеще. Все ми се струва, че ние българите, можем повече... Много повече от това, до което се осмеляваме да се допрем...
А сега е време да  погледнете още веднаж фотосите, които представят, доколкото може, уникалното изкуство на Стефан Добрианов върху сърфа – една малка площ, над която хората преживяват фантастични мигове от своя живот! Сега те ще могат да приемат в душата и сърцето си и едно специално изкуство, което прави техния сърф почти безсмъртен, или поне - приятел на вековете...

Климент Величков
В. „България Сега”, Чикаго



Източник: bulgariasega





Коментари

горе